Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 4880 резултата
Българската литература от Освобождението до Първата световна война (1878 - 1914) - подробен и разширен анализ на епохата, новия век и изданията. Въпроси и отговори
Тридесет и шест години - срок, който изглежда кратък, но побира цяла културна революция. За толкова време българската литература изминава пътя от възрожденската песен до модерната поезия на н...
Есе по морален проблем: „Невинните жертви“ - защо срамът остава у пострадалия, а не у виновния (по повестта „Гераците“ от Елин Пелин)
Първият въпрос при всяко нещастие е кой е виновен - защото искаме светът да има правила. И точно затова страданието на невинния е непоносимо: то нарушава правилото. Есето по морален проблем тр...
Есе по морален проблем: „Цената на алчността“ - човекът, който има хамбари и воюва с врабчетата (по повестта „Гераците“ от Елин Пелин)
Желанието за нещо повече само по себе си не е грях - то строи къщи и кара хората да работят. Всичко се преобръща в мига, в който човекът престане да управлява желанието си и започне да му служи. О...
Есе по морален проблем: „Домът, който се превърна в пустиня“ - когато двама живи правят една къща необитаема (по повестта „Гераците“ от Елин Пелин)
Мястото, където те чакат. Където знаят как обичаш кафето си. Където можеш да замълчиш, без някой да те пита защо. Есето по морален проблем тръгва от опита да се определи какво всъщност значи дум...
Есе по морален проблем: „Селото и градът в миналото и днес“ - когато пътят вече не е еднопосочен (по повестта „Гераците“ от Елин Пелин)
Пътуването между града и селото е повече от разстояние - то е преминаване между две различни представи за човешкия живот. От това наблюдение тръгва есето по морален проблем, за да проследи как...
Есе по морален проблем: „Упадъкът на човека и общността“ - влагата, която разяжда основите, преди къщата да се напука (по повестта „Гераците“ от Елин Пелин)
Кога точно се случва падането? Има ли един ден, една дума, след която вече няма връщане назад? С този въпрос започва есето по морален проблем и веднага дава своя отговор: такъв ден няма - упадъкъ...
Есе по морален проблем: „Споменът - невидимата тъкан на човешката душа“ - напразен и необходим: онова, което остава, когато всичко друго си отиде (по мотиви от елегията „Да се завърнеш…“ на Димчо Дебелянов)
Какво остава от един ден, след като е свършил? От хората, които вече не са до нас? Отговорът е един и същ и за трите въпроса - и точно от него тръгва есето по морален проблем, посветено на паметта ...
Есе по морален проблем: „Майчината обич - най-святата връзка на човешкото сърце“ - жената на прага, която само чака и се усмихва (по мотиви от елегията „Да се завърнеш…“ на Димчо Дебелянов)
Тя не казва нито дума в цялата елегия. Само стои на прага, само се усмихва, само чака - и точно в това мълчание е побрана цялата ѝ обич. Есето по морален проблем тръгва от този образ, за да стигне ...
Есе по морален проблем: „Копнежът по родния дом - вечната тема на човешката душа“ - мястото, което носим в себе си дори когато то вече го няма (по мотиви от елегията „Да се завърнеш…“ на Димчо Дебелянов)
Затвориш ли очи и опиташ ли се да си спомниш родния дом, първо се връщат не стените, а мирисът, светлината и скърцането на пода. Точно от тази наблюдателна подробност тръгва есето по морален пр...
Есе по морален проблем: „Домът и странникът“ - между корените и пътя, или защо истинското завръщане е невъзможно (по мотиви от елегията „Да се завърнеш…“ на Димчо Дебелянов)
Единият остава, другият тръгва. Единият дава корени, другият - път. И все пак двамата живеят в един и същи човек. Върху това напрежение е изградено есето по морален проблем, посветено на противо...
Есе по морален проблем: „Носталгията“ - напразна, но необходима: страданието по завръщане като част от човешката душа (по мотиви от лириката на Димчо Дебелянов)
Една дума, съставена от две гръцки - завръщане и страдание. От този етимологичен корен тръгва есето и превръща едно на пръв поглед просто чувство в повод за размисъл върху паметта, корените и ч...
Есе по морален проблем: „Майка и родина“ - двете думи, които съюзът „и“ не разделя, а свързва завинаги (по елегията „Да се завърнеш…“ на Димчо Дебелянов)
Две думи, поставени една до друга в последния стих на една от най-съкровените български елегии - и превърнати в отправна точка на цяло ученическо есе. Разработката тръгва именно оттам: от пита...