Търсене на материали
Популярни тагове:
Намерени 1854 резултата
Петко Рачов Славейков – „Изворът на Белоногата“. Вграждането на Гергана – необходима цена за увековечаването на нейния нравствен подвиг.
Една девойка избира да остане при извора си, вместо да отиде в двореца. Разработката върху „Изворът на Белоногата“ обяснява защо Славейков подрежда развръзката така, а не както повелява пре...
Паисий Хилендарски – „История славянобългарска“. Подбор и особености при изложението на историческите събития.
Малката книга, с която започва българското национално пробуждане, е разгледана и като историческо съчинение, и като публицистичен призив. Анализът тръгва от мястото на „История славянобълг...
„Пространно житие на Константин-Кирил Философ“ - силата на божественото познание, ученето, споровете и създаването на азбуката
В епоха, в която спорът се печели с точен цитат, знанието е оръжие. Оттук е погледнато житието тук и затова то изглежда различно от обичайния прочит за светостта. Изложението тръгва от въпроса...
Библията – Промененото схващане за съотношението мит – религия – история.
Свещена книга за християните и основополагащ текст за световната култура, Библията е и обект на научно изследване, което през последните два века промени коренно представите за нея. Изложени...
Оноре дьо Балзак – „Дядо Горио“. Конфликт на ценности, страсти и амбиции в романа.
Един роман, прочетен като енциклопедия на парижките нрави: анализът тръгва от мястото на „Дядо Горио“ в „Етюди за нравите“ и от връзката между съдбите на героите и историческото време, в ко...
Иван Вазов – „Под игото“. Духовният портрет на българина в романа.
Замисълът на Вазов да се върне към още неугасналата жарава на спомените е отправната точка на този прочит: романът е разгледан не толкова като разказ за Априлското въстание, колкото като исто...
Софокъл – „Антигона“. Трагичният сблъсък на несъвместими ценности и принципи в творбата.
Кой е прав и кой е виновен в спора между Антигона и Креон: анализът не бърза да отговори, а проследява как самите герои чертаят съдбата си с избора и делата си. Началото поставя трагедията в ко...
Иван Вазов – „При Рилския манастир“. Два модела на възприемане на природата.
Преди да се стигне до самото стихотворение, разработката подрежда мястото на природата в творчеството на Иван Вазов: защо той е първият български поет, който я превръща в самостоятелен обект ...
Софокъл – „Едип цар“. Проблемът за слепотата и зрението.
Едип вижда с очите си, но остава сляп за истината, а когато се ослепява, най-сетне проглежда. Върху този парадокс е изградена разработката за проблема за слепотата и зрението в „Едип цар“. Нач...
Гео Милев – „Септември“. Мотивът за вярата според 12 глава на поемата.
Защо поемата би останала само поетичен отзвук на едно историческо събитие, ако беше завършила с единадесета глава: върху този въпрос е построена разработката за мотива за вярата във финала н...
Анализ на трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир: трудността на избора, маската на лудостта, монолозите и ренесансовият модел за човека
Трагедия, в която главният герой се колебае през цялото време и точно това го прави велик. Този прочит проследява колебанието му докрай и показва кога то престава да бъде слабост. Анализ на тр...
Димитър Талев – „Железният светилник“. Женските образи в романа.
Домът и семейството като крепост на българщината е основният мотив, през който разработката разчита женските образи в първия роман от тетралогията на Димитър Талев. В началото е представен п...