Героите на стихотворението „Спи езерото“ като страни в конфликта

          Основен герой в лирическите стихотворения обикновено е онзи, който говори, за да изповяда своите чувства и преживявания. Ненапразно лириката се слави като „субективен“ литературен род, за разлика от „обективния“ епос. Както казахме обаче, в света на „Спи езерото“ човешко присъствие – било то на лирическия говорител или на някакъв негов събеседник, почти не се усеща. Можем да кажем, че говорещият и слушащият са изнесени „извън скоби“, ако използваме този математически израз. Тяхната задача е с помощта на думите, произнесени от говорещия и разтълкувани от слушащия, да постигнат внушението, което творбата цели. Но действащи лица в изобразения от стихотворението свят, които в същото време са и страни в очертания конфликт, са езерото и буките. Тази „обективност“ на изображението е карала критиката от началото на 20. век да обяви „Сън за щастие“ за епическа книга, което, разбира се, е недоразумение.

          Езерото представя първия член на противопоставянията, които откроихме. То спи, то е тихо, дълбоко, неподвижно, замряло, нито трепва. Буките, от своя страна, изразяват втория член – те свождат вити гранки, преплитат отразени сянки, треперят, шепнат, отронен от тях лист сепва повърхността на езерото. Но макар и противопоставени по редица признаци, езерото и буките не са същества от непримирими светове – те по-скоро изразяват двете начала на единен и вътрешно непротиворечив свят. Ключовата дума тук е именно „непротиворечив“, защото се оказва, че противоречията са само привидни, на повърхността, но в същността си, в тихите му тъмни глъбини, светът, представен от „Спи езерото“, е безметежен, спокоен и...