Който зло търси, зло намира: анализ на битовата народна приказка „Отплатата на Хитър Петър“
Зареждане на оценките…
БИТОВИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ
„ОТПЛАТАТА НА ХИТЪР ПЕТЪР“
Хитър Петър е един от най-популярните и обичани герои в народните приказки и анекдоти. В тях симпатичният хитрец проявява находчивост и забавно остроумие спрямо хората от своето обкръжение. Чрез думите и действията си той умело успява да се наложи сред другите, като показва гъвкавост и неизчерпаема изобретателност на ума. По този начин Хитър Петър, който в социално отношение представя обикновения беден човек от народа, успява да постигне уважение и признание, да спечели материални придобивки. В повечето случаи героят действа сам в различните ситуации, проявявайки се като хитър, умен и съобразителен. Понякога той има за съмишленик и друг хитрец. Тогава лъжите на двамата стават още по-объркващи и убедителни. Самото хитруване и украсяването на разни истории с измислици има игрови характер, показва желанието и умението на героите да се забавляват. В някои ситуации обаче остроумният селянин е надхитрен от противници, водени от завист или стремеж да покажат, че са по-умни. Но дори и когато е измамен, той не им остава длъжник и винаги успява да запази своята чест, достойнство и славата си на умен човек. Тези именно качества представят Хитър Петър като положителен герой, въплъщаващ разума и справедливостта, чрез които човек се противопоставя на злините в света.
В приказната „Отплатата на Хитър Петър“ героят първоначално е измамен, но впоследствие успява да надхитри противниците си. Самата творба се отличава с дълго повествование, комично преобръщане на ситуациите и носи белезите на две жанрови разновидности: приказката и анекдота. Хитър Петър инсценира ситуация, в която му се отдава да надлъже лъжците, да им даде урок и справедлива „отплата“. Тримата измамници от своя страна не могат да преглътнат обидата, че са победени, затова решават да сторят по-голяма злина на умния селянин. Той обаче отново се избавя в критичния момент и накрая дори тласва противниците си към подготвената за самия него гибел. Сюжетната схема на текста е изградена върху отношението между злото и отплатата за него. Всяко отмъщение обаче поражда нова злина. Затова краят на веригата идва именно със загубата на противниците на Хитър Петър. Водени от своята завист и непочтеност, те на два пъти предизвикват напрегнато съревнование. Постройката на творбата е организирана около три основни епизода, обединени около фигурата на главния герой и общата интрига. В трите случки участват обичайни за битовия свят на човека неща: крава, две зайчета и стадо овце. Във връзка с тях се разиграват различните комични ситуации. Губещ е този от героите, който е останал неподготвен и е в неведение за измамата. В първия случай това е Хитър Петър, а впоследствие – тримата лъжци, овчарят и селяните.
В центъра на творбата е състезанието – надхитряване между героите. В първия случай то е свързано с неприятна изненада за Хитър Петър, а във втория е организирано от самия него. В началния епизод участват само главните действащи лица – Хитър Петър и тримата завистници. В другите две части се появяват епизодични герои, които по един или друг начин помагат на съревноваващите се. На пръв поглед главният герой има равностойни противници хитреци. Те успяват да го излъжат и да му навредят, а впоследствие не желаят да се примирят с положението на губещи. В нравствен аспект обаче героите са неравностойни, защото са движени от съвсем различни подбуди.
Между Хитър Петър и неговите зложелатели е прокарано много отчетливо нравствено противопоставяне още в самото начало на текста. Тримата селяни са представени чрез глаголи с негативно значение: „завидели“, „се сговорили да му почернят хубавото име“, „като го подиграят“. По-нататък характеристиката им се допълва с поредица от синонимни названия, които се редуват в повествованието: „заговорници“, „лъгачи“, „зломисленици“ и др. Водени от завистта и подлостта си, тримата искат да навредят на един невинен, почтен и нищо неподозиращ човек, за да го принизят и осмеят. За Хитър Петър пък се подчертава, че е много умен и уважаван човек. Още тук доброто и злото са ясно и категорично очертани и разграничени.
Случката, която дава възможност на злосторниците да изпълнят замисъла си, се разиграва на панаира. Когато Хитър Петър тръгва натам, за да продаде своята хубава крава, той среща по пътя си тримата селяни. Още в този сюжетен момент е приложен похватът, който характеризира цялото повествование по-нататък: докато се проследяват и стават ясни намеренията на едната страна – тази на противниците, то другата е оставена в пълно неведение. Така действията на героя, който не знае какво са намислили другите, предизвикват смях и весело недоумение. Планът на тримата селяни наподобява сценарий, в който всеки от тях с удоволствие играе своята предварително определена роля: „те нарочно по това време тръгнали от панаира, за да го срещнат не всичките заедно, а един по един.“ Всеки от тях се преструва на добронамерен и добър човек, който иска да съдейства на пътника. В резултат на трите коварни съвета Хитър Петър се излъгва и отрязва опашката, рогата и ушите на кравата си. Така окастреното животно заприличва на карикатура и е една много комична и жалка гледка. Неслучайно всички купувачи се оттеглят, макар че кравата е много добре гледана и охранена. Накрая Хитър Петър се принуждава да продаде животното на касапите.
В епизода с кравата той проявява смешна и непростима наивност. Действията му са комично преувеличени, защото в съветите на тримата завистници в действителност няма здрав смисъл, а явна подигравка. По-важно е обаче как Хитър Петър реагира след случката. Той не може да преглътне обидата. Гордостта и честолюбието му го тласват да мисли „как да се отплати на подиграваните.“ На връщане от панаира той забелязва злорадството на лъжците, но не се издава и вече започва да подготвя плана си: „престорил се, че е благодарен, задето му направили толкова голямо добро, като го научили да окастри кравата“. Героят решава да се преструва на глупав, за да наложи своя начин на действие и да отмъсти, като възвърне поруганата си чест и добие материални облаги.
Втората случка разказва за това, как Хитър Петър „отговаря“ на злосторниците за подигравката с помощта на жена си и на две зайчета. Благодарение на остроумието и находчивостта си, героят се представя като добър търговец и умел фокусник. Той успява да внуши на своите нарочно поканени гости, че едно най-обикновено страхливо зайче е вълшебно. В действителност Хитър Петър ловко разиграва един трик, с който докарва селяните до глуповато недоумение. В този момент те са представени в комична светлина: „гостите много се чудили на заешката умщина...“ Водени отново от завистта и от алчността си да притежават това, което има техният съперник, тримата селяни пожелават Хитър Петър да им продаде „необикновения“ помощник. А героят само това и чака. За да внуши колко му е скъпо необикновеното зайче, първоначално не иска да го продава, но после склонява. Така той успява да си възвърне парите от окастрената крава „и малко повече свръх това.“ Епизодът завършва поучително: „Така скъпо заплатили зломислениците на Хитър Петър за шегата, която му изиграли...“ Този междинен финал утвърждава справедливото наказание – една идея, близка до народните мъдрости като: „Който зло търси, зло намира“, „Каквото почукало, такова се обадило“ и т.н.
Вместо да си вземат урок и да прекратят враждата, тримата заговорници отново започват да мислят как да отмъстят на Хитър Петър. Така в повествованието верижно се наслагва трета случка. Този път обаче зломислениците по-добре познават възможностите на своя противник. Очевидно те се страхуват от остротата и от ловкостта на ума му. Затова решават да настроят цялото село срещу Хитър Петър. Планът на тримата селяни отново е коварен и непочтен, защото изправя много хора срещу сам човек.
Третият епизод е свързан с един разпространен приказен мотив – хвърляне на героя в морето. Това е най-голямото изпитание за неговия ум, самообладание и находчивост. Затова тази случка е кулминационният момент в повествованието. В критичната ситуация Хитър Петър много бързо съобразява какво трябва да каже на случайно минаващия овчар – че селяните са го завързали в чувала, защото не иска да стане цар. Тези думи се оказват вълшебни – овчарят веднага се съгласява да се разменят. Хитър Петър успява точно да прецени, че бедният човек винаги ламти за богатство и слава, затова би рискувал. Героите се преобличат и така хитрецът си осигурява превъплъщението, с което ще удиви всички.
Комичен, но и тъжен е моментът, в който селяните хвърлят невинния овчар в морето. Те решават, че Хитър Петър е полудял, тъй като говори небивалици. Така хитрецът успява да избегне опасността, да си спаси живота и да продължи играта. В края на творбата той измамва селяните, като ги прави свидетели на едно „чудо“. Казва им, че не само се е спасил от удавяне, но се е сдобил и с овце, които е извадил от морето. Селяните забравят за враждата и „полакомени за овце“, се хвърлят в морето. Комично подчертана в случая е и голямата алчност на попа, който повежда другите след себе си.
С този смешен и твърде преувеличен епизод творбата завършва справедливо, утвърждавайки здравия разум и доброто, честността и достойнството, въплътени в образа на главния герой. В различните моменти на повествованието чрез противниците на Хитър Петър са изобличени едни от най-отблъскващите човешки недостатъци като завист, непочтеност, подлост и алчност.
Свързани материали
Камъкът, който не се пречупва: образът на Хитър Петър в битовите народни приказки. Анализ с разбор на „Отплатата на Хитър Петър“
Защо народът избира точно името Петър за най-съобразителния си герой? Отговорът стои в началото на разбора и веднага насочва към характера, който фолклорът е вложил в този образ. Първата част представя мястото на приказките за Хитър Петър сред битовите народни приказки: върху какво са изградени, какви човешки недостатъци осмиват и какъв тип победа стои в центъра им. Очертан е и самият герой, беден селянин с богат жизнен опит, наблюдателност и съобразителност, чието най-силно оръжие е смехът, като е обяснено и срещу кого е насочен този смях. Същинската част разглежда приказката „Отплатата на Хитър Петър“: как героят от жертва се превръща в победител, каква слабост на завистниците използва, каква роля играят кравата и зайчето и как обвинението срещу него събира цялото село. Проследени са и образът на глупавия овчар, и развръзката, в която наказанието идва само. Отделено е внимание на средствата, чрез които народният разказвач постига комичното: преувеличението, хуморът, иронията и сарказмът, както и на границата, която приказката поставя между отмъщението и справедливостта. Текстът е подходящ за характеристика на литературен герой, за подготовка на анализ и за преговор върху битовата народна приказка.
Отровната баница и торбата с лъжите: анализ на народните приказки и анекдоти за Хитър Петър
Какво може да противопостави бедният селянин на чорбаджията, на кадията и на прочутия Настрадин Ходжа? Разработката търси отговора през образа на Хитър Петър в българските народни приказки и анекдоти. Началото очертава фолклорния контекст: откъде идва героят, към кое съсловие принадлежи и срещу кои човешки пороци народният разказвач насочва неговото остроумие. Оттук произтича и основната опозиция, върху която стъпва цялото изложение. Същинската част разглежда последователно четири творби. „Отровната баница“ е разгледана през сблъсъка между лъжата на чорбаджийката и находчивостта на чирака. В анекдота „Плесница за плесница“ вниманието е насочено към несправедливата присъда на кадията и към начина, по който героят отстоява собственото си достойнство. Приказката „Да не си гледам срама“ показва как оскъдната покъщнина се превръща в неочаквано оръжие срещу крадеца. Отделен акцент е поставен върху „Торбата с лъжите“, където Хитър Петър се изправя срещу Настрадин Ходжа в двубой по надлъгване. За всяка от творбите са приведени конкретни цитати от народния текст, върху които стъпват наблюденията. Проследени са и повтарящите се черти на героя: трудолюбието, съобразителността, чувството за хумор и непримиримостта към лъжата, както и социалните типове, срещу които той се изправя, чорбаджии, попове, съдии. Финалната част обобщава какво изразява смехът на българина и каква представа за справедливо общество стои зад веселите истории. Разработката е подходяща за подготовка на устен отговор, за домашна работа и за съчинение върху фолклорния герой в часовете по литература, а също и като опора при преразказ на отделните приказки.
История по въображение: Когато Хитър Петър среща Котарака в чизми
Двама герои от различни светове се срещат на един и същи прашен друм и оттам започва играта. Разказът въвежда първо Хитър Петър, тръгнал бос по пътя, а после и котарака, който се представя спокойно като съветник на своя господар. Диалогът носи по-голямата част от историята: всеки се хвали със своите подвизи и се опитва да надхитри другия. Оттам действието следва състезанието им и онова, което то показва за двата вида хитрост, народната и приказната. Пряката реч звучи достоверно и за двамата герои, а езикът пази приказната си окраска. Композицията е ясна и завършена. Разработката е подходяща за образец при творческа задача, в която се срещат герои от различни творби.
Смехът, който учи: народните анекдоти за Хитър Петър и Настрадин Ходжа, особености на жанра
Смехът в народното творчество никога не е само забава и точно това показва представянето на анекдота като фолклорен жанр. Началото поставя анекдотите редом до битовите народни приказки и очертава характерните им белези: краткост, жив диалог, остроумен край и изненадващата им близост със съвременния виц. Основната част е посветена на най-обичаните герои на този жанр, Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Проследено е как единият надхитрява хората от своето обкръжение, как двамата се премерват един с друг и защо в народното съзнание по-често побеждава единият от тях. Разгледан е и случаят, в който двамата се съюзяват. Отделен акцент са останалите тематични групи: анекдотите за поповете и причината за недоверието към тях, творбите, които осмиват мързела, пиянството, лъжата и скъперничеството, както и популярните анекдоти за габровци. Следва частта за връзката между анекдота и битовата приказка, в която чрез конкретен пример е показано как теми и мотиви преливат от единия жанр в другия. Финалът обобщава каква житейска мъдрост стои зад хумора и защо смехът се приема за най-сигурния път към осъзнаването на човешките слабости. Подходящ е за подготовка по устно народно творчество, за отговор на въпрос за особеностите на анекдота и за съпоставка между анекдота и битовата народна приказка.
Химикалка, която става меч: анализ на десета глава от „Похитителят на мълнии“ на Рик Риърдън със съпоставки с мита за Персей, „Тримата братя и златната ябълка“ и „Котаракът в чизми“
Автобус, тунел, долари и турист с фотоапарат, а между тях фурии, кентавър и божествен бронз: разборът тръгва точно от това смесване и показва как една древна история може да живее в съвсем съвременен ден. Първите части представят Рик Риърдън и начина, по който той пише за деца, както и основното предизвикателство пред героя, който трябва да се движи между два свята едновременно. Следва подготовката за път, разчетена като приказно напътствие с правила, и подаръкът на Хирон: защо е важно, че оръжието изглежда като нищо особено, какво подсказва името му и какъв морален урок стои зад забраната то да наранява простосмъртни. Отделен раздел е посветен на Мъглата и на човешкия навик да си измисляме удобно обяснение, за да не признаем, че светът е по-голям от представите ни. Оттам анализът влиза в автобуса: маскировката на злото, ролята на Анабет като разумния наблюдател, външният и вътрешният конфликт и изборът, който определя характера на героя. Хуморът в разгара на битката също е разчетен, а не подминат. Втората половина събира приказните елементи в главата: магическите предмети, наставника, изпитанието по пътя, маскираните злодеи и правилото, че магията има граници. Следват три съпоставки, всяка с посочени прилики и разлики, и кратък извод какво дават те за усета към различните култури. Финалът формулира посланието на откъса и въпросите, които то поставя пред читателя.
Обобщителен тест по литература върху раздела „Различни разкази за човека и света“: 26 задачи за тълкуване, съпоставка и писмен отговор, с верни отговори
Обобщителен тест с необичайно висока степен на трудност за раздела. Задачите не питат какво се случва, а изискват тълкуване — защо едно описание е преувеличено, какво подготвя един детайл още преди появата на героя, каква морална граница поставя едно правило. Материалът съдържа 26 задачи: двадесет и три с избираем отговор и три със свободен писмен отговор. Проверяваните текстове са „Хайдути“ от Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“, „Грозното патенце“ от Ханс Кристиан Андерсен и „Похитителят на мълнии“ от Рик Риърдън. Значителна част от задачите работят върху конкретен израз от текста. Проверява се какво подготвя началният призив в поемата на Ботев, каква логика стои зад мисълта, че юнакът не търпи тегло, какъв смисъл носи характеристиката за острия меч и тъпия ум и защо неразбираемият език е повече от подробност в легендата. Такъв подход изисква творбите да са четени, а не преразказани. Отделна и ценна линия следват междутекстовите връзки. Две задачи изискват да се открие какво свързва легендата с приказката за патенцето и в какво си приличат хитростта на котарака и понятието от съвременния роман, което прикрива истината от простосмъртните. Тези въпроси показват, че различни по произход текстове могат да работят с един и същ похват. Нравствената проблематика е поставена открито. Задачите върху котарака засягат двусмислието на средствата му, а върху романа — границата, отвъд която оръжието не бива да се използва. Отделен въпрос разглежда какво означава, че вълшебният предмет се връща сам при героя: че помощта не отменя личната отговорност. При „Грозното патенце“ въпросите проследяват детайли, които обикновено остават незабелязани — забавеното яйце като предвестие за различието и отличието на старата патица като знак за йерархия в двора. Тук е и въпросът за промяната в мисленето на героя. Трите отворени задачи изискват свързан текст: как майката и синът разбират по различен начин добрия път; кое е по-болезнено — ударите или подигравките; и кое защитава по-надеждно героите — вълшебните предмети или собствените им решения. И трите допускат различни отговори и се разгръщат добре в дискусия. Погрешните възможности заслужават отделна бележка. Те не са абсурдни, а предлагат прочит, който е възможен при бегло четене — че силата винаги печели, че красотата решава всичко, че вълшебният предмет прави героя непобедим. Отхвърлянето им само по себе си изгражда правилното разбиране за творбите. Полезно е и че тестът обхваща шест текста от много различен произход — възрожденска поема, легенда, две приказки и съвременен роман — и въпреки това не се разпада на шест отделни проверки. Свързващите въпроси и общата насока на формулировките го държат като едно цяло. Разделът с отговорите съдържа верния вариант с кратко обяснение към всеки затворен въпрос и примерни отговори към отворените. Материалът е подходящ за преговор в края на раздел, за контролна работа и за работа с ученици, които се справят леко с обичайните проверки върху съдържание.