Великден
Зареждане на оценките…
Великден е най-големият пролетен празник. Той се чества винаги в неделя в периода между 4 април и 8 май. Съчетава две различни наглед представи. От една страна, изразява вярата за възкръсването на християнския Бог, откъдето идва названието Възкресение Христово. От друга, с този ден се отбелязват възраждането и пробуждането на природата. Затова Великден се възприема като важен календарен момент, в който се осъществява преходът от зимата към пролетта и лятото, от смъртта към живота, от хаоса към новия космически ред.
Тъй като Великден е най-големият християнски празник, той има тържествен характер. Подготовката за него започва още от предходната седмица. Тя се нарича Велика неделя или Страстната седмица поради това, че е свързана със „страстите“, със страданията на Иисус Христос.
Задължение на жените през тази седмица е да боядисат и „изпишат“ яйцата. Първото яйце се боядисва червено. С него се прави кръстен знак върху челото на децата и на другите членове от семейството. После то се оставя пред домашната икона, за да пази семейството от болести. След време по него се гадае за късмета на къщата и стопаните.
За възникването на традицията за боядисването на яйцата в червено съществуват много легенди. В една от тях се разказва, че когато Иисус Христос бил на кръста, враговете му го замервали с развалени яйца. Щом се докоснели до тялото му, по Божия воля се превръщали в здрави и хубави червени яйца. За да ознаменуват това чудо, хората започнали да боядисват яйца за всеки Великден.
За празничната трапеза се приготвят хлябове, чиято украса изобразява плодородието и раждането на новия живот. формата им е най-различна - някои са кръгли, други като кравай, а трети са във вид на плетеница. Независимо от формата в тях се поставят червени яйца.
Празникът започва в полунощ срещу неделя, когато всички посещават тържествената служба в християнския храм и донасят вкъщи да догори свещта, която са запалили там. Поздравяват се с „Христос воскресе!“ – „Воистину воскресе!“.
За неделната празнична трапеза е характерно чукането с яйцата, защото се вярва, че чието яйце е най-здраво, той ще е най-здрав и щастлив през годината. Разпространен е обичаят трапезата да не се вдига, за да се гости всеки, дошъл в дома. Част от празника са люлките и хората на мегдана, съпроводени от песни.
Традицията да се боядисват яйца за Великден е от много векове. В миналото са вярвали, че червените яйца притежават чудодейна сила, с която може да се лекува и да се развалят магии. В някои краища на България правят шарени яйца, които се наричат перашки. За боядисването им се комбинират червена, зелена, синя и жълта боя. Всяка чертичка или шарка от украсата на писаните яйца има свое тайно значение, свързано с послание за любов, радост, уважение. Шарките са с изключително разнообразни форми: листа, клонки, птици, триъгълници, кръгчета.