Шарл Бодлер - биография и творчество

Шарл Бодлер е роден през 1821 г. в Париж в семейството на висш държавен чиновник. Баща му умира през 1827 и майка му се жени повторно за офицер, работил по-късно като посланик в различни страни. Бодлер получава образованието си в Лион(1831-1836) и Париж (1836-1839).
През следващите години Бодлер води нередовен живот, като се смята, че по това време се разболява от сифилис. За да го вкарат в правия път, настойниците му го изпращат на пътешествие до Индия. След завръщането си в Париж Бодлер е вече пълнолетен, но продължава екстравагантния си живот и, тъй като е заплашен от разорение, семейството му поставя имуществото му под попечителство. През този период той се запознава с мулатката Жана Дювал, връзката с която продължава до края на живота му.
През 1845 и 1846 г. Бодлер публикува критични прегледи на съвременното изкуство, които привличат внимание със смелостта на обявените възгледи. Той взема участие в Революцията от 1848 и за известно време се интересува от политика, но възгледите му преминават през анархизма на Пиер-Жозеф Прудон, историята на „Raison d’Ėtat“ на Джузепе Ферари до ултрамонтанската критика на либерализма на Жозеф дьо Местр.
Междувременно финансовите затруднения на Бодлер се засилват, особено след фалита на неговия приятел и издател Огюст Пуле Маласис през 1861 г. През 1864 заминава за Брюксел, където се надява да продаде правата за своите произведения. През този период, освен пристрастеността си към опиума, той започва и да пие много. През 1866 г. получава удар, вследствие на който е парализиран. Последните две години от живота си прекарва в санаториуми в Брюксел и Париж, където умира през1867 г.
През 1857 Бодлер публикува своята първа и най-известна стихосбирка „Цветя на злото“ („Les fleurs du mal“). Тя е издадена от неговия приятел Огюст Пуле Маласис, който наследява печатница в Алансон. Стихотворенията са високо оценени от малък кръг читатели, но сюжетът им предизвиква недоволството на критиката и широката публика. Основните теми за секса исмъртта са смятани за скандални и книгата се превръща в нарицателно за неблагоприличие. Бодлер, издателят му и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал. Стихосбирката е преиздадена през 1861 със значителни допълнения.
Сред другите произведения на Бодлер са „Малки поеми в проза“ („Petits Poèmes en prose“), поредица критически статии, включени в „Pays, Exposition universelle“, изследвания на творчеството на Гюстав Флобер, Теофил Готие и Оноре дьо Балзак, статии в сборниците „Poètes francais“ и „Les Paradis artificiels: opium et haschisch“.
В средата на 40-те години Бодлер се запознава с работите на Едгар Алън По, които му правят силно впечатление. Почти до края на живота си той превежда на френски негови произведения.
Той е първият европеец, който съпоставя виното и дрогата в естетически и етически ракурс. Бодлер умира едва 46-годишен, след като в младите си години е познал отблизо и в обилни дози трите най-могъщи форми на опиянение – дрогата, алкохола и секса. Заради последната от трите страсти в края на живота си е страдал от тежък сифилис, а с първите две е свързано неговото може би плодотворно, но в същото време болезнено нервно разстройство. Можем единствено да гадаем дали от опиума или от алкохола са родени стиховете:
Из мозъка ми броди котка
като из свой апартамент.
Освен шумно преследвания поетичен сборник „Цветя на злото“ и десетина забележителни естетически студии, които приживе са направили известността му по-малко скандална, Бодлер е оставил и три пространни есета, посветени на дрогата – „Поема за хашиша“, „Опиоман“ и „Виното и хашишът като средства за разширение на личността“. В трите текста без грам свян и стеснителност той описва психологическото въздействие на опиума и хашиша, внимателно изследва проникването на отровите в гънките на мозъка и образите, които те пораждат – „хармония в най-очарователна форма“ и „мигновено овладяване на рая“, според собствените му изрази. Заради тези съчинения днес някои са склонни да го смятат за апологет на наркотиците, но това не е нито точно, нито справедливо, защото всеки път след описанията на насладата от опиума следват също така детайлни и проникновени описания на терзанията, предизвикани от наркозата, в която според Бодлер гори „огъня на едно лъжливо щастие и лъжливо просветление“. Той не пропуска да напомни, че дрогата е коварно огледало, което пробужда само онова, което човек действително крие в себе си и което би могъл да открие и достигне и без нея, т.е. посягането и отдаването на дрогата в крайна сметка е акт на малодушие. „Хашишът като всички самотни наслаждения прави човека безполезен за обществото и подбужда към постоянно самовъзхищение.“
От трите текста последният е най-интересен. Писан е най-късно и в него срещу измамливия огън на наркотиците поетът изправя красотата, благородството и творческата плодовитост на виното.
„Хрумна ми да пиша за виното и хашиша в една и съща статия, защото между тях действително има нещо общо – необикновеното стимулиране на поетическите склонности, което те предизвикват в човека“, казва Бодлер. По-нататък обяснява, че онова, което сближава двете субстанции, е човешкото влечение към всякакви вещества, полезни и вредни, които извисяват неговата личност, помагат му да почувства своето величие и да повярва в него, да се върне поне за миг в изгубения рай. Все пак между двата маршрута на щастиетоима съществена разлика – докато единият е съвсем разумен и приемлив, другият прилича на „забранена игра“.
„Колко величествени са зрелищата, предизвикани от виното и осветени от неговото вътрешно слънце! Колко неподправена и как завладяваща е тази втора младост, която човекът черпи от него! Но заедно с това колко опасни са неговите мълниеносни възторзи и неговите изтощителни очарования! И все пак кажете по съвест, вие, съдии, законодатели, вие, общественици, кой от вас би дръзнал да осъди човека, който влива в себе си творчески дух? Нека не бъдем по-жестоки към виното, отколкото към самите себе си и нека се отнасяме с него като с равен.“
Това възторжено и приповдигнато отношение към виното е в същината си дълбоко европейско. Много преди да се роди все още модната теза за „сблъсъка на цивилизациите“, този сблъсък е съществувал и едно от неговите невидими проявления е свързано с хилядолетния цивилизационен конфликт (може би по-точната дума е контакт) между виното и дрогата.
Всяка цивилизация има нужда от свои стимулатори – някои народи ги откриват във виното, бирата и по-късно в алкохола, докато други народи, поради свои, най-често религиозни причини, остават умерено пристрастени към опиума.
Доказано е, че виното и дрогата исторически са връстници. От археологически проучвания е установено, че най-рано използваните растения с психоактивиращи свойства са конопът (Cannabis sativa) и опиумният мак (Papaver somniferum). Отглеждането им започнало в Югозападна Азия преди около 4000 години, когато в Евразия се ражда първото вино. През V в. пр. Хр. Херодот описва как скитски племена по Северното Черноморие  хвърляли върху нажежени камъни конопени семена и после дишали дима, който ги опиянявал и те изпадали в бурно веселие. През следващите векове упойващите свойства на конопа и опиумния мак са били познати в Европа и често използвани в медицината, но основен стимулант, осветен не само от традицията, но и от религията, си остава виното. Прави впечатление, че в Библията няма никакви сведения за канабис, докато виното щедро присъства в нейното повествование.
Третата особено значима дрога в историята на цивилизацията е коката, чиито листа дъвчели американските индианци, когато испанските конкистадори стъпили в техните земи. Срещата между Стария и Новия свят след края на XV век в някаква степен може да се схваща и като сблъсък между алкохола и алкалоидите в листата на растението Erythroxylon coca.
Ако днес сме склонни да абсолютизираме предимствата и превъзходството на европейската култура и цивилизация пред останалия свят, то със сигурност едно от реалните основания за това превъзходство е свързано с виното. За разлика от дрогата, която след едно илюзорно „разширение на личността“ често предизвиква и нейното разпадане, виното винаги е било по-скоро плодовито и градивно и много по-рядко – измамливо и разрушително.
Това е проумял и прокълнатият поет, естет и декадент Шарл Бодлер и го е казал елегантно и ясно в последното от споменатите три есета за дрогата.
„Виното въздига волята, хашишът я парализира"
Виното укрепва физическите сили, хашишът е инструмент за самоубийство. Виното прави човека добър и общителен, хашишът го дърпа към уединение. Виното, иначе казано, е трудолюбиво, а хашишът по същество е лентяй. Защо в крайна сметка да работиш, да ореш, да пишеш, да произвеждаш нещо, щом можеш да попаднеш в рая и без никакъв труд? Най-сетне, виното е предназначено за хората, който работят и които са достойни да го пият. Хашишът принадлежи към самотните наслаждения, той е създаден за презрените безделници. Виното е полезно и плодотворно. Хашишът е безполезен и опасен.“