Червеничко, мъничко, всекиго от пътя отбива: българските народни гатанки и художествените средства в тях. Учебна статия с примери и гатанки с отговори

Първа част Прочетете текста и разгледайте схемата, за да изпълните задачи от 1. до 10. включително. Дихателната система на котката се състои от носните проходи, гърлото, ла¬ринкса, бронхите и белите дробове. Бронхите се разклоняват дървовидно, посте¬пенно се стесняват и завършват с алвеолите (въздушните мехурчета).

Първа част Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачи от 1. до 16. включително. Най-старата позната досега хартия е била направена от папирусово дърво от египтяните през 2200 пр.н.е. Различен метод за изработка на хартия е бил открит от китайците преди повече от 2000 години. Китайските майстори на хартия са из¬ползвали за направата й текстил и кора от черничево дърво. Идеята се е разпространила първо в Средния изток и накрая е била въведена в Европа през XII век.

Един старец говори, а зад думите му се разгръща цял спор за това какво прави живота смислен. Настоящият тест проверява дали ученикът е чул не само какво казва героят, но и как го казва — защото при Хайтов формата на речта е част от посланието. Съдържа двадесет и три задачи. Първите двадесет са от затворен тип, с по четири възможни отговора. Формулировките са разгърнати и близки по смисъл, което изисква действително познаване на текста и прави теста подходящ за клас с добра подготовка или за подготовка за изпитване с повишени изисквания. Началните задачи разглеждат строежа на творбата: ефекта от обръщението към слушателя, организацията на времето като редуване на спомени и настояще, ритъма на разказването. Отделно място е отредено на речевата характеристика — на фразеологизмите в езика на героя и на противопоставянето между неговия начин на говорене и този на младите. Следваща група задачи е посветена на образите и символите: звуковата картина на града, вратата в стария дом, ливадката, изразът, с който героят описва жилището си. Разгледан е и спорът за една дума, който на пръв поглед е езиков, а всъщност е ценностен, както и мотивът за имената като знак за прекъсната родова връзка. Други въпроси се отнасят до вътрешния конфликт на героя, до функцията на медицинската лексика, до противопоставянето между човека и вещите, до ролята на реторичните въпроси и до мястото на природата в ценностната система на разказа. Включени са и задачи за смисъла на финалното решение и за мястото на автора в българската литература. Трите отворени задачи с готови редове за писане изискват обоснован отговор с конкретни опори: за представянето на града като затвор за духа чрез два художествени детайла, за приноса на епизода с птицата към разбирането за достойнство и за разликата между материалната грижа и истинската близост. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор, а към отворените са дадени примерни отговори с цитирани изрази от текста. За учителя тестът е готов за час за упражнение, за писмено изпитване или за преговор, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика е практика в анализ на композиция, речева характеристика и символика.

Материалът е изграден като пълна срочна проверка, в която езиковите и литературните знания са обединени в един набор от 40 задачи. Освен задачите с избираем отговор са включени и задачи, изискващи писмен отговор, а към всяка задача в ключа е дадено обяснение на правилото или на съответния момент от текста. Езиковата част започва с местоименията и е насочена към по-фините различия: разпознаване на кратка и на пълна форма на личното местоимение, случаите, в които е необходимо възвратното лично местоимение, разграничаването на кратките форми на притежателното от тези на личното местоимение, както и правилният избор на обръщение според ситуацията на общуване. Отделни задачи поставят въпроса кога замяната на възвратното притежателно с обикновено притежателно местоимение променя смисъла и защо определена конструкция е граматически неправилна. Следват задачите върху глагола: определяне на спрежение, разпознаване на глаголно време, разграничаване на минало свършено от минало несвършено време по гласната пред окончанието, както и целта на употребата на сегашно време при разказ за минали събития. Разгледано е образуването на минало свършено деятелно причастие и правилото за писане на частицата „не“ с причастие в служба на сказуемо. Включени са и задачи върху видовете наречия, връзката, която осъществява предлогът, и употребата на „с“ и „със“. Три задачи от открит тип изискват самостоятелна работа с граматични понятия – определяне на лице, число и време на глаголи, съставяне на изречение по зададени условия и съпоставка между глагол и причастие с примери. Литературната част обхваща „Хайдути“ на Христо Ботев, „Легенда за рома“, „Главатарят, който искал да плени месечината“, „Котаракът в чизми“ и „Грозното патенце“, като включва и задачи за разпознаване на художествен похват и за съпоставка между творби, а последните три изискват писмен отговор. Материалът е подходящ за класна работа, за преговор преди нея и за самостоятелна подготовка.

Тестът тръгва от най-простото — кой говори и за какво спори с кого — и стига до най-трудното: какво остава от човека, когато го откъснат от мястото, езика и работата му. Съдържа двадесет и три задачи. Първите двадесет са от затворен тип, с по четири възможни отговора, формулирани ясно и добре разграничени, което позволява работа в клас без предварителна подготовка и без риск от объркване. Началните въпроси установяват основите: формата на разказването, същината на конфликта и състоянието на героя в новия му дом. Следва група, посветена на централния символ в заглавието и на речевата характеристика — на диалектните думи като белег за принадлежност и на образността в изказа на героя. Отделни задачи разглеждат позицията на сина, епизода, който най-ясно показва липсата на общ език между поколенията, и спора за представата какво е добър живот. Разгледано е и опровержението, което героят противопоставя на тази представа. Следваща група се отнася до композицията на творбата, до водещата метафора за отчуждението, до значението на родовото име и до промяната му като знак за откъсване. Включени са задачи за функцията на повторенията и възклицанията, за образа на вратата, за притчата с птицата и за разбирането на героя какво лекува човека. Заключителните въпроси обобщават темата на творбата и преобладаващите художествени средства. Трите отворени задачи с готови редове за писане изискват обоснован отговор: за смисъла на един езиков спор в контекста на темата за корените, за съпоставка между конкретен градски и конкретен селски детайл като носители на противоположни ценности, и за посланието на централната метафора — с изискване за пример от днешния живот, което прави последната задача особено ценна за дискусия в час. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор, а към отворените са дадени примерни отговори, включително съвременен пример към последната задача. За учителя тестът е готов за час за упражнение, за писмено изпитване, за проверка на прочетеното или за преговор, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика е удобно средство за самопроверка и повод сам да съотнесе творбата със собствения си опит.

Вариант за класна работа, при който литературните въпроси не се задоволяват с преразказ на случките. Тук се пита защо малкият брат не оспорва завещанието, престъпник ли е Котаракът, който се разправя с човекоядеца, и какво означава изразът „грозното патенце“ извън приказката. Материалът съдържа 25 задачи по български език и литература за проверка през втория срок. Задачите са три вида. Преобладават тези с избираем отговор и четири възможности; към тях се добавят една обемна задача с попълване и две задачи за свободен писмен текст с оставено място за писане. Езиковият дял стъпва върху една идея: че синтактичната служба се определя от позицията, а не от думата. Затова в почти всяка задача четирите изречения съдържат едни и същи думи — зелето и морковите, Ани и Лили, денят и нощта — разположени различно. Проверяват се еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията. Две от задачите са свързани помежду си: в първата се брои колко еднородни части има в дадено изречение, а във втората се определя каква служба изпълняват те. Задачата за членуване е най-обемната в целия вариант — десет изречения с пропуснати членни морфеми. Подредбата им не е случайна: думата „бряг“ например се появява три пъти в различни позиции, което не позволява механично попълване и превръща задачата в истинска проверка на правилото за пълен и кратък член. Литературният дял е разположен по произведения. „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ е представен с три въпроса, два от които изискват нравствена преценка в рамките на приказната условност. „Грозното патенце“ заема най-голямо място — с въпроси за отношението на другите към героя, за смисъла зад образите на дивите гъсоци, за качеството, което го отличава след преображението, за символиката на финала и за преносната употреба на израза в говоримия език. „Златното момиче“ е застъпено с въпрос за качествата на героинята и с избор на пословица, изразяваща поуката. „Главатарят, който искал да плени месечината“ — с въпроси за желанието на героя, за произхода на приказката и за характера на бащата. Погрешните възможности заслужават отделно внимание. При езиковите задачи те поставят същите думи в съседна синтактична служба, а при литературните предлагат тълкувания, които звучат правдоподобно, но не издържат при връщане към текста. Така вариантът различава добре наизустеното от разбраното. Двете заключителни задачи изискват свързан писмен текст: характеристика на героя от последната приказка и разсъждение по нравствен въпрос за влиянието на богатството и славата върху човека. Разделът с отговорите съдържа верните избори с кратко пояснение защо са такива. При задачата с членуването изреченията са изписани изцяло с попълнените форми, а накрая е формулирано и обобщеното правило. Към двата свободни отговора са дадени примерни начала, които очертават посоката, без да предпоставят съдържанието. Учителят може да използва материала като готов вариант за класно, но и разделен: езиковата половина като упражнение по синтаксис и членуване, литературната — като преговор преди изпитване. За ученика вариантът е удобен за самостоятелна работа, защото веднага след решаването отговорите показват не само какво е сгрешено, а и по каква логика се стига до верния избор.