Гърбавият роб, който накара животните да говорят: възникване на баснята и басните на Езоп с поука, учебен материал за 5. клас
Зареждане на оценките…
ВЪЗНИКВАНЕ НА БАСНЯТА. ЕЗОП
Баснята може да бъде причислена към най-древните произведения на устното народно творчество. Това е кратка творба в прозаична или стихотворна форма с изобличително-поучително съдържание. Баснята води началото си от приказките за животни. Връзката с животинския свят говори, че тя вероятно е възникнала по времето на древните ловци и скотовъдци. Едва когато към нея е прибавен поучителният елемент, тя се отделя като самостоятелен литературен жанр. Основна задача на баснописците е да осмеят и да изобличат пороците на хората, лошото, нередното в човешките взаимоотношения и да ги отрекат, противопоставяйки им положителен пример. В баснята, често пъти изградена като диалог между двама герои, се говори за едно, а се подразбира друго, т.е. баснята има алегоричен смисъл. Други характерни белези на баснята са олицетворението и афористично изказаният извод (поуката). Ето защо и до днес баснята служи на хората при оформянето на техните етични и естетически възгледи за живота. Обикновено герои на баснята са животни, растения, предмети, които са одухотворени и се проявяват като хора - с човешки черти и нрави. Героите се отличават със свои присъщи качества, които стават иносказателен израз на човешките нрави, характери и поведение. Страхливите хора често са сравнявани със заека, коварните - със змията, лукавите - с лисицата, кротките и глуповатите - с овцата, упоритият и инат човек - с магарето и т.н.
Първата известна басня в писмена форма се свързва с поета Хезиод от VIII в. пр. н. е. Тя показва безсилието на обикновения човек пред знатния и властен господар. Баснята в древногръцката литература обаче се свързва най-често с името на Езоп - писател, роден през VI в. пр. н. е. във Фригия, Мала Азия. Според една легенда, този гърбав фригийски роб е бил изключително умен и съобразителен, прозорлив и находчив. Езоп притежавал дарбата да разказва увлекателно сътворените от народа приказки, да ги обогатява и променя така, че да се открои поуката. Сам измислял нови басни и ги вплитал умело в разговори и спорове. Благодарение на своята мъдрост и талант, той неведнъж спасявал честта и достойнството на господаря си - изтъкнат философ. За награда той му връща свободата, а цар Крез взема Езоп за свой съветник. Веднъж той го изпраща в Делфи да направи жертвоприношение на бог Аполон, но делфийските жреци от храма завиждат на неговата мъдрост и решават да му навредят с измамничество. Те скриват една златна чаша в дисагите на Езоп, а след това го обвиняват, че я е откраднал. Езоп е осъден на смърт и хвърлен от една скала в дълбока пропаст. Така загива прочутият мъдрец и разказвач на басни. Те са събрани и издадени през IV в. пр. н. е. в сборник, съдържащ 462 басни в проза. Чрез алегоричните образи в тях Езоп обобщава нравите на своето време и им дава сатирична оценка. От майсторството на Езоп се учат по-късно Лафонтен във Франция, Крилов в Русия, Стоян Михайловски в България.
В басните си Езоп не описва конкретна историческа действителност, нито пък отнася действието в определено време. Разказът в баснята носи мъдрост и поука за хората, независимо че героите са животни. Тя е внушена както чрез диалога между героите, така и чрез случката, която обикновено е кратка. Сред известните негови басни са „Кон и магаре", „Гарван и лисица", „Лисица и козел". В баснята „Кон и магаре" конят отказва да помогне на магарето и да поеме част от товара му. Затова получава заслужено наказание след смъртта на умореното магаре. Конят нарамва не само багажа на магарето, но и самото него. Осъзнал своята грешка, конят възкликва: „ - Тежко ми на мен, нещастника! Какво ми дойде до окаяната глава ? Не пожелах да взема малко от товара и ето сега нося всичко, дори и кожата!" Горделив и високомерен, конят мисли магарето за по-нисше същество и му отказва приятелството си. Магарето всъщност не е глупаво и упорито, а зад неговия образ прозира работливият и всеотдаен човек. Конят в случая представя горделивия и зъл човек, лишен от чувство за състрадание. Затова остава самотен, след като загубва другаря си. Поуката от баснята е, че човек трябва да се отнася с разбиране към приятелите си, да бъде добър и готов на саможертва за тях: „Баснята разкрива, че когато големите и малките живеят другарски, те един на друг си спасяват живота."
Често срещан персонаж както в приказките за животни, така и в басните, е лисицата, а една от най-често срещаните басни за нея е „Гарван и лисица". Тя е лукава и хитра, лицемерна и пресметлива. Със своите ласкателства успява да подведе гарвана, да го накара да се възгордее. Хитраната му прави комплимент, че той е най-хубавата птица и че „на него най-приляга да бъде цар, че това щяло да е напълно възможно, стига да има глас". Глупав и доверчив, гарванът изпуска парченцето месо, което носи в устата си, за да заграчи и да докаже, че има глас и е певец над певците. Самочувствието и жаждата му за слава стават причина да загуби плячката си. Освен хитра и подла, лисицата в случая е и съобразителна, и сладкодумна: „ - Гарване, ако имаше и разум, нямаше да ти липсва нищо, за да станеш цар на всички птици.“ С тази басня Езоп изобличава доверчивите и неразумни хора, които лесно се ласкаят и имат прекалено високо самочувствие за себе си.
Лисицата е героиня и в баснята „Лисица и козел". Тя олицетворява онези хора, които със своята съобразителност и находчивост успяват да постигнат целите си. Лисицата подмамва доверчивия и глупав козел да слезе в кладенеца и да утоли жаждата си, като за целта хвали качествата на водата. И козелът слиза - не само защото е жаден, а защото е и любопитен и иска да се убеди в думите й. Дори за миг не се замисля за най-важното - как ще излезе оттам. Чрез неговия образ се осмиват глупавите и прекалено доверчивите хора, които страдат от своето лекомислие. Лисицата допълва критичната оценка за него: „Ако имаше толкова ум, не би слязъл в кладенеца, преди да помислиш за излизането си." Езоп обобщава поуката с думите: „ Така и разумните хора трябва да обмислят по-напред изхода от нещата и чак тогава да се залавят за тях."
В баснята „Земеделецът и децата му" героите са хора. Действителността е позната - разказва се за поминъка на земеделските стопани. Бащата събира децата си, преди да умре, и им казва, че им оставя богатство, което е скрил в лозето. За да го намерят, те многократно прекопават лозето, но така и не намират съкровището. Затова пък лозето им се отплаща с добра реколта. Поуката е, че трудът дава най-ценните и най-сладките плодове. Именно родителите са тези, които трябва да възпитат децата си, да ги научат на труд, защото това е най-голямата добродетел. Съобразителният баща успява да разпали любопитството им, както и желанието да открият богатството му. Езоп обобщава поуката кратко и ясно: „трудът е съкровище за хората ".
В България басните на Езоп са преведени от възрожденския книжовник Петър Оджаков при посредничеството на преводите на сръбския автор Доситей Обрадович, както и от Петко Рачов Славейков, Теодор Хрулев и Райно Попович, които ползват гръцки извори.
Изобличавайки човешките пороци, противопоставяйки ги на добродетелите, Езоп вдъхва вяра в доброто, оптимизъм в тържеството на красивите мисли и дела.
Свързани материали
Литературен анализ на басните на Лафонтен и Езоп – „Кокошката със златните яйца“ и „Гарван и лисица“: две истории, две поуки, една човешка мъдрост
Материалът събира в един учебен ресурс два знакови модела на баснята – творчеството на Жан дьо Лафонтен и Езоп – и ги представя чрез „Кокошката със златните яйца“ и „Гарван и лисица“. Подходът е особено удобен за ученици, които трябва едновременно да разберат жанровите особености на баснята и да проследят как различни автори изграждат поука чрез кратък сюжет, ярки образи и човешки слабости, представени в художествена форма. Първият дял е посветен на Лафонтен. Той започва с кратко въвеждане в мястото му в басенната традиция и връзката му с Езоп, след което вниманието се насочва към особеностите на неговия стил – достъпния език, авторовото присъствие, приятелския тон и начина, по който нравственото послание се вплита в самия разказ. След този обзор материалът преминава към „Кокошката със златните яйца“, където анализът е организиран около героя, конфликта, развитието на действието и поуката. Така ученикът получава ясен модел как от кратък сюжет се извежда характеристика и нравствен смисъл. Следва отделен обобщителен блок за композицията на басните на Лафонтен. В него са откроени структурата на кратката история, ролята на диалога, бързото развитие на конфликта и финалното обобщение. Този раздел е особено полезен при подготовка за урок или писмен отговор, защото показва кои елементи трябва да се наблюдават при литературен анализ на басня. Втората голяма част е посветена на Езоп и въвежда накратко историческия и жанровия контекст на неговото творчество. След това анализът преминава към „Гарван и лисица“, като разглежда героите, поведението им, функцията на олицетворението и начина, по който кратката случка води към ясна нравствена поука. Така материалът предлага паралелно, но не механично представяне на двамата баснописци и позволява лесно да се видят общите принципи на жанра и различният начин, по който те работят с тях. За ученика това е удобна опора за преговор, домашна работа, устен отговор или подготовка за литературен анализ. За учителя ресурсът може да се използва за сравнителна работа между Лафонтен и Езоп, за урок върху баснята като жанр, за беседа по композиция и поука или като основа за самостоятелни въпроси и задачи. Съчетаването на два автора и две популярни басни в един материал повишава практическата му стойност: вместо отделни разпокъсани разработки, читателят получава подреден обзор с ясни тематични ядра, последователен анализ и възможност за съпоставка. Това го прави подходящ учебен ресурс както за първо запознаване с жанра, така и за обобщителен преговор и подготовка за оценяване.
„Манастирът тесен за мойта душа е“: Апостолът между килията и бесилото. Подробен и разширен анализ на одата „Левски“ от Иван Вазов, от лирическия цикъл „Епопея на забравените“. Въпроси и отговори
Един монах стои в килията си посред нощ, четири пъти казва „мисля“ - и после излиза. Между този изход и бесилото се побира цял един живот, превърнат в житие. Оттук тръгва и този пълен анализ на най-известната Вазова ода. Материалът започва с обстоен портрет на Иван Вазов - биография, място в българската култура, жанрово разнообразие на творчеството, позицията му на народен поет и полемиките с кръга „Мисъл“. Следва общ поглед върху одата, творческата ѝ история с автентични свидетелства на самия Вазов и художественият контекст на създаването ѝ. Аналитичната част се разгръща последователно през мястото на творбата в цикъла, смисъла на заглавието „Епопея на забравените“, жанровата ѝ природа като ода, житие и похвално слово, значението на самото име „Левски“, композицията с нейните три части и скъсени стихове, художественото пространство като нравствен избор и художественото време с неговите три пласта. Разгледани са проблемите, мотивите и образите - апостолското слово, предателството, сакрализацията, романтическите черти на героя. Отделен дял е посветен на метафората и метонимията с конкретни примери, следван от речник на важните понятия. Допълнителните точки обхващат стихосложението, образа на народа, мотива за словото и мълчанието, безсмъртието и значението на творбата днес. Практическата част е много обширна: тринайсет наблюдения върху текста с подробни отговори, девет въпроса и задачи - включително систематизирана таблица с художествените средства, съпоставка с одата „Паисий“, резюме на нови исторически изследвания и коментар върху кинотворбите за Левски. Следва размисъл върху един исторически парадокс, четири тези за дискусия по модела „да, защото… / не, защото…“ и двайсет допълнителни въпроса за проверка на знанията. Материалът е подходящ за класно съчинение, интерпретативно съчинение, отговор на литературен въпрос, подготовка за матура и изпитване, преговор и самостоятелна работа.
Пътят на едно сърце към дома. Анализ на „Косачи“ от Елин Пелин. Въпроси и отговори
Анализ, при който ученикът първо предполага какво ще стане, а после проверява дали е познал. Такъв е този прочит на „Косачи“. В началото е поставен въпрос за автора и за онова, което вече знаем от него, а веднага след това какво подсказва заглавието. Същинската част върви по откъси. За първия са зададени въпроси за наблюдение: какво видяхме и чухме, а после защо един от селяните е наречен Благолаж. След това идват предположенията: какво ще избере да разкаже Благолажът и защо, а веднага след тях спорът за приказките и проверката съвпаднало ли е очакването. При втория откъс схемата се повтаря: какво разбрахме за Лазо, одобрявам ли думите, отправени към него, и какво смятам, че ще се случи по-нататък. Именно това редуване на предположение и проверка учи на четене с разбиране, а не на запомняне. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо приказката вътре в разказа е по-важна от самата случка и защо Елин Пелин ѝ отделя толкова място. Материалът може да се използва и при първо четене на творбата, тъй като въпросите вървят по реда на текста. Подходящ е за работа в час, за подготовка за класна работа и за самостоятелно четене.
Приказката, която връща човека у дома – анализ на разказа „Косачи“ от Елин Пелин с въпроси и отговори
Разгърнат анализ на разказа „Косачи“ от Елин Пелин, изграден като поредица от въпроси с подробни отговори. Този начин на организация позволява материалът да се използва двупосочно – като цялостно тълкуване на творбата и като готови отговори на конкретни въпроси, каквито се задават при изпитване. Изложението започва с кратки сведения за автора – истинско име, години, родно място, професионален път и мястото на разказа в неговото творчество. След това се преминава към творбата. Първата аналитична част разглежда началото на разказа и въздействието на нощната картина, сюжета в неговата цялост и въпроса защо героят, който отначало нарича приказките измислици, накрая се връща у дома. Тук е формулирано и основното противоречие, върху което стъпва целият текст. Следва преглед на епизодите в тяхната последователност, а после самостоятелна част за майсторството на народния разказвач и певец. Тя обхваща необходимите качества, конкретните откъси, в които те личат, начина, по който повествователят предава въздействието на песента, и умението историята да бъде подбрана така, че да засегне точно определен слушател. Обособена е и част за съотношението между измислица и истина. В нея е разтълкуван прякорът на героя, проследена е неговата реплика за чудноватото, което почва да се струва истина, и е показано как поведението на другия герой я потвърждава. Тук са включени и два по-лични въпроса – за значението на художествената измислица за самия читател и за съотношението между изкуството и живота, чиито отговори могат да послужат като образец при писане на съчинение. Самостоятелна част е посветена на повествователя: кой говори в творбата, от кое лице, каква е ролята му и как погледът му се мести между природата и хората. Следва частта за пейзажа – къде се появява, каква е неговата функция и с какви олицетворения е изградена връзката между двата свята. Заключението извежда основното послание за силата на изкуството, подкрепено с реплика от самия текст. На ученика материалът служи за подготовка на отговор на литературен въпрос и за преговор преди изпитване. На учителя дава готова основа за разбор в час.
Анализ на разказа „Косачи“ от Елин Пелин с въпроси и отговори – темите, героите, пейзажът и спорът дали приказката е лъжа
Обстоен анализ на „Косачи“ от Елин Пелин във формата въпрос – отговор. Обхватът е широк: от темата и заглавието, през строежа на образите и пейзажа, до жанровата определеност на творбата и мястото на изкуството в живота на човека. Кратко въведение представя автора и връзката между неговата несбъдната мечта за живопис и умението му да рисува с думи – наблюдение, което подготвя следващите части за пейзажа. Първата аналитична част изяснява двете теми на творбата, разглежда какви очаквания поражда заглавието и защо те се оправдават само отчасти, посочва единствената случка, върху която е изграден сюжетът. Отделено е специално внимание на имената на двамата главни герои – смисълът на прякора и връзката на другото име с библейски образ, което подготвя тълкуването на финала. Следва част за външния вид и характерите на героите, за атмосферата край огъня и за начина, по който разказвачът привлича вниманието на слушателите. Обособена е обемна част за природата като жив герой: какви представи създава началният пейзаж, кои изрази изграждат тайнствената атмосфера, как олицетворението свързва човека и природата, как останалите пейзажни картини съответстват на душевните състояния. Изводът обобщава всички функции на пейзажа в творбата. Самостоятелна част разглежда повествователя – в кое лице говори, защо е дискретен и какво постига авторът с този избор. Централната част е посветена на спора за приказките: защо изморените мъже не заспиват, а слушат, каква е реакцията на слушателите, коя особеност на фолклора поражда несъгласието, какъв смисъл се влага в отделни реплики. Следват частите за диалога и обвиненията, за въздействието на приказката и песента върху младия герой и за неговото преосмисляне. Заключителните части обобщават ролята на изкуството, поставят въпроса за нуждата от приказки днес и доказват жанровата определеност на творбата. На ученика материалът дава готови отговори по всяка страна на творбата. На учителя – основа за разбор в час.
„Ум царува, ум робува“: анализ на народните приказки за животни и човешките лица зад Кума Лиса, Кумчо Вълчо и Баба Меца
Зад имената Кумчо Вълчо, Кума Лиса и Баба Меца народният разказвач е скрил не животни, а човешки характери. Този анализ проследява как приказките за животни се раждат от най-старите митове и легенди и как постепенно се превръщат в огледало на човешките добродетели и слабости. Началото изяснява произхода на жанра: защо първобитният човек е приписвал на животните собствените си свойства, как страхът и почитта се превръщат в разказ и защо с опознаването и опитомяването на животните свръхестественото отстъпва място на комично-сатиричното. Отделно внимание е обърнато на строежа и езика на тези приказки: краткостта, стегнатата композиция, повторението на едно и също действие, диалога и постоянните имена на героите, които не са подбрани случайно. Същинската част разглежда три конкретни народни приказки. При „Болен здрав носи“ разсъждението е изградено върху контраста между двата главни героя и проследява поредицата от надхитрявания, чрез които народният творец разобличава човешката глупост и силата на ума. „Изтъка платното, ритна кросното“ е разгледана през историята на застарелия вълк, който сменя козината си, и през урока, който получава доверчивият овчар. Последната част се спира на „Езикът е по-остър от меч“ и на неравностойните отношения между спасителя и облагодетелствания, като поставя въпросите за безкористното добро, за мярката в думите и за цената на честолюбието. Всяка от трите приказки е обвързана с изведена поука и с народна мъдрост, а разсъжденията са пренесени и към днешното всекидневие, така че ученикът да разпознае описаните характери около себе си. Текстът е подходящ за подготовка по литература върху фолклорните приказки за животни, за домашна работа и за преговор преди изпитване, както и като опора при собствено съчинение или устен отговор върху образите на животните като носители на човешки качества.