Битови народни песни - „Два са бора ред поредом расли”

Битовите народни песни отразяват отношенията в българското семейство. Те пресъздават ежедневието на някогашния българин и чрез тях ние се доближаваме до истинския пълнокръвен живот, изпълнен с радости, грижи, с безброй съкровени човешки желания.

Свързана с бита на народа, песента се ражда на хорото, по време на седянка, сватба, лазаруване и коледуване. С трепет и вълнение хората възпяват живота такъв, какъвто е: щастлив или тъжен, пълен с обич и омраза, вяра и разочарование.

В кратката лирична песен „Два са бора ред поредом расли" се възхвалява братската обич, привързаност, хармонията във взаимоотношенията между братя и сестри. Според патриархалната ценностна система, най-важно е било да се запази неопетнено доброто име на девойката. За да бъде предпазена и защитена честта й, се грижат двамата й братя. Народният певец достига до основната си идея косвено, чрез успоредното изображение на природна и битова картина и според думите на големия български поет Пенчо Славейков, „избира от близката нему природа някой предмет и, като през символи, през него дава израз на това, що нему лежи на сърце."

Двете картини взаимно се обогатяват и допълват. Основно художествено средство в песните се оказва образният паралелизъм, чрез който се съпоставят два образа въз основа на някакво сходство. Ценностната патриархална система, според която неотклонно трябва да се следват нравствени норми на рода, задължава двамата братя, описани като „два бора", да бдят над своята сестра - „ела тънковита". Мощните фигури „на два бора високи" и нежната „ела тънковита” с избрани за символи на реда и хармонията. Описаната в началото зимна картина създава представата за неуютност, стихийност, която би могла да причини беди на крехката елица. Двамата братя пазят своята сестра „от зли бури, от студени ветри" и без тях тя не би могла да устои на разрушителните природни сили и да запази нежния си чар. Зимният пейзаж е последван от обикнатия похват в народните песни – отрицателното сравнение:

Не са били два бора високи,
най са били два братя рождени.

Както двата бора предпазват крехката ела от бури, ветрове и стихии, така и двамата братя с всеотдайна обич и нежна привързаност се грижат за своята „елица сестрица", за да се запази млада, красива и обаятелна, с неопетнено име. Освен външно сходство, певецът открива и смислова близост чрез името на сестрата: ела - Елица. Братската обич е свещена и вечна, трайна и непреходна добродетел и народният певец доказва чрез нея единството и неделимостта на природния и човешкия свят.

Девойката отстоява честта си със скромност, трудолюбие, зачитане и спазване нормите на рода. В обществото винаги има безсърдечни хора, които биха могли със „зли хули"'и „студени речи" да „погубят" и опетнят моминската й чест. Безпомощна и слаба би била Елица без своите братя, но силна и несломима е тя, когато са близо до нея.

Единството, неделимостта, нежната братска обич и привързаност помагат на сестрата да преодолее трудностите, да се пребори със студените, безсърдечни хорски слова.

Песента „Два са бора ред поредом расли” изразява вековната представа на народа ни за прекрасното и възвишеното в отношенията между братя и сестра. Всеотдайната, чиста и предана братска обич е извор на сила, енергия, необходими на най-близките хора в българското семейство за преодоляване на стихията, бурята, разразила се в ежедневието. Обичта, топлотата, сърдечните думи преобразяват света и го правят по-добър и човечен, неотразим и съвършен.