Отровната баница и торбата с лъжите: анализ на народните приказки и анекдоти за Хитър Петър
Зареждане на оценките…
Фолклорната тематика в анекдотите и приказките за Хитър Петър е свързана с желанието на народния разказвач да победи чрез остроумие всички отрицателни черти на хората и техните неморални действия. Главен герой на тази част от народното творчество е Хитър Петър. Той е един от многото обикновени българи - беден селянин, слуга или ратай, като народното въображение допълва и обогатява неговите черти. Винаги находчив, духовитият герой се противопоставя на алчните и жестоки чорбаджии, попове, съдии. Бори се срещу пороците - мързела, съперничеството, лицемерието, нахалството.
В приказката „Отровната баница” героят е представен като „сиромашко момче", чирак при един чорбаджия. Приятно му е да се труди, но това, което не може да понесе, е лъжата на чорбаджийката. Една неделна утрин тя решава да изненада мъжа си. Прави сладка млечна баница, изпича я хубаво и тръгва за града. Тя обаче не иска никой да яде от сладката баница, затова лъже своя чирак Хитър Петър: „- Петре, аз отивам на църква. Ти измети, насечи дърва и гледай някой да не влезе в къщи. И да не си посмял да хапнеш от баницата! Сбърках и вместо захар съм й сложила отрова. Ако хапнеш дори едно залъче, ще се отровиш!" Петър не приема за истина думите на своята господарка. Въпреки нейната забрана да не опитва чорбаджийската баница, направена „с повече захар, масло и яйца", момчето не се вслушва в заръката й: „не се стърпял - защипал, откъснал едно парче и си хапнал", дори „преполовил баницата". Похапнал сладко, Петър решава да насече дърва. Но за зла беда брадвата се счупва. Това не обезпокоява особено бедния чирак. Находчивостта му е пословична. Той намира най-доброто оправдание, за да не бъде наказан. Момчето обяснява на чорбаджийката, че след като осъзнава вината си, решава само да се накаже, като похапне от отровната баница, за да умре. Обяснението на Хитър Петър развеселява чорбаджийката и тя му прощава.
Освен че е трудолюбив, българският селянин е и забавен шегобиец. Не се поддава на лъжи и е в състояние да намери изход от затрудненото положение. Остроумната шега на Хитър Петър е не само спасение за героя, но и наказание за егоизма и скъперничеството на чорбаджийката.
Хитър Петър е по-умен и по-съобразителен не само от чорбаджиите, но и от попа и турчина. В анекдота „Плесница за плесница” Хитър Петър, както си върви по улицата, е зашлевен от „един турчин нехранимайко". Побойникът невъзмутимо обяснява, че плесницата е била предназначена за кадията. С това турчинът предизвиква известния с остроумието си фолклорен герой Хитър Петър, който не се колебае и бързо взема решение да го заведе при кадията в съдилището и той да отсъди кой е виновният и как да бъде наказан. Несправедлива е присъдата на кадията. Турчинът трябва да заплати за стореното една сребърна пара. На неправдата и незаслужената обида Хитър Петър противопоставя острия си и прозорлив ум. Сам удря здрава плесница на кадията и според него, това е най-справедливото разрешение на възникналия спор: „Каквото повикало, такова се обадило." Хитър Петър постъпва така, защото не е доволен от отношението на кадията към него. За да не остане измамен, предпочита да постъпи грубо. Кадията ще вземе сребърната пара вместо Хитър Петър, защото „една плесница струва една сребърна пара".
Хитър Петър дава урок по мъдрост и на крадеца от приказката „Да не си гледам срама”. Остроумният герой е беден селянин, чиято покъщнина е твърде оскъдна: „...до огнището се мъдрело едно гърне, на водника висели две котлета, на полицата имало наредени три-четири пръстени паници, а до леглото в ъгъла седял големият сандък с дрехите на стопаните". От дома на Хитър Петър няма какво да се вземе. Но крадецът, който броди из селото, влиза и в неговата къща. Находчивият стопанин се скрива в сандъка. Когато крадецът нищо не си харесва и тръгва да си ходи, се досеща, че не е надникнал в сандъка и повдига капака. Тогава пред него се озовава самият Хитър Петър. Изненадан, влезлият в къщата без срам и свян пита стопанина какво прави там. Тогава Хитър Петър му дава добър урок, като казва, че се срамува от бедната си къща. Дори се извинява за бедността си. И вместо Хитър Петър да бъде ограбен, излиза, че крадецът е измамен. Народният разказвач искрено се весели чрез казаното от героя: „- Ами скрих се, за да не си гледам срама - рекъл Хитър Петър - Знам си аз, че нищо в моята къща няма да ти хареса, и ме е срам..." С шеги, понякога доста пиперливи, друг път добродушни, Хитър Петър винаги успява да постави противниците си в смешни и неловки ситуации. Действията му са плод на народна и житейска мъдрост.
Хитър Петър обича да се надлъгва с един друг фолклорен герой (от турски произход) – Настрадин Ходжа. В приказката „Торбата с лъжите” народният разказвач среща тези двама герои - кой от кой по-хитри и находчиви, и ги противопоставя един на друг. Настрадин Ходжа се отнася с уважение към Хитър Петър, за когото е чувал, че майсторски знае да лъже. Затова му предлага да се надлъгват, та да се види кой е по-голям лъжец. Когато Хитър Петър се почесва по врата и се усмихва, той вече знае как да надлъже противника си. Предложението му Настрадин Ходжа да го почака, докато той си отиде вкъщи и си вземе торбата с лъжите, е само претекст. Хитър Петър не се връща, а Настрадин Ходжа го чака цял ден на вятъра. Превъзходството е на страната на Хитър Петър, който е победител в двубоя с надлъгването. Така нашият народ защитава своето достойнство и иска да подчертае, че макар и поробен, е по-умен и кадърен.
Смехът на българина отразява непримиримостта към лъжата, злото, подлостта, надменността и високомерието. Със своето остроумие Хитър Петър воюва срещу нравствените пороци. По този начин разказвачът на битовите народни приказки и анекдоти с главен герой Хитър Петър дава израз на своята мечта за едно по-справедливо общество, с честни и добросърдечни хора.
Свързани материали
Камъкът, който не се пречупва: образът на Хитър Петър в битовите народни приказки. Анализ с разбор на „Отплатата на Хитър Петър“
Защо народът избира точно името Петър за най-съобразителния си герой? Отговорът стои в началото на разбора и веднага насочва към характера, който фолклорът е вложил в този образ. Първата част представя мястото на приказките за Хитър Петър сред битовите народни приказки: върху какво са изградени, какви човешки недостатъци осмиват и какъв тип победа стои в центъра им. Очертан е и самият герой, беден селянин с богат жизнен опит, наблюдателност и съобразителност, чието най-силно оръжие е смехът, като е обяснено и срещу кого е насочен този смях. Същинската част разглежда приказката „Отплатата на Хитър Петър“: как героят от жертва се превръща в победител, каква слабост на завистниците използва, каква роля играят кравата и зайчето и как обвинението срещу него събира цялото село. Проследени са и образът на глупавия овчар, и развръзката, в която наказанието идва само. Отделено е внимание на средствата, чрез които народният разказвач постига комичното: преувеличението, хуморът, иронията и сарказмът, както и на границата, която приказката поставя между отмъщението и справедливостта. Текстът е подходящ за характеристика на литературен герой, за подготовка на анализ и за преговор върху битовата народна приказка.
Който зло търси, зло намира: анализ на битовата народна приказка „Отплатата на Хитър Петър“
Хитър Петър е герой, когото всички познават, но малцина умеят да обяснят защо остава положителен образ дори когато хитрува. Точно на този въпрос отговаря анализът на приказката „Отплатата на Хитър Петър“. Изложението започва с мястото на героя в битовите народни приказки и анекдоти: какъв човек представя той в социално отношение, кои качества му осигуряват уважение и признание и защо хитруването в тези творби има игрови, а не користен характер. Следва разглеждане на самата творба: жанровите ѝ белези, сюжетната схема, изградена върху отношението между злото и отплатата за него, и композицията от три епизода, свързани с обичайни неща от селския бит. Обяснено е по какъв принцип се редува кой е губещият във всяка от случките и защо противниците на героя са равностойни само на пръв поглед. Отделно внимание е отделено на нравственото противопоставяне, което текстът прокарва още в началото. Проследени са конкретните глаголи и назованията, с които се характеризират тримата завистници, както и оценъчните определения за главния герой. Всеки от трите епизода е разгледан поотделно: случката на панаира и комичната наивност на героя, отмъщението, подготвено с помощта на съпругата му, и кулминационното изпитание, свързано с разпространен приказен мотив. Показано е как комичното се поражда от разминаването между знанието на едната страна и неведението на другата. Финалната част тълкува края на творбата и връзката ѝ с народните мъдрости за справедливото възмездие, както и човешките недостатъци, които приказката изобличава. Подходящ е за анализ в час, за подготовка на устен или писмен отговор и за преговор върху раздела за народните приказки.
Смехът, който учи: народните анекдоти за Хитър Петър и Настрадин Ходжа, особености на жанра
Смехът в народното творчество никога не е само забава и точно това показва представянето на анекдота като фолклорен жанр. Началото поставя анекдотите редом до битовите народни приказки и очертава характерните им белези: краткост, жив диалог, остроумен край и изненадващата им близост със съвременния виц. Основната част е посветена на най-обичаните герои на този жанр, Хитър Петър и Настрадин Ходжа. Проследено е как единият надхитрява хората от своето обкръжение, как двамата се премерват един с друг и защо в народното съзнание по-често побеждава единият от тях. Разгледан е и случаят, в който двамата се съюзяват. Отделен акцент са останалите тематични групи: анекдотите за поповете и причината за недоверието към тях, творбите, които осмиват мързела, пиянството, лъжата и скъперничеството, както и популярните анекдоти за габровци. Следва частта за връзката между анекдота и битовата приказка, в която чрез конкретен пример е показано как теми и мотиви преливат от единия жанр в другия. Финалът обобщава каква житейска мъдрост стои зад хумора и защо смехът се приема за най-сигурния път към осъзнаването на човешките слабости. Подходящ е за подготовка по устно народно творчество, за отговор на въпрос за особеностите на анекдота и за съпоставка между анекдота и битовата народна приказка.
История по въображение: Когато Хитър Петър среща Котарака в чизми
Двама герои от различни светове се срещат на един и същи прашен друм и оттам започва играта. Разказът въвежда първо Хитър Петър, тръгнал бос по пътя, а после и котарака, който се представя спокойно като съветник на своя господар. Диалогът носи по-голямата част от историята: всеки се хвали със своите подвизи и се опитва да надхитри другия. Оттам действието следва състезанието им и онова, което то показва за двата вида хитрост, народната и приказната. Пряката реч звучи достоверно и за двамата герои, а езикът пази приказната си окраска. Композицията е ясна и завършена. Разработката е подходяща за образец при творческа задача, в която се срещат герои от различни творби.
Който се хвали, не пали: особеностите на битовите приказки и поуките на „Ученият син и неученият татко“ и „Неволята“, разбор
Битовите приказки нямат змейове и вълшебни ябълки, а въпреки това остават сред най-разказваните. Този учебен разбор обяснява защо, като първо очертава жанра, а после го показва в действие върху две конкретни приказки. Първата част е теоретична. В нея са изведени източниците на битовата приказка, основните ѝ теми (трудолюбие и мързел, хитрост и глупост, измама и честност, богатство и сиромашия), отношенията, които тя изобразява, и хумористично-сатиричният елемент, който я отличава от вълшебната. Отделно е представен Хитър Петър с типичните за него сюжети и е обяснено какво от характера на българския селянин от миналото стои зад този образ. Следва разглеждане на строежа: какви са героите и защо отначало изглеждат простовати, кои лица се явяват отрицателни, как се изгражда началото, каква роля играе диалогът, защо повествованието тече по-бързо, отколкото във вълшебната приказка, и къде се появява хиперболизацията. Практическата част е посветена на две приказки. „Ученият син и неученият татко“ е разгледана като построена изцяло върху контраста: проследени са отношенията между бащата и сина след завръщането му, урокът, който старият човек му дава на софрата, и изводът за разликата между образование и житейска мъдрост. „Неволята“ е разгледана през задачата, която бащата поставя на двамата братя в гората, и през смисъла, който той разкрива едва накрая. Всяка от двете приказки е обвързана с пословица, която обобщава поуката ѝ, а финалът обяснява защо тези фолклорни творби продължават да въздействат възпитателно и днес. Разборът е подходящ за подготовка за изпитване и класна работа върху народните приказки, за преговор на разликите между битова и вълшебна приказка, за съчинение по поука от приказка и за самостоятелна работа върху народното творчество.
Не ща везирин да ставам: „Капитан Петко войвода“ от Николай Хайтов, документалното повествование за родопския хайдутин
Разказът за Петко Киряков започва не с него, а с отсечената глава на друг войвода, забита на кол и отнесена в Одрин срещу награда. От тази сцена Николай Хайтов повежда своето документално повествование за най-необикновения родопски хайдутин. Текстът е историко-документален разказ, стъпил върху предания, спомени и дати, и следва живота на войводата в хронологичен ред, разделен на глави със самостоятелни заглавия. В началото е възстановена обстановката в Беломорска Тракия и Родопите след гибелта на Ангел войвода: властта на бейовете и кърагаларите, безнаказаността на разбойниците и усещането, че вече няма кой да защити раята. Следват страниците за детството на Петко в Дуганхисар, за многолюдното семейство, за годините му като овчарче по чужди чифлици и за упорития му стремеж към учение, на който баща му се противопоставя. Отделно е разказана съдбата на брат му Матьо и завистта, която я предизвиква, защото именно тя изпраща седемнадесетгодишното момче в гората. Оттук нататък повествованието следва хайдушките години: първите излизания в планината, зимуването по ятаците, сблъсъците с потерите, пленяването на дружината и месеците във вериги, бягството и разчистването на сметките с човека, отнел главата на Ангел войвода. Самостоятелни глави са отделени на онова, което Хайтов нарича тайното оръжие на хайдутина, тоест на отношението му към бедните независимо от вяра и народност, а по-нататък и на годините му като юнкер в Атина, на Критското въстание, на първите му морски приключения и на завръщането в родните гори. Разказът е воден живо, с диалози, с народни песни и с говора на епохата, и е подходящ за четене по литература и история, за реферат и за самостоятелна работа върху образа на българския хайдутин.