Аз като богиня на древните гърци (Съчинение по въображение)

Вечерното четене на мита за произхода на боговете пренася разказвача право на върха на Олимп. Началото припомня как всичко се ражда от тъмния Хаос, а оттам описанието следва онова, което той вижда: златната светлина, меките бели облаци под краката си и земята, скрита под тях. Следва подаръкът, който получава като млад бог, и историята зад него. Митологичните подробности са вплетени в личното преживяване, вместо да бъдат изброени, което е и най-трудното при такава задача. Описанията са кратки и живи. Разработката е подходяща за образец при съчинение по въображение по митологичен мотив и за подготовка за класна работа.

Събрани на едно място, разказите на Ангел Каралийчев звучат по-скоро като стихотворения в проза, отколкото като случки с начало и край. Тук са пълните им текстове за четене, а не преразказ или анализ. „Гергьовски огньове“ е изповед на младия Калчо в деня преди Гергьовден: коситбата, срещата с куция Ибрахим при големия кладенец, обещаната мермерна чешма с девет корита, годеницата Мария и конете, които ще пасат на Белия камък, докато заиграят огньовете над скритото имане. „Земята на българите“ е лирично обръщение към родината като към жива жена, чиито очи помнят ослепените Самуилови войници, вдигнатия над светия старец Евтимий ятаган и куршума, пропищял една вечер в стария Балкан. „Змей“ пренася в света на поверието: Яна, която чака среща с невидимото същество на Коминчето, Никола, който не вярва на хорските приказки, и пламъците, обхванали житата, докато селото търси виновник. „Пролет“ проследява един ден на орача Илия, от чукането по прозореца преди изгрев до вечерното връщане с воловете, и мълчаливата среща с незнайната жена със зелени, замайващи очи. „Ръж“ е момински монолог в навечерието на жътвата: чукът на черния Нено, който кове сърпове, лудогорците, спрели за нощувка на мегдана, и мечтата да заминеш по света. Текстовете са подходящи за самостоятелно четене, за подготовка на преразказ, за характеристика на герой и за работа върху езика и образността на Каралийчев: сравненията, олицетворенията и диалектните думи, с които е изградена картината на българското село.

1. Елин Пелин е представител на: А) романтизма Б) символизма В) реализма Г) индивидуализма 2. Тематиката на произведенията на Елин Пелин е свързана с: А) модерния градски бит Б) традиционния селски свят В) исторически събития Г) събития от национално значение 3. Елин Пелин е: А) собствено име Б) прозвище на Иван Димитров В) прякор на Димитър Иванов Г) литературно име на Димитър

1. От кой разказ е цитатът? Нас са ни записали в дяволския тефтер още кога сме се родили... Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство! А пиех! От тегло и от мъка пиех, наистина, ама нали пиех? Така и така няма прокопсия, мислех си - пиех! Пий, па дето ще да му излезе края!... Постлах си хубавичко за пъклото! A) „Задушница“ Б) „Ветрената мелница“ B) „На оня свят“ Г) „Косачи“

Разказът е познат, но тук го предава участник в него. Избран е герой, който стои съвсем близо до събитията и до двамата млади, но остава встрани от драмата. Трансформиращ преразказ на разказа „По жътва“ от Елин Пелин от името на сестрата на Никола. Преразказът от името на герой е сред задачите с най-много възможни грешки, защото не е достатъчно да се сменят местоименията. Тук условието е спазено последователно: разказвачката предава само онова, което сама вижда, чува и преживява, и никъде не знае повече от позволеното ѝ. Подредбата следва точно хода на творбата и минава през всички нейни части. Започва с картината на жегата и на изнемощялата природа, продължава с труда на жътварите и с благодарствените мисли към небето, после с песните, които се понасят над полето, и с разговора между близките. Следва мигът, в който песента се откроява сама, радостта и провикването, а оттам внезапната вест, събирането на хората и картината, която ги посреща. Накрая остава краткият ден след това. Особено внимание заслужават местата, в които разказвачката говори за себе си. Там, където в оригинала стоят наблюдения на повествователя, тук те са преобразувани в нейно собствено съзнание: тя сама описва как изглежда в този миг, сама назовава закачката си и сама предава отговора, който получава. Точно тези преобразувания са същината на задачата. Пряката реч навсякъде е превърната в непряка, без да се губи нищо от съдържанието на разговорите, а описанията, които героинята не би могла да направи за самата себе си, са предадени през нейното усещане. Езикът е близък до езика на творбата: запазени са народните думи и образните изрази, а описанията на природата са предадени със същата сетивност. Глаголните времена са спазени последователно, а редът на събитията е непроменен. Финалът е предаден сдържано, точно както в оригинала, и завършва на същото място. За учителя: подходящ пример за час върху трансформиращия преразказ. Върху него се вижда нагледно кое се променя при смяната на гледната точка и кое остава непокътнато. Отделни изречения от оригинала се поставят до преобразуваните и се превръщат в упражнение по двойки. Подходящ и при работа върху описанието на природата. За ученика: ясна представа как изглежда завършен преразказ от името на герой по конкретен разказ от програмата. Подходящ за подготовка преди класна работа, за домашна работа по темата, за преговор върху видовете преразказ и при затруднение с преобразуването на пряката реч.

Разказ по въображение, който запълва едно празно място в творбата. Авторът е предал случката до разделянето и после я подхваща отново вечерта – а какво се случва междувременно с младежа, остава неизвестно. Именно този промеждутък е разгърнат тук. Именно този избор отличава работата. Тя не преразказва познатото, а дописва липсващото, без да противоречи на нищо от оригинала. Материалът е разказ по въображение, воден от името на бунтовника от „Една българка“ на Иван Вазов. Началото започва точно там, където творбата спира – с отдалечаващата се фигура между дърветата. Веднага са предадени телесните усещания: болката в краката, миризмата на чуждата дреха, топлината ѝ. Първата част е за търсенето на скривалище. Проследено е как светлината се усилва и как всеки звук в гората стряска – изброени са три различни шума, всеки от които може да означава опасност. Средището е вътрешното връщане назад. Младежът си припомня какво е получил и изброява трите неща поред, като при всяко посочва в какво положение се е намирал. Именно оттам идва и най-тежкият миг. Приведени са думите на жената при загубата, а веднага след тях – собственият му въпрос, изречен на глас в тъмнината. Особено силно е онова, което следва. Той сам отговаря на обвинението си, като припомня, че тя не го е укорила с нито една дума. Оттам е обяснено и защо плаче – не от страх и не от болка, а от откритието, че такива хора съществуват. Следва денят, предаден пестеливо: минаващи гласове, тропот, лай, няколко лъжливи тревоги. Тук е и връщането към другарите и към надеждите, с които са тръгнали. Финалната част е за чакането привечер. Изброени са три страха във въпросителна форма – и точно те правят срещата накрая толкова облекчителна. Развръзката е предадена сдържано: жената идва сама, без детето, с подпухнали очи, но с твърда крачка. Думите ѝ са само две изречения – кратки, делови, без нито дума за собствената ѝ мъка. Последните изречения са обещание, дадено от самия разказвач – и то завършва с думите от заглавието на творбата. Времето е минало и е спазено последователно през целия текст. Речта е предадена и в пряка, и в непряка форма, а вътрешните мисли са ясно отделени от действието. Преподавателят получава образец за разказ по въображение, стъпил върху изучавана творба – най-трудният вид, защото изисква и вярност към оригинала, и собствено въображение. Ученикът разполага с готов текст, който показва как се дописва липсващ откъс – годен за подготовка за писмена работа и за преговор преди изпитване.