Приказки за Хитър Петър

Фолклорната тематика в анекдотите и приказките за Хитър Петър е свързана с желанието на народния разказвач да победи чрез остроумие всички отрицателни черти на хората и техните неморални действия. Главен герой на тази част от народното творчество е Хитър Петър. Той е един от многото обикновени българи - беден селянин, слуга или ратай, като народното въображение допълва и обогатява неговите черти. Винаги находчив, духовитият герой се противопоставя на алчните и жестоки чорбаджии, попове, съдии. Бори се срещу пороците - мързела, съперничеството, лицемерието, нахалството.

В приказката „Отровната баница” героят е представен като „сиромашко момче", чирак при един чорбаджия. Приятно му е да се труди, но това, което не може да понесе, е лъжата на чорбаджийката. Една неделна утрин тя решава да изненада мъжа си. Прави сладка млечна баница, изпича я хубаво и тръгва за града. Тя обаче не иска никой да яде от сладката баница, затова лъже своя чирак Хитър Петър: „- Петре, аз отивам на църква. Ти измети, насечи дърва и гледай някой да не влезе в къщи. И да не си посмял да хапнеш от баницата! Сбърках и вместо захар съм й сложила отрова. Ако хапнеш дори едно залъче, ще се отровиш!" Петър не приема за истина думите на своята господарка. Въпреки нейната забрана да не опитва чорбаджийската баница, направена „с повече захар, масло и яйца", момчето не се вслушва в заръката й: „не се стърпял - защипал, откъснал едно парче и си хапнал", дори „преполовил баницата". Похапнал сладко, Петър решава да насече дърва. Но за зла беда брадвата се счупва. Това не обезпокоява особено бедния чирак. Находчивостта му е пословична. Той намира най-доброто оправдание, за да не бъде наказан. Момчето обяснява на чорбаджийката, че след като осъзнава вината си, решава само да се накаже, като похапне от отровната баница, за да умре. Обяснението на Хитър Петър развеселява чорбаджийката и тя му прощава.

Освен че е трудолюбив, българският селянин е и забавен шегобиец. Не се поддава на лъжи и е в състояние да намери изход от затрудненото положение. Остроумната шега на Хитър Петър е не само спасение за героя, но и наказание за егоизма и скъперничеството на чорбаджийката.

Хитър Петър е по-умен и по-съобразителен не само от чорбаджиите, но и от попа и турчина. В анекдота „Плесница за плесница” Хитър Петър, както си върви по улицата, е зашлевен от „един турчин нехранимайко". Побойникът невъзмутимо обяснява, че плесницата е била предназначена за кадията. С това турчинът предизвиква известния с остроумието си фолклорен герой Хитър Петър, който не се колебае и бързо взема решение да го заведе при кадията в съдилището и той да отсъди кой е виновният и как да бъде наказан. Несправедлива е присъдата на кадията. Турчинът трябва да заплати за стореното една сребърна пара. На неправдата и незаслужената обида Хитър Петър противопоставя острия си и прозорлив ум. Сам удря здрава плесница на кадията и според него, това е най-справедливото разрешение на възникналия спор: „Каквото повикало, такова се обадило." Хитър Петър постъпва така, защото не е доволен от отношението на кадията към него. За да не остане измамен, предпочита да постъпи грубо. Кадията ще вземе сребърната пара вместо Хитър Петър, защото „една плесница струва една сребърна пара".

Хитър Петър дава урок по мъдрост и на крадеца от приказката „Да не си гледам срама”. Остроумният герой е беден селянин, чиято покъщнина е твърде оскъдна: „...до огнището се мъдрело едно гърне, на водника висели две котлета, на полицата имало наредени три-четири пръстени паници, а до леглото в ъгъла седял големият сандък с дрехите на стопаните". От дома на Хитър Петър няма какво да се вземе. Но крадецът, който броди из селото, влиза и в неговата къща. Находчивият стопанин се скрива в сандъка. Когато крадецът нищо не си харесва и тръгва да си ходи, се досеща, че не е надникнал в сандъка и повдига капака. Тогава пред него се озовава самият Хитър Петър. Изненадан, влезлият в къщата без срам и свян пита стопанина какво прави там. Тогава Хитър Петър му дава добър урок, като казва, че се срамува от бедната си къща. Дори се извинява за бедността си. И вместо Хитър Петър да бъде ограбен, излиза, че крадецът е измамен. Народният разказвач искрено се весели чрез казаното от героя: „- Ами скрих се, за да не си гледам срама - рекъл Хитър Петър - Знам си аз, че нищо в моята къща няма да ти хареса, и ме е срам..." С шеги, понякога доста пиперливи, друг път добродушни, Хитър Петър винаги успява да постави противниците си в смешни и неловки ситуации. Действията му са плод на народна и житейска мъдрост.

Хитър Петър обича да се надлъгва с един друг фолклорен герой (от турски произход) – Настрадин Ходжа. В приказката „Торбата с лъжите” народният разказвач среща тези двама герои - кой от кой по-хитри и находчиви, и ги противопоставя един на друг. Настрадин Ходжа се отнася с уважение към Хитър Петър, за когото е чувал, че майсторски знае да лъже. Затова му предлага да се надлъгват, та да се види кой е по-голям лъжец. Когато Хитър Петър се почесва по врата и се усмихва, той вече знае как да надлъже противника си. Предложението му Настрадин Ходжа да го почака, докато той си отиде вкъщи и си вземе торбата с лъжите, е само претекст. Хитър Петър не се връща, а Настрадин Ходжа го чака цял ден на вятъра. Превъзходството е на страната на Хитър Петър, който е победител в двубоя с надлъгването. Така нашият народ защитава своето достойнство и иска да подчертае, че макар и поробен, е по-умен и кадърен.

Смехът на българина отразява непримиримостта към лъжата, злото, подлостта, надменността и високомерието. Със своето остроумие Хитър Петър воюва срещу нравствените пороци. По този начин разказвачът на битовите народни приказки и анекдоти с главен герой Хитър Петър дава израз на своята мечта за едно по-справедливо общество, с честни и добросърдечни хора.