Тестови задачи. Христо Смирненски – поезия и творчество. Литература – 12 клас (Вариант № 1).

1. Смирненски е типичен: А) романтичен поет Б) реалистичен поет В) символистичен поет Г) постсимволистичен поет 2. Посочете ВЯРНОТО твърдение. В поезията на Смирненски НЕ откриваме: А) Вазовата патриотична патетика Б) хумор В) пародиране на всички стилове на българската поезия Г) иронично отношение към света 3. В кой ред всички думи са образи-символи от поезията на

Поет, който живее едва двайсет и пет години и успява да преобърне българската поезия, е представен тук в целия обхват на пътя си. Разработката започва с жизнения път на Христо Смирненски: рода и родния Кукуш, бягството към София след 1913 година, годините в Техническото и във Военното училище, сближаването с лявото крило в обществения живот и трескавата работа до последния му ден. Следва творческата биография с двете издадени приживе книги, с дългия списък от псевдоними и с обяснение защо злободневните хумористични стихове имат двойно дъно. Обособен раздел е посветен на стихосбирката „Да бъде ден“: как е съставена, кои творби отпадат при второто издание и как върви вътрешната логика от социалните основания за бунт до готовността на безименните души за революция. Голяма част от материала разглежда темата за човека и града: как градът от лиричен и топъл се превръща в пространство на страданието и на бунта, по какво Смирненски се разминава със символистичното виждане за тълпите и какво ново значение придобива улицата. Отделни части са посветени на революцията и героиката, на стихотворението „През бурята“ и на образа на Йохан, както и на един по-необичаен ъгъл: целувката в поезията на Смирненски, проследена от народните приказки до революционната лирика. Финалът е практически, с аналитични процедури по проблемни кръгове и с въпроси за страданието и състраданието, които могат да послужат за дискусия или за писмена работа, а последният раздел се спира на стила и остроумието с примери от фейлетоните и писмата на поета. Обхватът позволява текстът да се използва и за реферат върху живота и творчеството, и за подготовка на съчинение върху отделно стихотворение.

Прочит, който тръгва от едно неудобно твърдение: че знанието ни за Христо Смирненски страда от недостатъчност и че поетът отдавна е сведен до няколко повтаряни теми и готови изводи. В началото е обяснено защо биографията и обществената дейност на Смирненски са останали слабо документирани: младият творец пише бързо, често без подпис или с псевдоними, импровизира и не пази преписи и архиви. Оттам разсъждението минава към матрицата, в която е вкаран поетът, и към онова, което тя оставя встрани. Показано е как в революционната му лирика хронологията е размита и как митология, история и настояще се преливат едно в друго, а Улицата, Градът, Свободата и Бъдещето се превръщат в обобщени понятия. Обсъдено е и старото недоумение около съжителството между символистичната форма и социалното съдържание. Отделно място е дадено на по-малко познати страни от творчеството: на руската тема отвъд най-известните стихотворения, на бохемските песни и на възможния паралел с Димчо Дебелянов, на хумора, сатирата и гротескните изображения. Същинската част разглежда Смирненски като градски поет и го поставя в традицията на българската градска поезия. Тук са контрастите на Града, обитателите на „Зимни вечери“ с техния студ, мъгла и нищета, двуизмерният свят на „Цветарка“ с витрините и осветените локали и обречените деца от „Братчетата на Гаврош“. Последният раздел е посветен на „Приказка за стълбата“: определянето ѝ като фейлетон или като есеистична проза, сблъсъкът между Момъка и Дявола и алегорията на стълбата. Смисълът на вложения рефрен е оставен за самия текст. Разработката е подходяща за обобщение върху творчеството на Христо Смирненски, за теми върху града и социалната неправда, за анализ на „Приказка за стълбата“ и за подготовка на есе, интерпретативно съчинение или устен отговор.

Осем години творчество, събрани в един преглед: какъв е светът, който Христо Смирненски построява, преди да го напусне, ненавършил двадесет и пет. Началото поставя поета в неговото време, между бежанството след Междусъюзническата война, крайните софийски квартали и разбърканата културна обстановка след Първата световна война. Оттук тръгва и основната теза: до Смирненски реализмът и модернизмът в българската литература вървят поотделно, а той пръв ги събира в една художествена система, като стъпва едновременно върху традиционната поетика и върху пластичния език на символистите. Следва разглеждане на цикъла „Децата на града“ и на обобщения образ на угнетените, изведен през детето, жената и стареца. Показано е как работи детайлът в портретите, как реалистичното се редува със символна образност и защо контрастът между блясъка на витрините и трескавите очи е повече от социална картина. Отделен акцент е поставен върху „Зимни вечери“, смятан от изследователите за най-съвършената творба на поета, с двата основни символни образа, града и природата, с ефекта на документалната изповедност и с редицата фигури, през които минава панорамата на социалната трагедия. Прегледът продължава с патетичната линия, с раждането на тълпата и с „Юноша“, където въпросът за смисъла на човешкото съществуване е решен в аспекта на героичното, и с революционната символика на светлината и огъня. Финалната част е за сатирика: пародиите от първите години, галерията от търговци, политикани и продажна журналистика и двете късни творби, в които сатирата придобива философски измерения и в които у поета вече се долавя съмнение. Подходящ е за обобщителен урок върху Смирненски, за въведение преди анализ на отделна творба и за отговор на въпрос за поетиката му и за мястото му в българската литература.

Градът гробница, мъглата и хората без лица – върху тези три опори стои цикълът на Христо Смирненски и точно тях проверява настоящият тест. Петнадесет задачи преминават през „Зимни вечери“ от жанровото ѝ определяне до символиката на образите, без нито една да се задоволи с преразказ. Първите задачи изясняват основите: как е изграден образът на града, какво по вид е самото произведение и кой е гласът, който води творбата. Оттам проверката се насочва към смисъла – каква е темата на цикъла, какво внушава описанието на градското пространство и коя идея стои зад сравнението, с което започва творбата. Значителен дял имат задачите върху героите. Проверява се защо страдащите остават без портрет и без име, какво представляват те като обобщение и защо са изобразени именно така. Това са въпросите, които отличават прочита от запомнянето и които най-често се задават при устно изпитване, защото изискват обяснение, а не изброяване. Отделен кръг задачи работи с литературноисторическия контекст – с кое направление се свързва творчеството на Смирненски, кои теми са водещи в него и с какво поетът променя дотогавашния поглед към града в българската лирика. Тук се проверява и разграничаването на постсимволистичните белези от символистичния модел. Символиката на творбата е обособена в самостоятелен кръг задачи. Задачите търсят какво стои зад образа на мъглата и какво градът в тази поезия не е – формат, при който отговорът се получава чрез отсяване, а не чрез разпознаване по ключова дума. Всички задачи са с четири възможности за избор и еднозначно решение. Част от тях търсят вярното твърдение, друга част – невярното, а възможностите за избор са построени така, че всички да звучат правдоподобно за повърхностен прочит. Отговорите са приложени накрая в компактен вид и правят проверката бърза и безспорна, а обемът позволява тестът да се реши и обсъди в рамките на един учебен час. За учителя това е готова проверка след изучаване на цикъла или обобщение преди писмена работа. Обхваща жанр, тема, образи, символика и контекст в оценима форма, не изисква подготовка и показва веднага дали творбата е разбрана, или е останала на нивото на общите приказки за бедността. За ученика е сигурна подготовка преди изпитване и добра основа за интерпретативно съчинение. Задачите подреждат наум онова, което после трябва да се напише – какъв е градът, кой говори, кои са страдащите и какво носят символите. Приложените отговори позволяват самопроверка и показват къде разбирането е останало на повърхността.

1. От кое стихотворение са стиховете? Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла - ледно тегне и души мъглата - на живота сивата мъгла... A) „Да бъде ден!“ Б) „Зимни вечери“ B) „Стария музикант“ Г) „Юноша“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е поема? A) „Цветарка“ Б) „Йохан“ B) „Септември“ Г) „Градушка“ 3. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Ний“ Б) „Миг“ B) „Песента на Б) В стихотворението „Юноша“ лирическият герой се наслаждава на младостта. B) Художественото