Елин Пелин (1877 – 1949)

Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) е роден на 18 юли 1877 г. в село Байлово, Софийско. От 1886 до 1897 г. учи в различни градове, но не успява да завърши гимназия. Учителства в Байлово през 1895 – 1896. Кандидатства в Рисувалното училище, но не е приет. През 1895 г. в сп. „Войнишка сбирка“ е напечатан първият му

Елин Пелин – Певецът на селото

През 1907 г. в книгата си „Млади и стари“ д-р Кръстьо Кръстев нарича Елин Пелин „Певец на селската неволя“. Оттогава насетне прозвището „певец на селото“ прилепва трайно към името на писателя. Но самият факт, че д-р Кръстев поставя Елин Пелин в групата на „младите“, т.е. наравно с имената на П. П. Славейков, П. К. Яворов и П. Ю. Тодоров

Елин Пелин – „Гераците“ (Анализ)

В една своя беседа с млади писатели, наречена „Как пиша“, Елин Пелин споделя как му е хрумнал замисълът за повестта „Гераците“. За разлика от предишните му разкази обаче, той реализира този свой замисъл бавно и мъчително. Още през 1904 г. се появява един откъс, наречен „Павел“. През 1906 г. са отпечатани първа и втора глава.

Анализ на повестта „Гераците“ от Елин Пелин

ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ Повестта е създавана в продължение на осем години – от 1903 г., когато се ражда замисълът за написването й, до 1911 г., когато тя е публикувана в цялостния си вид. Писателят разказва увлекателно как му е хрумнала идеята за „Гераците“: „Един ден, в село като бях, заболя ме зъб. И толкова много ме заболя, че станах от моето село една тъмна нощ,

Героите в повестта „Гераците“

В новото време на жестокия индивидуализъм се престъпват осветените от традицията принципи на патриархалния морал. Житейската съдба на Божан, Петър и Павел разкрива различните измерения на нравствения упадък. Чрез образа на най-големия син на Герака – Божан – повествователят представя деградацията на човешката личност – издигането в култ на парите