Човекът между идеала и действителността в ренесансовата литература – междутекстови връзки между „Притчата за трите пръстена“, I и VIII глава на романа „Дон Кихот“, „Хамлет“, Сонет 91 и Сонет 130 на Уилям Шекспир

     Ренесансът е епоха, в която човекът излиза в центъра на света. Бог не изчезва, но вече не е единственият герой. Важно става какво мисли, чувства и избира отделният човек – как се бори за истина, за свобода, за любов, за собствено достойнство. Точно това свързва на пръв поглед различните произведения – „Притчата за трите пръстена“ от „Декамерон“ на Джовани Бокачо, първа и осма глава от романа „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес, трагедията „Хамлет“ и Сонет 91 и Сонет 130 на Уи?