„Събра Марко триесе юнаци“ – Двубоят на Крали Марко с триглавия змей

„СЪБРА МАРКО ТРИЕСЕ ЮНАЦИ“
ДВУБОЯТ НА КРАЛИ МАРКО С ТРИГЛАВИЯ ЗМЕЙ 

 

          Между юнашките и митичните песни съществува близост, ясно изразена в народно-песенните мотиви, в които епическият герой извършва редица подвизи, присъщи най-вече на митичен персонаж. В много народни песни се пее за двубоя на юнака със змия „троеглава“ (Змей „горянин“ ти Ламя), която притежава невероятна, свръхестествена сила, поглъща невинни млади хора, прегражда пътищата, лишава селата от вода. Въпреки страховитата си, чудовищна външност, в крайна сметка тя бива победена от юнака, който излиза в открита борба с нея, посича главите й, освобождава заприщените клисури и трите реки на плодородието. Така той установява нов, хармоничен световен ред.
          Образът на змията е вълнувал въображението на народите от дълбока древност. Навсякъде по света тя се счита за вълшебно животно, надарено със свръхестествени качества. Още древните евреи и вавилонци я свързват с духа на злото. Понеже змиите излизат изпод земята, хората смятали, че те имат връзка с мъртвите и с подземните божества. В Светото писание Дяволът (Сатаната) постоянно е сравняван със змия или змей (дракон). В Далечния изток обаче драконът не е символ на злото, а символ на живота, тъй като олицетворява създателя на света. Така змията означава или мъдрост и изцеление, или изкушение, вероломство, отрова и зло.
          Триглавата змия (с разновидност – ламята) е митологично същество, чийто вид напомня грамадно влечуго с остри нокти на краката, с кучешка глава и големи иглоподобни зъби. Според преданието устата й е толкова широка, че може да глътне цял човек или животно. Тялото на влечугото е покрито със златистожълти люспи, символизиращи злото и насилието. Образът на ламя с три или девет еднакви глави е често срещан в българската народна песен. В народните представи това митологично същество обитава подземното царство, дъното на морето или пустите гори. Изключително злонамерена към човека, триглавата змия спира водите на кладенци или заприщва реки и езера. По този начин принуждава хората да жертват някого (човек или добиче), ако искат да спасят своето село от гибел. Но се появява ненадминат по сила юнак – Крали Марко, който сразява чудовището. Победата му над триглавата змия е възпята в много народни песни. Такъв е и сюжетът на песента „Събра Марко триесе юнаци“.
          В тази популярна песен от юнашкия епос героят се бори с грамадно влечуго, което е препречило с туловището си планинските тесни клисури. Убийството му е съизмеримо с освобождаването на човешкото общество от заплахата на хаоса и митичното безредие във Вселената. То е предадено като безредие и в света на хората, събрани в едно гъсто пренаселено пространство и принудени да дават скъпи жертви.
          Събира Крали Марко тридесет юнаци, за да преборят с общи усилия триглавия противник. Но преди да им каже какво им предстои, ги черпи с хубаво, руйно вино, та дано да съберат повечко смелост. След като си пийват от винцето, Марко им разказва как триглава змия сее ужас из областта, как е заприщила тесните пътища и не пуска ни човек, ни пиле да премине. Затова единственият начин да се спасят е да се вдигнат и с общи усилия да погубят тази невиждана напаст.
          Речено-сторено. Вдигнали се тридесетте храбреци змията да преборват. Притаили се в тесните клисури, а Марко се провикнал така силно, че да го чуе чудовището:

          Я излезни, змийо тройоглава,
          я излезни да се обидеме!
          Запрела си цареви друмове,
          запрела си той тесни клисури.

          Появила се тогава змията, по-страшна отвсякога, и се втурнала разярена към юнаците. Едната й глава опирала в небето, другата се виела по земята, а третата се люлеела между двете.
          Когато зинала и понечила да глътне Крали Марко, жълтите й люспи зазвънели страховито. Сякаш предвещавали неговата смърт. Уплашили се юнаците. При ужасяващия й вид те хукнали презглава да се спасяват. Изоставили своя водач. Останал сам-самичък, Марко Кралевити разбрал, че трябва да разчита единствено на собствените си сили, за да победи страшното влечуго, но не подценил и възможностите на своя добър кон Шарколия. Затова начаса го повикал при себе си и му казал, че е изоставен от дружината и че му е писано млад да загине. Добрият кон го успокоил, като му вдъхнал вяра, убеждавайки го, че не е сам в неравния двубой:

          Ти се не бой, Марко, мой сайбийо!
          Що йе глава изпод ясно небо,
          она мене пред зъби че дойде,
          я чем нея сас зъби да сядем.
          Що йе глава по хубава земя,
          она мене пред нодзе че дойде,
          я чем нея сас нодзе да сгазим.
          А щото йе глава по стредека,
          ти се, Марко, с остра сабля варди,
          ега можеш нея погубиш.

          Каквото му предрекъл конят Шарколия, това и станало. Крали Марко победил силния си противник и освободил тесните клисури. Върнал се в хладната механа, където намерил предателската дружина – „все отбор юнаци“, да пие студено вино, сякаш нищо не се е случило. Ядосал се Крали Марко, измъкнал бързо своя боздуган, развъртял го над главите им. Започнал яростно да удря, където свари, да обвинява юнаците за проявения страх и затова, че са го изоставили сам при ламята, обричайки го на явна смърт. Но, както се пее в не една народна песен, „не е писано Крали Марко да загине млад и зелен“! Легендарният юнак винаги ще побеждава злото и така ще създаде един нов порядък, в който ще царува справедливостта.