Български юнашки песни – „Шетба шета Марко прилепчанин“
Зареждане на оценките…
БЪЛГАРСКИ ЮНАШКИ ПЕСНИ
„ШЕТБА ШЕТА МАРКО ПРИЛЕПЧАНИН“
В юначния образ на епическия герой Крали Марко българският народ въплъщава своя непреходен идеал за смела и непобедима личност, която чрез изключителните си и свръхестествени качества надвива и унищожава злото по земята. Затова и песента „Шетба шета Марко прилепчанин“ започва с хиперболично, фантастично описание на Крали-Марковия портрет.
Юнакът притежава титанична сила - никъде не може да намери равен на себе си. Нито човек, нито свръхестествено същество е в състояние да го надвие. Изключителните му качества - сила, младост, хубост и пъргавина, го изравняват по мощ единствено и само с Бога. Това, което ние наричаме физическа хубост, за религиозното съзнание на нашите предци представлява сбор от свръхсили, надхвърлящи чисто човешкото.
Според историческите хроники Марко Кралевити владее областта около град Прилеп, разположена в крайните западни български области. Територията, отредена от епическата представа за място на героическите подвизи на Марко, е отново периферията на българската земя, което го прави по-различен от главното лице в държавата - царя. Юнакът е по-скоро подчинен, по-ниско поставен от царя и затова владее земи, разположени в покрайнините на нашата държава. Епическият певец обаче го провъзгласява за „крал“, като по този начин възвеличава качествата и делото на героя.
Ходи, скита се Марко прилепчанин по покрайнините на българската земя, яхнал гордо своя вълшебен помощник и равноправен другар - „добра коня“. На главата си е нахлупил самурен калпак с „три пера паунови“. Засукал е черен, рунтав мустак, а очите му -„соколови“, с „вежди пиявици“, като черни лястовичи криле. Като буреносен облак се чернее дългата му вълнена дреха с качулка. Видно е, че при изображението на героя преобладава черният цвят, който във фолклора се асоциира с тъмните, подземни сили. Дванадесет пъти „се дипли“ сабята на Марко в гривата на коня. С нея той сече дърво и камък. Боздуганът му тежи шестстотин оки, а в ръката си държи дълго бойно копие. Толкова голяма е силата на Крали Марко, че където стъпи, конят му до колене потъва. Върви юнакът, а земята се тресе под неговите стъпки.
В съзнанието на народния певец титаничната фигура на Крали Марко излъчва пламенна и поривиста енергия, която въплъщава единството на двата космоса - света на природата и света на боговете. Една-едничка, свидетел на невижданата Крали-Маркова сила, е звезда Вечерница.
Ходи, скита се Марко Кралевити и не знае какво да прави с великата си мощ. Неприкрит е стремежът му към първенство, но няма кой да му се изпречи насреща, няма с кого сили да премери:
... нито юнак, нито лошотия,
нито ламя, нито аждер люти,
нито вила, нито самовила,
ни някоя горска, димна юда.
Стремежът на епическия герой да докаже собствената си изключителност и да се утвърди като най-голям юнак от всички юнаци на земята е изразен в неговото вечно търсене на силен противник, за да се самодокаже като непобедима свръхсила. Грандиозната му фигура е представена от народния певец с мащабите на космическата необятност, а силата му се схваща като дар от Бога.
Белег за юначеството на Крали Марко е умението му лесно да се справя с труден противник, което изисква колосални, необикновени способности. Но по тъжната земя няма кого да срещне, няма с кого дума да си каже. Единствено в студеното звездно небе ярко грее и се смее звезда Вечерница. Гордо самотен, равен с нея, Марко Кралевити я пита, като грее горе отвисоко и вижда толкова надалеко, дали не е видяла по-голям юнак от него.
Епическият герой непрекъснато иска да узнае дали съществува на земята по-силен противник от него. Чрез превъзхождащата физическа сила, която притежава, юнакът търси постоянно възможност за налагане на надмощие над непокорните и неотстъпчивите, над тези, които потискат другите. Звездата, която вижда всичко от високите простори, тихо му прошепва:
Ой те тебе, Марко Кралевике,
нел ме питаш, право ке ти кажа:
аз си грея горе отвисоко
и си гледам земя надалеко,
като тебе юнак не си видох,
ни е било, нито пък ке биде.
Вечерницата е удивена от безспорното юначество и титаничната сила на Марко, затова първенството му, измерващо се в космически мащаби, е категорично заявено - такъв юнак катоп него нито е имало, нито ще има на земята. Така народният певец въплъщава в образа на своя непобедим защитник вечния си стремеж към свобода и щастлив живот.