Животните в приказките - носители на човешки качества

Приказките за животни са от най-старинните фолклорни съчинения. Първобитният човек не е познавал добре животните. Често те са били по-силни от него. Затова той им приписвал своите собствени свойства и качества. Понеже нямал достатъчно средства и възможности да се справи с тях, първоначално даже ги боготворил, провъзгласявал ги за родоначалници и покровители на рода и племето.

Така се създали първите митове и легенди за животните, с които човекът влизал в контакт със своя всекидневен труд, в борбата си за съществуване. От тези легенди и митове, както и от разказите на ловци за срещата и битката им с животни, произхождат приказките за животни.

Постепенно, в резултат на по-близкото опознаване на животинския свят и на опитомяването на голяма част от животните, те загубват свръхестествените си качества за човека. Той започва да си ги представя в естествения им вид. По-късно им приписва и комично-сатирични черти.

В нашия фолклор тези приказки заемат твърде широко място. Поради своя характер те са най-достъпни за подрастващите. От една страна, ги въвеждат в интересния свят на животните, а от друга, чрез олицетворените им образи, ги подготвят да виждат подобни черти и прояви у хората. Сюжетите обикновено са съвсем прости. В тях се разказва за различни постъпки на отделните животни и за отношенията помежду им.

Любими герои-животни в нашия приказен епос са; вълкът, лисицата, мечката, заекът, врабчето, еленът, таралежът и др. Всяко животно има постоянно име - Кумчо Вълчо, Кума Лиса, Заю Баю, Баба Меца и т.н. Това име не е подбрано случайно, а с оглед на най-характерните особености на съответното животно.

Приказките за животни са кратки и имат несложна и стегната композиция. Характерни композиционни похвати са повторението на едно и също действие и диалогът. Понякога самото действие не заема значително място. Случва се приказката да бъде разговор между конкретните животни. Техните образи са разработени подробно и с малко средства. Те са живи и нагледни.

Тези приказки се отличават с реализъм и духовитост. Главни герои на много от тях са лисицата и вълкът. В „Болен здрав носи” те са представени като кум и кума, т.е. като животни на особена “почит” сред себеподобните. Поради силата си те имат такава „власт” между животните, каквато кум и кума имат в семейството, на което се кумували. От съществено значение тук е и обстоятелството, че вълк е име от мъжки, а лисица от женски род и че тя е „по-женствена" на вид от него. Тази приказка е изградена върху контраста в нрава на двете животни. Колкото лисицата е хитра измамница-егоистка, толкова вълкът е наивен до глупост.

Тя надхитря вълка и човека - краде от колата на стареца риба, като се преструва на мъртва, случката във воденицата и сватбата. Навсякъде тя ръководи действието, проявява инициатива. Съобразителна е, умна. Умее да се справя с трудностите в живота - измъква се от всички ситуации.

Чрез образите на лисана и вълка народният разказвач показва човешката глупост. Вълкът е носител на отрицателни качества - прекалено доверчив, силен, но недосетлив, не може да мисли с главата си.

Предоверява се на лисицата и затова става неин роб - накрая загубва живота си. А тя е най-досетлива и най-изобретателна, надхитря своя кум, причинява му най-големи беди, поставя го в жалко положение. Макар че не е положителен герой, притежава сила на духа и използва перфектно своя ум.

Чрез олицетворените образи на Лисана и Вълка народният творец е разобличил човешките слабости, безобидно и живо въплътени в тези животни. Народът отлично е схванал хитрините на лисицата - лъжлива, хищна и коварна, винаги победителка.

Докато свят светува, умът и глупостта ще са вечни категории. Чрез взаимните отношения между двете животни и човека безименният автор се надсмива над отрицателните ни качества. За тази приказка и нейните герои важи най-много народната мъдрост: „Ум царува, ум робува, ум патки пасе."

ИЗТЪКА ПЛАТНОТО. РИТНА КРОСНОТО

ВЪЛКЪТ И ОВЧАРЯТ

Този вълк остарява и решава да промени козината си. Облича друга, съвсем близка до кучешката. Трябва да се препитава, но поради възрастта си не може да прави това както преди.

Отива при един овчар, покланя се и кротко му разказва своята история. Покайва се за предишните пакости, желае да бъде верен слуга и пазач на стадото. Заклева се в невинните агънца. Моли овчаря да забрави неговото минало и да го прибере.

Въпреки първоначалното недоверие и многото мисли, човекът прощава и повярва. След време даже го обиква повече от останалите кучета.

Един ден нашият вълк се изкушава при вида на шилетата, които играят около него. Прияжда му се овче месо. Забравя своите клетви, изяжда две шилета и изчезва.

Овчарят се прибира и разбира какво се е случило. Утешава се, че останалите животни са налице. Проумява, че вълкът си е останал вълк. Такива хора се срещат и сред нас - при затруднения и провинения молят за помощ и прошка, но когато постигнат своето, забравят всичко. Отново пакостят и то на благодетеля си!

Състрадателните хора не бива да забравят миналото и да се доверяват на лицемерни, но красиви приказки на подобни люде!

Народът ни предупреждава: Бъди внимателен! Не хвърляй на свиня бисер, че ще го стъпче и ще се хвърли върху теб!

ЕЗИКЪТ Е ПО-ОСТЪР ОТ МЕЧ!

МЕЧКАТА И ЛОШАТА ДУМА

Приказката е близка до нашето всекидневие. Мечката е в ролята на патриций - човек с добро обществено положение. А човекът, спасяващ нейното мече, е плебей - произхожда от обикновения народ.

Не всеки може да ти бъде истински приятел. Не винаги основата на другарството е да си направил добро и тази личност да ти е задължена или благодарна. Като си сторил добрина, не бива да чакаш отплата...

Когато говориш дори с близък човек, внимавай как и какво казваш, за да не го обидиш.

Лошият дъх загатва, че при общуване тези хора не са равностойни. Единият има по-зверски инстинкти, допотопен и ограничен е. Иска непременно да бъде квит с другата страна. Затова заповядва: удари ме, иначе ще те изям! Желае реципрочност на стореното добро, за да не е обвързан.

Когато правиш добро, не е наложително да очакваш да ти се върне от същия човек (той се е издигнал в йерархията). Не можеш да градиш дружба на неравностойна основа, на базата на ангажираност. Тогава винаги ще се чувстваш некомфортно! Мери думите си, бъде тактичен, за да не се сърдиш на себе си за развалените отношения.

При искрената привързаност хората не стигат до такава ситуация. Тя търпи и да си кажеш най-нелицеприятни неща - „мечката" не понася да чуе истината за дъха, злопаметна е и предпочита да загине. Това вероятно е крайно честолюбив човек, готов да загине, но нищо да не се чуе за него, за лошия му дъх! Властимащият обича да диктува, предпочита фалшиви думи. Но насила другарство не става!

Не всеки, който те прегръща и целува, ти е приятел!

Човекът от високите етажи не търпи и насаме да се каже истината, ала таи злъч в сърцето си. Смята, че като е на власт, може всичко да направи - затова понякога само се обажда на обикновения човек. Приятелството трябва да е безкористно!

От тази приказка има още една поука: Някой, когото си считал за твой приятел, като му кажеш право куме в очи, може да го загубиш!

Измежду 12 апостоли богочовекьт Иисус Христос си избра само двама близки приятели - Петър и Йоан. Един-единствен, Юда, крадеше от касата, лицемереше и по-късно стана негов предател!