„Бай Ганю“ и спорът за мястото на българите в Европа

          Както вече знаем, „Бай Ганю“ е книга за трудния път на младата българска нация към модерността. Но по времето, в което книгата е писана, носител на модерността е преди всичко Европа – най-развитата в икономическо, политическо и културно отношение част от света. И за разлика от книгата, която току-що прочетохме – „Железният светилник“ от Димитър Талев, която показваше процеса на самоутвърждаване на българския народ чрез разграничаване и самоубеждаване, че ние сме най-добрите, „Бай Ганю“ предлага друга стратегия: българите трябва да се поучат от по-развитите на-роди, за да се впишат успешно в модерния свят. Но колкото и да са различни начините, по които младите и образовани разказвачи, от една страна, и Бай Ганьо, от друга, възприемат света, в едно те са единодушни българите искат веднъж завинаги да приключат с ориентализма. Помним разпалената тирада на нашия герой срещу „невинния Въсток“ от очерка „Бай Ганю в Швейцария“. Само че героят разбира правилата на модерния свят по свой начин. И на тази основа се пораждат безкрайните спорове за мястото на българите в Европа.
          Никак не е чудно, че само няколко години след създаването си Бай Ганьо напуска страниците на литературата, за да заживее свой самостоятелен живот. И за голямо учудване на просветената българска интелигенция се превръща в герой носител на силата и надмощието на българите над всички останали народи. Към този възглед се присъединява и част от интелигенцията. С други думи, възниква „нашенският“ национализъм. Появява се и идеята за „коварната Европа“, която иска да ни натрапи своите правила, за да може по-успешно да ни подчини и използва. Други автори смятат, че възприемането на Бай Ганьо като олицетворение на българския национален характер е погрешно – той бил представител само на лошите страни от нашия живот. Трети пък настояват, че лошотията на Бай Ганьо не можело да се приеме като част от българското – неговите отрицателни черти били чужди на българския национален характер и затова нашият народ от десетилетия се опитва да се отърве от тях.
          Така или иначе, не е възможно да разберем проблемите, повдигнати от книгата с „невероятни разкази за един съвременен българин“, ако не отчитаме сложните отношения на младата ни нация с чужденците. Особено интересни са те във втората част от книгата. Първата част показва героя в една необичайна среда, в която необразованият и израснал със съвсем различни ценности човек наистина може да се обърка. Вярно е, че някои биха се поучили от по-развитите, докато Бай Ганьо си остава сляп и глух за европейския начин на живот. Но това е по-малката беда. По-голямата се състои в начините, които нашият герой използва, за да се озове „ако не по-горе, то поне наред с великите европейски сили“. За тях ще поговорим на следващите страници.

          ВЪПРОСИ:
          1. Припомни си от изученото по история какво се случва в България след падането на Стамболовото правителство – кой идва на власт, кои са министрите, каква политика се води. Има ли разлика в методите, използвани от Стамболов, и тези на неговите следовници?
          2. В модерното общество медиите са изключително голяма сила. Ненапразно ги наричат „четвърта власт“, която в много случаи е в състояние да свали първите три, повеждайки в определена посока обществените нагласи. За това говори и поговорката, че муха и министър се убиват най-лесно с вестник. Потърси в интернет повече информация за вестниците, издавани по онова време в България – кои са главните им редактори, идеите и политиката на кои политически партии пропагандират, какъв език използват.
          3. Българската политика от края на 19. век е много свързана с интересите на различни европейски сили. Припомни си от изученото по история, а ако то не е достатъчно, потърси в интернет повече информация за отношенията на България към Турция, Русия и Западна Европа.