Българска народна поезия – Юнашки песни

БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПОЕЗИЯ – ЮНАШКИ ПЕСНИ

Според Пенчо Славейков в българските народни песни народът е „дал израз на най-хубавото, което живее в душата му.“ Плод на поетическото му вдъхновение, тези песни са съхранили вековните нравствени ценности и спомените за някогашния живот, бит и стремеж за свобода. В юнашките песни с героико-историческа тематика е отразена неговата представа за смели и самоотвержени личности - обикновени хора, войводи и владетели - готови да помагат на народа си в беда. Със своята воля за свобода, българинът не прекланя лесно глава и дълго време не се примирява с насилието и потисничеството. Най-често юнашките песни са посветени на първоначалната яростна съпротива на българския народ срещу османското нашествие и последвалото го, наложено с огън и меч, чуждо владичество. В тях е въплътен и стремежът му да възстанови изгубената си държава и свобода. Затова българите участват във всички войни и битки на чуждите армии срещу Османската империя. Българинът изпитва необходимост да увековечи в песен и дори да опоетизира подвизите на всеки, който се прояви в тези борби като негов всесилен и справедлив защитник, юнак-покровител.

В българския фолклор условно могат да бъдат обособени три основни цикъла юнашки песни - песни за Момчил, песни за Крали Марко и песни за други юнаци.

Момчил е историческа личност, феодален владетел в Родопите и Беломорската област. Живял е по времето на предпоследния български цар Иван Александър. Момчил посвещава живота си на упорити борби срещу османските нашественици. Достигналите до нас песни отразяват предимно смъртта му през 1345 г. В една от тези песни - „Често чести Момчил добър юнак", се разказва за юнака, предаден от невярната му съпруга Елена. Според народния певец тя се поддава на изкушението да получи подаръци и на перспективата за по-добър живот, който й предлага крал Вълкашин. Двамата планират и осъществяват убийството на Момчил. Именно техният заговор дава начален тласък на събитията в песента. Заслепена от чувствата си към крал Вълкашин, невярната Елена издава съпруга си и той го убива. Заради коварството си тя е наказана. Отблъсната е от Вълкашин, който не може да си прости, че е убил един такъв доблестен благороден юнак: 

- Бог те убил, змию усойнице, 
ти погуби тоя добър юнак, 
шчо му нийде юнашество нема... 

Развръзката е изключително драматична. Вълкашин убива съпругата на Момчил, а за своя жена взема вярната и предана докрай сестра на Момчил - Евросия (Ефросина).

При изобразяването на смъртта на Момчил войвода в народните песни за основа служи историческият факт за неговата гибел пред стените на крепостта Перитерион. Там той воюва и загива в неравна битка срещу претендента за византийския престол Йоан Кантакузин и неговите съюзници - османските турци.

Крал Вълкашин е баща на другия голям юнак - Марко Кралевити - възпят в българското народно творчество и във фолклора на всички южнославянски народи. Обявил се за турски васал, Марко осигурява 20 години спокойствие на поданиците си. Песните за него са създадени главно през XVI в. В тях тази доста противоречива с поведението си историческа личност се превръща в поетическа легенда и „юнак над юнаците“. Той е закрилник на поробените и онеправданите не само в българските, македонските и сръбските земи, но и по целия Балкански полуостров. Известният чешки историограф Константин Иречек в труда си „История на българите от 1876 година" пише: „От Истрия до Цариград, от Янина до Варна едва ли ще се намери дори един човек, комуто да не е познато името на Марко. Навсякъде се сочат следите на исполинската му сила. “

Личните качества на юнака Крали Марко според виждането на народния певец будят всеобщо възхищение. Той е мъжествен, безстрашен и самопожертвователен. Надарен с необикновена сила, непобедим при защита на слабите и поробените, героят не познава отстъплението и е безпощаден към враговете. Алчността му е чужда, а уважение заслужават и постоянните му грижи за набиране на средства за строеж на църкви и манастири, с цел да се съхрани народностната и религиозната принадлежност на българите в условията на чуждо владичество.

Митологизацията на образа на Крали Марко става причина неговите действия да бъдат пренесени и разгърнати в един „приказно" дълъг период от време. Години след смъртта му хората вярват, че той е още жив. Във връзка с това българският литературен историк и фолклорист Михаил Арнаудов отбелязва следното: „Вярва се, че Марко се е скрил, откак излязла пушката. Той не можел да помисли, че тя има мисли, че тя има такава сила и поръчал да стрелят по спружената му ръка. Като продупчил куршумът ръката му, той рекъл: „ Не е сега за живеене на тоя свят, кога и едно дете може да убие най-добрия юнак.“ И се скрил."

Цикълът юнашки песни за Крали Марко съставя една поетическа хроника и заема централно място в българския юнашки епос. Към него се добавят и песни за други юнаци. Популярни са подвизите на юнака Дойчин, на Лютица Богдан, погубил сестра си, за да не й позволи да приеме турска вяра; на Янкула войвода, Рельо Крилатица, Вида Посестрима, Делина девойка, както и на децата-юнаци Секула детенце, Груица детенце и др.

Една от най-характерните особености на юнашките песни е отношението им към историята. В тях трудно може да се открие точно отражение на конкретните исторически събития. При всички случаи обаче тези песни отразяват абсолютно вярно и обективно историческата съдба на българите през оная епоха. Въпреки мрачните картини на безправие, насилие и лишаване на българите от най-елементарни човешки правдини през първите векове на османското владичество, юнашките песни се отличават с един неподправен оптимизъм. Той се подхранва от факта, че почти навсякъде и винаги юнакът излиза победител над врага. На това се дължи жизнеността и действеността на българския юнашки епос през всичките векове на османското владичество, когато примерите на доблест, смелост и себеотрицание, проявени от българските юнаци, са толкова необходими за поддържането на народния дух и вяра.