Тестови задачи. Христо Смирненски – творчество. Литература – 12 клас (Вариант № 1).

1. Посочете НЕВЕРНИЯ отговор! Христо Смирненски се отличава от другите български поети с: а) излъчването на възторжена младост и очарование б) състраданието към унижените и оскърбените жертви на града в) опиянението на очакването на „бурята”, на „празника”, които ще променят света г) експресионистичните си творби 2. Смирненски наследява поетиката на

1. От кое стихотворение са стиховете? Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла - ледно тегне и души мъглата - на живота сивата мъгла... A) „Да бъде ден!“ Б) „Зимни вечери“ B) „Стария музикант“ Г) „Юноша“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е поема? A) „Цветарка“ Б) „Йохан“ B) „Септември“ Г) „Градушка“ 3. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Ний“ Б) „Миг“ B) „Песента на Б) В стихотворението „Юноша“ лирическият герой се наслаждава на младостта. B) Художественото

Градът гробница, мъглата и хората без лица – върху тези три опори стои цикълът на Христо Смирненски и точно тях проверява настоящият тест. Петнадесет задачи преминават през „Зимни вечери“ от жанровото ѝ определяне до символиката на образите, без нито една да се задоволи с преразказ. Първите задачи изясняват основите: как е изграден образът на града, какво по вид е самото произведение и кой е гласът, който води творбата. Оттам проверката се насочва към смисъла – каква е темата на цикъла, какво внушава описанието на градското пространство и коя идея стои зад сравнението, с което започва творбата. Значителен дял имат задачите върху героите. Проверява се защо страдащите остават без портрет и без име, какво представляват те като обобщение и защо са изобразени именно така. Това са въпросите, които отличават прочита от запомнянето и които най-често се задават при устно изпитване, защото изискват обяснение, а не изброяване. Отделен кръг задачи работи с литературноисторическия контекст – с кое направление се свързва творчеството на Смирненски, кои теми са водещи в него и с какво поетът променя дотогавашния поглед към града в българската лирика. Тук се проверява и разграничаването на постсимволистичните белези от символистичния модел. Символиката на творбата е обособена в самостоятелен кръг задачи. Задачите търсят какво стои зад образа на мъглата и какво градът в тази поезия не е – формат, при който отговорът се получава чрез отсяване, а не чрез разпознаване по ключова дума. Всички задачи са с четири възможности за избор и еднозначно решение. Част от тях търсят вярното твърдение, друга част – невярното, а възможностите за избор са построени така, че всички да звучат правдоподобно за повърхностен прочит. Отговорите са приложени накрая в компактен вид и правят проверката бърза и безспорна, а обемът позволява тестът да се реши и обсъди в рамките на един учебен час. За учителя това е готова проверка след изучаване на цикъла или обобщение преди писмена работа. Обхваща жанр, тема, образи, символика и контекст в оценима форма, не изисква подготовка и показва веднага дали творбата е разбрана, или е останала на нивото на общите приказки за бедността. За ученика е сигурна подготовка преди изпитване и добра основа за интерпретативно съчинение. Задачите подреждат наум онова, което после трябва да се напише – какъв е градът, кой говори, кои са страдащите и какво носят символите. Приложените отговори позволяват самопроверка и показват къде разбирането е останало на повърхността.

1. От кое стихотворение са стиховете? Сурова вярност на дълга супени живота пъстролик и сля се радост и тъга, сроди се малък и велик. A) „Черна песен“ Б) „Сиротна песен“ В) „Тиха победа“ Г) „Един убит“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е елегия? A) „Пловдив“ Б) „Да се завърнеш...“ B) „Помниш ли, помниш ли“ Г) „Спи градът“ 3. Кое от посочените произведения е сонет? A) „Тиха победа“

В този тест литературните критици също имат думата. Три от задачите тръгват от цитат на известен изследовател и изискват твърдението му да бъде проверено върху самия текст. Това е рядък похват в ученически тест и веднага издига нивото му. Двадесет задачи с изборен отговор и отговори накрая. Началото е при устройството на художественото пространство. Първата задача разглежда опозициите, върху които е изграден градът в поезията на автора, и изисква да се посочи онази, която в този цикъл не присъства. Следват задачите за съдържанието на картините: какви събития се разиграват в тях и какви звуци ги изпълват. Тези въпроси изглеждат фактологични, но всъщност проверяват внимателния прочит – вариантите са съставени от близки, правдоподобни детайли. Обособен кръг задачи е посветен на образите и на техния подтекст. Разглеждат се смисълът на изкуствената светлина, отсъстващото понятие, което стои зад цял синонимен ред, цветовата палитра на цикъла и семантичният кръг, с който са обвързани тъмнината и мъглата. Тук се проверява умение за разчитане, а не за запомняне. Отделни въпроси са насочени към героите: чии сетива остават отворени за красотата сред мизерията и какви са последиците от нея за живота на хората. И двете са формулирани така, че да отсеят повърхностния прочит. Следва блок върху характера на страданието и върху смисъла на времевите и възрастовите маркери в цикъла. При една от задачите в самия тест е дадено определение на литературоведско понятие – удобно, защото ученикът не се нуждае от речник, за да я реши. Отделно място заема въпросът какво свързва отделните фрагменти в едно цяло – задача, която проверява разбирането на цикъла като композиция, а не като поредица от стихотворения. Подредбата води от пространството и събитията към образите и техния смисъл, а оттам към формата – композицията, интонацията и художествените средства. Художествената страна е застъпена с няколко задачи: как се проявява влиянието на символистичната поетика, как могат да бъдат определени картините, коя е водещата интонация и кои изразни средства присъстват и кои не. Финалната задача стъпва на последната строфа и изисква да се назове средството, върху което е изградена. Голяма част от въпросите са построени обратно – търси се неточният отговор, липсващият елемент или онова, което не е характерно. Този похват изисква всички варианти да бъдат прочетени и премислени и изключва отговарянето по асоциация. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая, а при две от тях е добавено и кратко обяснение. Част от задачите цитират стихове от цикъла направо в условието, така че тестът може да се решава и без текста под ръка – удобство при работа в час и при самостоятелна подготовка. На учителя тестът дава готова проверочна работа с високо ниво – подходяща за обобщителен урок и за подготовка за изпит. На ученика материалът е сериозна самопроверка преди изпитване и добра основа за интерпретативно съчинение по темата.

1. От кое стихотворение са стиховете? И с вяра ще разкрия аз прегръдки,     загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. A) „Две хубави очи“ Б) „Стон“ (На Лора) B) „Ще бъдеш в бяло“ Г) „Сенки“ 2. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Две хубави очи“ Б) „Заточеници“ B) „Маска“