Един и същ ренесансов човек в четири различни жанра: междутекстови връзки между „Притчата за трите пръстена“ от Джовани Бокачо, първа и осма глава на „Дон Кихот“ от Мигел де Сервантес, „Хамлет“ и Сонет 91 и Сонет 130 от Уилям Шекспир

Общото между притча, роман, трагедия и два сонета е един поглед към човека – като същество, което мисли само, избира само и отговаря за избора си. Тестът проверява дали ученикът вижда тази обща основа зад толкова различните текстове. Задачите са 26 и следват две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири варианта. Групата върху притчата разглежда ценността, която я свързва с епохата, смисъла на централния образ, постъпката на бащата и позицията на мъдрия разказвач. Групата върху романа обхваща най-точната характеристика на главния герой, онова, което разкрива първата глава, ролята на неговия спътник, сблъсъка в известния епизод и смисъла на неговата лудост – въпрос, при който повърхностният прочит личи веднага. Групата върху трагедията проследява основното вътрешно преживяване, отношението на героя към света около него, значението на представлението в двореца и начина, по който финалът изразява идеите на епохата. Отделен въпрос свързва трагедията с романа чрез общ мотив. Групата върху сонетите разглежда най-голямата ценност за говорителя, водещия художествен похват, тълкуването на финалното двустишие и ценностната система в единия, а при другия – похвата в началото, характера на чувството и връзката с притчата по линията на честността. Заключителните въпроси обобщават какво свързва двата сонета и всички разгледани творби с духа на епохата. Трите отворени задачи изискват писмен отговор: сравнение на представата за истината в две творби, съпоставка между двама герои по техните идеали и обяснение как реалистичният женски образ изразява ренесансовото разбиране за човека. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с разгърнати примерни решения. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за раздаване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е делът на съпоставителните въпроси. Освен трите отворени задачи, и няколко от затворените изискват мислене през повече от една творба – точно умението, което се търси при обобщителните теми за съчинение. Полезен е и въпросът за смисъла на лудостта. Той разграничава два прочита на романа – като комична история и като трагедия на идеалиста – и насочва към втория, който е и по-верният. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават опорни точки за разговор в час – а темите за търпимостта, за съмнението и за истинската стойност на човека предизвикват обсъждане и днес. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват как една обща теза се подкрепя с примери от различни произведения.

Пет творби от една епоха, събрани в обща проверка – така изглежда този обобщителен тест. Задачите разглеждат всяка от тях поотделно, а после изискват и връзките помежду им да бъдат назовани точно. Задачите са 26 и се разделят в две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири варианта. Групата върху притчата проследява как се решава спорът за вярата, какъв образ изгражда разказът за бащата и синовете, каква идея за истината се внушава и с какво творбата е характерна за епохата. Групата върху романа обхваща последиците от увлечението по рицарските книги, типа герой, който представлява главното действащо лице, поведението на неговия спътник при най-известния епизод, водещото противопоставяне в тази глава и онова, което свързва двамата герои. Групата върху трагедията разглежда основния вътрешен конфликт, смисъла на прочутия монолог, ролята на сцената с представлението и начина, по който финалът оформя образа на героя. Групата върху сонетите проследява ценностите на околните и онова, което говорителят смята за истинско богатство, водещото противопоставяне и смисъла на финалното двустишие в единия сонет, а при другия – начина на описание, ефекта от отказа от готовите сравнения и връзката с духа на епохата. Последните три затворени въпроса са съпоставителни, а трите отворени задачи изискват писмен отговор: сравнение между отношението към вярата в две от творбите, посочване на прилика и разлика между двама герои и обяснение как идеята за истинско богатство се проявява по различен начин. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения при отворените задачи. Материалът е подходящ за обобщителна контролна върху дела, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Най-ценна е съпоставителната част. Творбите се изучават в отделни часове и рядко се поставят една до друга, а именно връзката между тях показва какво обединява епохата – доверието в човешкия разум, правото на личен избор и вниманието към действителния човек. Полезно е и равномерното разпределение. Всяка творба получава по няколко въпроса, така че резултатът показва точно коя от тях е останала непозната, вместо да дава общо впечатление за нивото. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови опорни точки за обсъждане в час. За ученика при самостоятелна работа примерните решения показват как се строи съпоставка между две творби – с обща теза, с примери от всяка и с извод, който важи и за двете.

Този вариант поставя в центъра ценностите – какво е истинско богатство, какво е честност, каква е цената на убеждението. Въпросите тръгват от отделните творби и постепенно ги свързват в обща картина на епохата. Задачите са 26 и се разделят в две части. Първите 23 са с избираем отговор и по четири разгърнати варианта. Групата върху притчата обхваща двете ценности, които утвърждава поведението на разказвача, смисъла на централния символ, начина, по който се постига помирение, и връзката с хуманистичния дух. Групата върху романа проследява до какво води увлечението по книгите, коя черта се проявява най-силно в главния герой, какво разкрива взаимодействието между двамата спътници, как се тълкува най-известният епизод и каква е ролята на смеха – въпрос, който отделя подигравката от съчувствието. Групата върху трагедията разглежда същността на вътрешния конфликт, тълкуването на прочутия въпрос, значението на представлението в двореца и начина, по който финалът допълва образа на героя. Групата върху сонетите е най-обширна: как околните измерват стойността на човека, какво място заема любовта, как се разчита изразът за бедността, какво противопоставя единият сонет, какъв е характерът на описанието в другия, защо се отхвърлят готовите сравнения и какъв образ на чувството се изгражда. Последните въпроси свързват произведенията по двойки и извеждат общото им отношение към човека. Трите отворени задачи изискват писмен отговор: как две творби разбират духовното богатство, каква е цената на идеала при двама герои и каква е приликата и разликата между двата сонета. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор и с примерни решения. Материалът е подходящ за обобщителна контролна, за преговор преди изпитване и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Отличителното при този вариант е акцентът върху ценностната страна. Въпросите не се задоволяват с това какво се случва в творбите, а питат какво те защитават – и така епохата се разбира не като списък от имена и дати, а като определен поглед към човека. Полезен е и въпросът за ролята на смеха. При образа на странстващия рицар подигравката и съчувствието вървят заедно, а разграничаването им е ключът към правилния прочит на цялата творба. Ценна е и последната отворена задача. Съпоставката между два сонета от един автор изисква внимание към нюанса – и в двата любовта е върховна ценност, но е представена с различен тон и с различен риск. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готова основа за дискусия. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък преговор върху целия дял.

Двама герои от различни страни и различни книги, а въпросите им се оказват едни и същи. Съпоставката тръгва от общото им положение на границата между старите и новите представи за човека и обяснява защо точно това ги прави едновременно възвишени и трагични. Първата част очертава идеала поотделно при всеки от тях: вярата на обеднелия испански благородник, че светът може да бъде поправен от този, който следва гласа на съвестта си, и жаждата за истина при образования принц, у когото същият идеал минава през съмнението и доказателството. Оттам изложението показва как всеки от двамата влиза в конфликт с реалността и защо и двамата остават неразбрани от обкръжението си. Следва темата за лудостта и разума, при която двата случая са изрично противопоставени, защото при единия става дума за състояние, а при другия за избрана маска. Отделен раздел е посветен на двубоя им с времето: единият идва от епоха, която вече е отминала, а другият носи идеи, за които неговата среда още не е готова. Финалите на двете произведения са разгледани един до друг, с вниманието към това какво губи и какво печели всеки от героите в последния момент от историята си. Последната част е обърната към днешния ден и описва двата типа поведение, които тези образи са завещали, с конкретни всекидневни примери и с въпроса какво се получава, когато човек е само единият от тях. Разработката върши работа при подготовка за съпоставителен анализ, за междутекстова връзка между двете творби и за съчинение върху ренесансовия герой и неговите ценности.

Съпоставителен анализ на двата най-разпознаваеми образа на Ренесанса, построен на ясни тематични двойки: всяка част поставя един и същ въпрос първо пред Дон Кихот, а после пред Хамлет. В началото е очертан ренесансовият идеал: чрез коя своя реч рицарят на Сервантес го разкрива най-пълно и каква мисия си поставя, а срещу това, къде се формират представите на датския принц за човека и какво според него отличава истинската личност. Следващата част сблъсква идеала с действителността: как Дон Кихот назовава своята епоха и как Хамлет вижда Елсинор и света около себе си, както и до какво душевно състояние го довежда това откритие. Самостоятелен акцент е поставен върху лудостта: подмяната на реалността с въображаемото при единия и престорената лудост при другия. Изброени са възможните обяснения за маската на датския принц и са привлечени гледните точки на Мигел де Унамуно и на Мишел Фуко, но изборът между тях е оставен на четящия. Частта за двубоя с времето сравнява волята и постоянството на рицаря с колебанието, мъчителния размисъл и самообвиненията на Хамлет и посочва кое е най-драматичното в неговото положение, когато трябва да води борбата със средствата на своя противник. Финалната част се спира на трагичното: самотата на двамата герои сред общество с фалшиви ценности, гибелта на принца и връщането на рицаря към предишното му име и към разума преди смъртта, както и върху това какво остава от тях въпреки печалната развръзка. Текстът е подреден в пет части с подзаглавия и е удобен за преговор: всяка от тях може да се чете самостоятелно, наблюденията са подкрепени с кратки цитати от трагедията и от романа, а съпоставките са изведени така, че лесно да се превърнат в теза и аргументи. Анализът е подходящ за съпоставителна тема и за есе върху ренесансовия човек, за характеристика на Хамлет и на Дон Кихот и за въпроси върху идеала, лудостта и трагичното в литературата на Ренесанса.

Защо трагедията става водещ жанр точно тогава, когато човекът престава да е сигурен, че светът се върти около него? Разработката започва от голямата картина на епохата: Ренесансът в Англия, интересът към Античността, влиянието на италианската и френската мисъл, укрепването на страната и разцветът на театъра. Оттам е проследена и пукнатината в хуманистичния оптимизъм, която научните открития отварят, а с нея и новото усещане за самота на човека сред безкрайната вселена. Втората част представя Уилям Шекспир и възгледа за изкуството като огледало, поставено пред човека и пред времето, включително пред най-тъмните им черти. Обяснено е защо за драматурга човекът не е хармонично, а раздвоено същество и как това разбиране слиза върху героите. Същинската част е посветена на „Хамлет“. Разгледана е връзката между личността, държавата и световния ред и какво следва, когато една от трите сфери се пропука. Отделен акцент е поставен върху жанра: как драмата за отмъщение е преобразена, защо развръзката се бави и каква работа вършат ретроспекцията и ретардацията. Ходът на действието е проследен по етапи, от атмосферата в Елсинор до финала. Последният дял събира нравствените и философските проблеми на творбата: сложността на човешката природа, разминаването между идеал и действителност, привидността и същността, меланхолията и въпроса за човешкото достойнство. Подходящо за устен отговор върху трагедията, за преговор върху епохата и като основа за писмена работа.