Аз като богиня на древните гърци (Съчинение по въображение)

Вечерното четене на мита за произхода на боговете пренася разказвача право на върха на Олимп. Началото припомня как всичко се ражда от тъмния Хаос, а оттам описанието следва онова, което той вижда: златната светлина, меките бели облаци под краката си и земята, скрита под тях. Следва подаръкът, който получава като млад бог, и историята зад него. Митологичните подробности са вплетени в личното преживяване, вместо да бъдат изброени, което е и най-трудното при такава задача. Описанията са кратки и живи. Разработката е подходяща за образец при съчинение по въображение по митологичен мотив и за подготовка за класна работа.

Събрани на едно място, разказите на Ангел Каралийчев звучат по-скоро като стихотворения в проза, отколкото като случки с начало и край. Тук са пълните им текстове за четене, а не преразказ или анализ. „Гергьовски огньове“ е изповед на младия Калчо в деня преди Гергьовден: коситбата, срещата с куция Ибрахим при големия кладенец, обещаната мермерна чешма с девет корита, годеницата Мария и конете, които ще пасат на Белия камък, докато заиграят огньовете над скритото имане. „Земята на българите“ е лирично обръщение към родината като към жива жена, чиито очи помнят ослепените Самуилови войници, вдигнатия над светия старец Евтимий ятаган и куршума, пропищял една вечер в стария Балкан. „Змей“ пренася в света на поверието: Яна, която чака среща с невидимото същество на Коминчето, Никола, който не вярва на хорските приказки, и пламъците, обхванали житата, докато селото търси виновник. „Пролет“ проследява един ден на орача Илия, от чукането по прозореца преди изгрев до вечерното връщане с воловете, и мълчаливата среща с незнайната жена със зелени, замайващи очи. „Ръж“ е момински монолог в навечерието на жътвата: чукът на черния Нено, който кове сърпове, лудогорците, спрели за нощувка на мегдана, и мечтата да заминеш по света. Текстовете са подходящи за самостоятелно четене, за подготовка на преразказ, за характеристика на герой и за работа върху езика и образността на Каралийчев: сравненията, олицетворенията и диалектните думи, с които е изградена картината на българското село.

1. Елин Пелин е представител на: А) романтизма Б) символизма В) реализма Г) индивидуализма 2. Тематиката на произведенията на Елин Пелин е свързана с: А) модерния градски бит Б) традиционния селски свят В) исторически събития Г) събития от национално значение 3. Елин Пелин е: А) собствено име Б) прозвище на Иван Димитров В) прякор на Димитър Иванов Г) литературно име на Димитър

Историята е разказана от името на бунтовника и започва оттам, докъдето свършва срещата. Той гледа как жената се скрива между тъмните дънери и как гората поглъща стъпките ѝ, а после остава сам сред тишината, в която се чуват само петлите. Сяда на земята, гледа как небето светлее и как птиците започват да пеят, а после с мъка се изправя и тръгва навътре, влачейки краката си и оглеждайки се. Намира място сред гъстите храсти и ляга. Оттам нататък разказът е вътрешен: мислите за непознатата жена, направила за него повече, отколкото е могъл да очаква, чувството за вина и споменът за нейния глас, разбит от болка. Продължението остава вярно на Вазовия свят, но открива нова гледна точка към същите събития. Описанията са кратки и точни. Разработката е подходяща за образец при писане на разказ по въображение от името на герой и за подготовка за класна работа. Вината на героя е предадена сдържано, без излишни възклицания, и точно това я прави достоверна. Продължението не противоречи на нищо от оригиналния текст. Гледната точка е спазена последователно от първото до последното изречение, а вътрешният монолог носи по-голямата част от текста.

1. От кой разказ е цитатът? Нас са ни записали в дяволския тефтер още кога сме се родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех! От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех? Така и така няма прокопсия, мислех си - пиех! Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за пъклото! A) „Задушница“ Б) „Ветрената мелница“ B) „На оня свят“ Г) „Косачи“

Кой е човекът, чиито думи размърдват цялата нощ край огъня? В този подробен преразказ на „Косачи“ той сам взема думата и разказва вечерта така, както я е видял и чул от своето място. Работата е изградена по изискванията за преразказ от името на герой и ги спазва последователно, без отстъпления. Разказът се води в свидетелско минало време, тъй като говорещият е участник в събитията, а не човек, който предава чуто отдалеч. Първото лице е издържано от началото до края, без нито едно изплъзване към страничен разказвач. Обхватът е пълен. Запазени са природната картина в началото, разположението на хората край огъня, приказката и реакцията на слушателите, спорът за истината и измислицата, закачките към младия косач и репликата, която го наранява, звуците на нощта с техните зловещи знаци, песента и прекъсването ѝ, а накрая – утрото. Нищо съществено не е изпуснато и нищо не е добавено извън текста на творбата. Пряката реч е преобразувана изцяло в непряка – включително обяснението за смисъла на приказките, което е сърцевината на творбата. Това е най-трудното място в подобна задача, защото репликите там носят идеята, а тук преобразуването е направено, без мисълта да загуби силата си. Особено внимание е отделено на границите на гледната точка. Разказвачът съобщава само онова, което може да види от мястото си, да чуе или да заключи по видимото. Там, където в оригинала се проследяват чужди мисли, преразказът остава при наблюдаваното – без домисляне и без приписани намерения. Липсват и обобщаващи изводи, каквито принадлежат на анализа, не на преразказа. Езикът следва стила на творбата – образен, с народно звучене, с характерните ѝ изрази и с ритъма на спокоен нощен разказ. Изреченията са премерени, а описанията запазват своята живост, без да се превръщат в самоцелно украсяване. За учителя това е готов и коректен образец при работа върху преразказ от името на герой. Показва точно онова, което обикновено се обърква: избора на глаголно време, преобразуването на пряката реч, спазването на границите на знанието и въздържането от собствени изводи. Върши работа и като материал за сравнение при поправка на ученически работи – какво е допустимо да се добави и какво излиза извън жанра. За ученика е сигурен модел за подготовка преди класна работа или изпит. Дава ясна представа какъв обем се очаква, как се предава разговор без пряка реч и как се остава вътре в позицията на един герой, без да се излиза от нея нито за миг. Подходящ е и за самостоятелна подготовка у дома.