Да бъде ден! - Христо Смирненски

    Христо Смирненски
    Да бъде ден!

    Нощта е черна и зловеща,
    нощта е ледна като смърт.
    В разкъсаната земна гръд
    струи се бавно кръв гореща.
    В димящите развалини
    безокий демон на войната
    развял е хищно знамената
    и меч въз меч безспир звъни.
    Сред мрака непрогледно гъст
    стърчи злокобен силует
    на някакъв грамаден кръст,
    и хилядни тълпи отвред
    вървят, подгонени натам
    от яростта на златний бог.
    И мрака става по-дълбок,
    тълпите нижат се едвам.
    За въздух жадни са гърдите,
    очите молят светлина,
    един копнеж, мечта една
    гори и се топи в душите
    и през сълзи и кървав гнет,
    през ужаса на мрак студен
    разбунен вик гърми навред:
    „Да бъде ден! Да бъде ден!“