Художествен стил

Побелели мустаци, които заместват цял човек; река, чието ръмжене се чува в повторения звук; словоред, разместен заради едно по-силно звучене. Тестът проверява дали ученикът разпознава тези похвати и умее да ги назове точно. Материалът съдържа двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача изхожда от конкретен литературен пример – описание на герой, картина от природата, реплика в диалог, изречение с променен словоред. Работата е с жив текст, а не с определение, което подготвя точно за онова, което се изисква при анализ на художествена творба. Задачите обхващат няколко групи явления. Най-обемна е групата на тропите, като тук наред с познатите сравнение, метафора и олицетворение са включени и по-трудните за разпознаване метонимия и инверсия. Част от примерите изискват разграничаване между близки похвати, което прави проверката по-взискателна от обичайното. Втора група е насочена към фигурите и звуковата страна на текста: повторение на фонетично равнище с ефект, който подражава на описваното, както и целенасочено повторение на израз в две различни ситуации и смисълът, който то създава. Тук влиза и въпросът за честотата като стилов признак, включително обратният случай, когато рядката поява на дадено средство носи внушение. Трета група разглежда некнижовните средства в художествения текст и причините за употребата им: остарели думи за пресъздаване на епоха, професионален жаргон за достоверност на речта, разговорни думи и умалителни глаголни форми, които разкриват характера на героя, авторски новообразувания за оригинален ефект. Отделна задача обобщава какво свързва тези средства помежду им. Четвърта група засяга по-общите свойства на стила: неговата естетическа функция като отличителен белег, способността му да създава фикционални светове, трудността да се опишат маркерите му поради индивидуалния авторски почерк и жанровите различия, ролята му за обогатяването и съхраняването на книжовния език. Включена е и задача за граматичната особеност на текстове, изградени върху действие. Неверните варианти предлагат други тропи и фигури или насочват към научна и делова лексика, така че задачата изисква действително разграничаване, а не отгатване. Отговорите са в самостоятелен раздел, всеки с обяснение, което цитира конкретния израз, назовава средството и пояснява как точно действа то в примера. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително за устен разбор в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като упражнение с пряка полза при анализ на литературна творба, където разпознаването и назоваването на изразните средства е задължително умение.

Художественият текст се различава от новината не по темата, а по това, което прави с езика. Урокът обяснява разликата и я упражнява. В началото е дадено определението и е направено разграничението между лирически и прозаични художествени текстове. Същинската част разглежда четирите особености поотделно, всяка със свой раздел и с примери: условността, образността, изразителността и свободата при избора на езикови средства. След това урокът минава към конкретните средства, чрез които тези особености се проявяват. Разгледани са асонансът и алитерацията, думите и изразите с преносно значение, остарелите, диалектните и жаргонните думи, новите думи, създадени от автора, реторичните въпроси и възклицания, анафората и антитезата, всяко с определение и пример. Отделен раздел дава последователност от стъпки за извличане и анализ на информация от художествен текст, а веднага след него е поместен примерен откъс, върху който стъпките се прилагат. Материалът съдържа и въпроси с отговори. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа в 7. клас, за анализ на художествен текст и за самостоятелна проверка на знанията.

Огнена диря над морето, ледено сърце, слънце, което лениво надниква – зад всеки от тези изрази стои определен художествен похват с точно име. Тестът проверява дали ученикът умее да го назове и да обясни как действа. Материалът включва двадесет задачи с избираем отговор и по четири варианта към всяка. Всяка задача изхожда от конкретен литературен пример – стих, изречение от разказ, реплика на герой, описание на пейзаж или на работа. Ученикът работи с жив текст, а не с определение, което подготвя точно за онова, което се изисква при анализ на художествена творба. Задачите обхващат няколко групи явления. Най-обемна е групата на тропите: метафора, олицетворение и инверсия, като в част от примерите се срещат по две изразни средства едновременно и те трябва да бъдат разграничени и назовани поотделно. Няколко задачи изискват не само разпознаване, но и обяснение на механизма – кое качество върху какво е пренесено, кой нежив предмет е представен като живо същество, как промененият словоред влияе върху звученето. Втора група задачи е насочена към фигурите и към нелексикалните маркери на стила: повторението на лексикално и на синтактично равнище, ролята на глаголното натрупване за динамиката на текста и значението на честотата като стилов признак – включително обратният случай, когато едно-единствено кратко изречение сред дълги носи силно внушение. Трета група разглежда некнижовните средства в художествения текст и причините за употребата им: остарели думи за пресъздаване на епоха, диалектни форми, които показват откъде е героят, професионален жаргон за достоверност на речта, разговорни думи за живост и комичност, авторски новообразувания за оригинален ефект. Отделна група задачи засяга по-общите свойства на стила: фикционалният свят и разликата му от научното описание, индивидуалният авторски стил, жанровите различия в рамките на художествената литература и приносът ѝ за съхраняването на българския език. Неверните варианти са изградени внимателно – предлагат други тропи и фигури или насочват към научна и делова лексика, така че задачата изисква действително разграничаване, а не отгатване. Отговорите са в самостоятелен раздел. Всеки е придружен с обяснение, което цитира конкретния израз, назовава средството и пояснява как точно действа то в примера. Така проверката се превръща в кратък урок по разпознаване на художествените средства. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата – с ясна структура, бърза проверка и възможност да се използва изцяло или на части, включително за устен разбор на отделни примери в час. На ученика служи за преговор и подготовка за изпитване, но и като упражнение с пряка полза при анализ на литературна творба, където разпознаването и назоваването на изразните средства е задължително умение.

Стиловете се различават на три езикови равнища едновременно, а не само по думите. Материалът показва къде точно. В началото е припомнено вече известното: че в българския книжовен език съществуват пет функционални стила, изброени поименно. След това са въведени трите равнища, на които се проявяват различията: фонетично, граматично и лексикално. Именно това разделение е основата на целия материал. Същинската част въвежда още едно важно разграничение: между общостилови средства, които се употребяват навсякъде, и стилово маркирани, които издават стила. Нататък всеки стил получава свой раздел с изведени езикови особености. При разговорния са изброени поотделно засилената употреба на глаголи за сметка на имената, непълните изречения, преобладаването на прости и на сложни съчинени изречения, употребата на всички видове изречения по цел на изказване, експресивните и оценъчните думи и накрая тропите и фигурите. По същата схема са разгледани и останалите стилове, така че да могат да се съпоставят направо. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на стил в текст и за упражнение.

Художественият стил е най-трудният за определяне, защото в него е позволено всичко. Часът тръгва точно от този проблем. В началото са посочени класът, предметът и продължителността, а след това целите на урока и необходимите материали. Първата част отделя пет минути за влизане в час и за мотивация чрез четене на два текста, което позволява разликата да се усети, преди да бъде назована. Втората част, двадесет и пет минути, е разделена на етапи. Пет минути отиват за анализ на примерен художествен текст, три за съпоставката с останалите стилове, а още два за въпроса защо изобщо е трудно да се определят маркерите на този стил. Този етап е рядко срещан в планове и е най-ценното в урока. След това всеки маркер получава свое време, започвайки с тропите и фигурите. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се проверява усвоеното: чрез текст, в който учениците сами откриват маркерите, вместо да ги изброяват. Часът завършва с обобщение върху свободата на художествения стил. Планът е подходящ за преподаване в 8. клас, за упражнение върху функционалните стилове и като модел за собствен план.

Двадесет задачи върху едно от най-абстрактните понятия в програмата – и нито една от тях не изисква зазубрена дефиниция. Всичко се проверява чрез конкретни примери и ситуации, а отговорите са приложени. Подходът е това, което отличава теста. Голяма част от задачите започват с кратък текст или изречение и питат къде се вписва то – „ако прочетеш“, „ако ученик напише“, „ако журналист предаде“. Сферите на общуване се разпознават чрез реални примери, а не чрез изброяване на признаци. Така понятието престава да бъде отвлечено и става осезаемо още от първите задачи. Обхватът е широк и добре балансиран. Отделни задачи проверяват разграничението между индивидуален и функционален стил, стиловите маркери в конкретна сфера, трите основни функции на езиковото съобщение и това коя сфера не се свързва с функционалните стилове. Друга група разглежда самото понятие: защо думата е многозначна, кои са основните ѝ значения и кое не е сред тях. Особено интересна е линията, посветена на произхода. Задачите проследяват от какво идва думата в латинския език, откъде води началото си самата наука за стила и кога терминът се налага в езикознанието. Финалът на тази линия е находчив – въпрос за съвременно устройство, което връща древното значение на думата. Такива въпроси се помнят дълго след теста и обикновено предизвикват разговор в час. Отделни задачи изискват преценка, а не разпознаване: защо стилът винаги е свързан с човека и какво се случва, когато определени изрази се повтарят в творбите на един и същ автор. Тук се проверява разбиране на самата природа на понятието, а не запаметен списък. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а формулировките са разгърнати, така че верният отговор изисква обмисляне, а не досещане. Налучкването е практически невъзможно. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки от тях е придружен с обяснение от едно-две изречения, в което се формулира и самото правило или понятие. Така проверката работи и като кратък учебен текст, годен за преговор преди изпитване. За учителя това е готова проверка след въвеждащия раздел – без подготовка, с широк обхват и с формулировки, готови за коментар пред класа. Примерите вършат работа и самостоятелно, като материал за упражнение или като начало на беседа. За ученика ползата излиза извън темата. Разбирането какво е стил и как се разпознава сферата на общуване стои в основата на всяка следваща задача по български език – от анализ на текст до създаване на собствен. Материалът е подходящ за подготовка преди изпитване, за преговор и за самостоятелна работа у дома, без чужда помощ и без допълнителни източници.