Обработената реч: учебен материал за езиковата култура, книжовните норми и речевия етикет
Зареждане на оценките…
Думата „култура“ е латинска и означава нещо обработено – в древността са я използвали, за да означават обработването на земята. Постепенно след това, идеята за обработването, грижата, усъвършенстването, съдържаща се в понятието „култура“, започва да изразява и преносен смисъл, за да разграничи човешкия от природния свят. Днес под „култура“ разбираме духовната дейност на човека, ръководеща начина му на живот, чрез създаване на правила и норми, помагащи на хората да оцелеят в дадена среда. Казано с други думи, културата е усилие за обработване и усъвършенстване на човешкото у нас. А тъй като общуването с помощта на езика е изключително важна част от живота, то трябва да се осъществява в рамките на правила и норми, осигуряващи възможно най-добрите условия за изразяване и разбиране. Какво включват тези правила и норми?
На първо място, разбира се, е изискването да спазваме установените норми на книжовния език. Това се налага, за да сме сигурни, че и за отправителя, и за получателя съобщението ще има един и същ смисъл. Тук са важни и правоговорът, и правописът, и граматичните норми (съгласуване по род и число, изразяване на определеност, глаголно време), и пунктуацията. Освен това спазването на езиковите норми е белег за културата на човека – образование, възпитание, социална среда. Първото впечатление, което създава човекът, е резултат от начина му на изразяване. Затова още от древността хората с авторитет в обществото грижливо са си изработвани начин на изразяване, който да внушава уважение още при първа среща.
На второ място, но не и по значение, е умението да изграждаме и възприемаме изказванията и текстовете, с които реално общуваме. Както знаем, те зависят от ситуацията на общуване, от емоционалните и социалните отношения между участниците, от целта, която трябва да постигне изказването, както и от очакваната ответна реакция. Също така текстът трябва да съдържа всичко, което отправителят иска да каже, както и всичко, от което получателят се нуждае, за да го разбере. Умението правилно да се изгради и възприеме един текст също е важен белег за езиковата ни култура.
На трето място е начинът, по който си служим със словесното богатство на езика. Колкото повече са думите, чието значение познаваме и умеем да употребяваме, толкова по-добре ще изразим смисъла на това, което искаме да кажем. Нека си послужим с един пример. В речта на Странджата от глава трета на повестта „Немили-недраги“ има едно изречение, което гласи: „И ще умрем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици.“ А в стихотворението „Хаджи Димитър“ от Ботев срещаме знаменитите стихове: „Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира.“ Тези две изречения съдържат три различни думи, означаващи приблизително едно и също – смърт, умиране. Защо е трябвало да се употребяват „падне“ или „издъхнем“, след като глаголът „умирам“ би бил достатъчен? Да, общото значение е приблизително еднакво, но нюансите на смисъла не са. Глаголът „падам“ изразява героична, славна смърт, докато „издъхвам“ – просто биологична смърт. Когато искаме да подчертаем разликата между тях, както прави Странджата, употребата на различни думи е наложителна. Това обаче означава, че знаем тези думи и сме способни да изберем най-подходящата. Колкото по-богат е нашият речник, толкова по-изразителна и по-точна ще е речта ни.
Друга важна характеристика на речта е нейната чистота. Езикът е отворена система и в него навлизат много чужди, диалектни, жаргонни или просторечни думи. И тук възниква сериозен проблем. Кои от тези думи биха обогатили изказа и кои биха го загрозили или превърнали в неразбираем? Не от вчера се води борба с така наречените чуждици. Известни са комичните предложения на Иван Богоров кибритът да се нарича „драсни-пални клечица“ и други подобни. По-малко известно обаче е, че същият Богоров е предложил и думи, които успешно са заменили чуждите. Такава например е думата „влак“, заменила френското „трен“. Като общо правило можем да приемем следния принцип: Ако една чужда, диалектна, жаргонна или просторен- на дума обозначава същността на някое явление, за което не съществува дума в книжовния език, то тя трябва да се възприеме. Особено важен е този принцип в научната и техническата терминология, в света на новите технологии и в обществения живот. Няма как да избегнем думи като „компютър“, „таблет“, „смартфон“, „телевизия“, „пица“, „коктейл“ и т.н. За тях не съществуват български съответствия, нито пък е нужно да се създават, защото тази лексика има международен характер. Когато обаче значението, изразявано от чуждата дума, може да се предаде е вече съществуваща и утвърдена българска, тогава употребата на чуждица наистина „замърсява“ езика.
Друго важно изискване за употреба на думите е тяхната стилова уместност. Повечето от думите в книжовния език са неутрални в стилово отношение и се употребяват във всички сфери на общуване, както и във всички функционални стилове. Има обаче думи е ярко изявена стилова характеристика. Би било крайно неуместно при официалното общуване да се употребяват просторечни или жаргонни думи, както и обратното – в приятелски разговор да се използват думи и изрази, подходящи само за ситуация на официално общуване.
И накрая, важно изискване към носителите на езика е спазването на речевия етикет. Знаем, че за някои типови ситуации в човешкото общуване съществуват специални формули, осигуряващи цивилизованото отношение между хората. Такива ситуации са: среща и раздяла; посрещане на празници; значими събития в живота; отправяне на благопожелания; изразяване на съчувствие и др. под. Никой не би погледнал е добро око човек, който подминава своите познати на улицата, без да им каже „Добър ден“, или си тръгва, без да каже „Довиждане“. Речевият етикет обаче също има своите стилове - официален (висок), неутрален и разговорен (нисък). Трябва да знаем кой израз от речевия етикет е подходящ за дадена ситуация. Едва ли е уместно да поздравиш директора на училището със „Здрасти, мой човек“, както и да посрещнеш най-добрия си приятел с израз от рода на „За мен е голяма чест да Ви изразя най-добрите си чувства“.
Както виждаме, усилията по обработването и „култивирането“ на начина, по който си служим е езика, са много и разнопосочни. Всички те обаче са необходими, за да се изгради онова, което наричаме езикова култура на личността.
Езиковата култура на личността е комплекс от знания и умения, прилагани в процеса на общуване, който включва:
● Спазване на правоговорната, правописната, пунктуационната, както и граматичните норми на книжовния език;
● Умения за изграждане и възприемане на езикови изказвания и текстове с оглед на комуникативната ситуация, целта и очакваната ответна реакция;
● Богатство, чистота и стилова уместност при употребата на речниковия състав на езика;
● Спазване на речевия етикет в раз-лични ситуации на общуване.
Езиковата култура на един човек е важен белег за неговата обществена значимост. Тя му помага успешно да се справя в най-разнообразни ситуации от личния, училищния, професионалния и обществения живот. Човек, който може да общува само в някоя ограничена сфера от живота, обикновено се оказва жертва или на обстоятелствата, или на недобронамерени хора. Ето защо за всеки е нужно непрекъснато да подобрява своята езикова култура. За да провериш какво е равнището на твоята, попълни следната таблица. Ако някой от отговорите е „не“, това означава, че там имаш слабо място и трябва да подобриш езиковите си умения. Най- лесно това става, когато четеш повече и се опитваш да вникнеш напълно в смисъла на текста, обмисляйки внимателно всяка дума.
Свързани материали
Думите като визитна картичка: езиковата култура на личността между правилността и уместността. Разработка по български език за 11 клас
Начинът, по който говорим и пишем, е своеобразна визитна картичка, която околните разчитат много преди да опознаят самите нас. Точно от тази идея започва разработката за езиковата култура на личността, за да покаже защо високото равнище на изразяване днес е необходимост, а не лукс. Първите раздели разграничават езика от речта: езикът като система от звукове, морфеми, думи и изречения, речта като негова реализация в конкретна ситуация, с пример, който показва кога ученикът просто познава правилото и кога вече го прилага. Следва определението на самото понятие „езикова култура“ с двете му опори, знанията за нормите на книжовния език и уменията за уместна употреба на езиковите средства според речевата ситуация, откъдето се извеждат двете основни изисквания към изказа. Отделен раздел поставя книжовния език до разговорната реч и диалектните форми и очертава границата, която езиковата култура не позволява да бъде прекрачена в официална среда. Разграничени са и езиковата грамотност от функционалната грамотност, като е обяснено какво надгражда втората и защо без нея съвременният човек се затруднява. Самостоятелен акцент е поставен върху езиковия имидж и социалната реализация с примери от деловата кореспонденция и от публичното изказване. Предпоследната част изброява актуалните предизвикателства пред езиковата култура, влиянието на социалните мрежи и на шльокавицата, нарастващия брой чуждици и ускореното технологично развитие, а следващата дава конкретни насоки за усъвършенстване в четири посоки, работа върху правописа и граматиката, упражняване на писането, внимание към публичната реч и себенаблюдение. Заключението обобщава защо развиването на езиковата култура е дълготраен процес, а не еднократен акт. Разработката е подходяща за подготовка на устен отговор или на есе по темата, за преговор на понятията език, реч, норма и грамотност и за ориентация в аргументите при разсъждение върху съвременното състояние на българския език.
Името, което дава на нещата право да съществуват: учебен материал по български език за общуването, за изказването и за текста
Защо назоваването на едно нещо се е приемало за равно на неговото създаване? С този въпрос тръгва разработката, преди да стигне до работните определения за език, изказване и текст. Първата част стъпва върху три откъса от различни епохи: библейски разказ за сътворението, предговорът на Бокачо към сборника му с новели и сонет от Шекспир в български превод. Обяснено е какво показва всеки от тях за отделна способност на езика и как от трите наблюдения се стига до определението за език като система от условни знаци и правила за тяхната употреба. Тук е и обяснението защо връзката между вещ и име е условна. Следва разсъждение за връзката между език, култура, общество и отделен човек: защо културата се усвоява, а не се наследява, и защо доброто владеене на езика е условие едновременно за вписването в общността и за проявата на индивидуалността. Линията продължава с развитието на езиците, с мъртвите и класическите езици и с езиковите семейства. Втората част въвежда изказването като основна единица на общуването. Изброени са трите му белега, както и въпросите, чиито отговори определят как е построено то и какво представлява ситуацията на общуването. Третата част свързва знаковата и комуникативната природа на езика и стига до определението за текст, до произхода на самата дума и до делението на текстовете според знаците, с които са изградени. Отделно са изредени условията, на които една поредица от знаци трябва да отговаря, за да бъде наречена текст. Подходящ за подготовка на урок, за преговор преди изпитване по темата и за самостоятелно наваксване при пропуснат час.
ТЕСТ. Език, текст, общуване. Български език – 8 клас (Вариант 3)
Прочетете текста и изпълнете задачи 1 – 5. В деня на родния език в училище беше организирана изложба на табла, посветени на езиковата култура. Едно от тях грабна вниманието на всички. На него с големи букви пишеше: „Езикът ни представя – не само пред другите, а и пред нас самите“. Под заглавието имаше колажи от думи и ситуации: разговор с учител, спор с приятел, молба към непознат, съобщение в интернет. Учениците бързо започнаха дискусия – как трябва да се държим, за да не обиждаме, кога е подходящо да използваме шеги, и как да изразим несъгласие без грубост. Накрая класният ръководител каза: „Не забравяйте, че речта ви е лицето ви пред света.“ 1. Какво послание предава
ТЕСТ. Език и общуване. Функционални стилове. Обобщение. Български език – 8 клас (Вариант 2)
Вторият вариант на обобщителния тест по раздел „Език и общуване. Функционални стилове" за 8. клас включва 25 нови въпроса със затворен отговор, без повторение с първия вариант. Обхванати са всичките девет урока: общуване и текст, книжовен език и норми, езиков стил, функционални стилове, езикови особености, разговорен и художествен стил, стилистичен анализ и редактиране. Въпросите са разнообразни, с практическа насоченост и развиват логическото мислене на учениците.
ТЕСТ. Език, текст, общуване. Български език – 8 клас (Вариант 2)
Прочетете текста и изпълнете задачи 1 – 5. На едно състезание по дебати темата беше „Какво означава да си езиково културен човек?“. Георги се изправи и уверено заяви, че езиковата култура не се свежда до познаване на правописа, а до осъзнато и отговорно използване на езика – така, че да не нараняваш, да бъдеш разбран и да покажеш уважение. След него Мария добави, че добрата езикова култура включва умението да избереш точната дума според ситуацията и събеседника. Журито отбеляза, че и двамата участници са демонстрирали не просто познания, а езиково поведение, достойно за подражание. 1. Какво е основното послание, което Георги предава в изказването си? А) Че трябва да се пише
Тестови задачи. Езикова култура. Български език – 11 клас (Вариант № 1)
Текст 1 В днешния свят информацията е мощен инструмент, а начинът, по който я представяме, определя как ще бъде възприета. В различните сфери на общуване езикът се използва по специфичен начин, за да предаде ясно посланието. В научната сфера точността е ключова, докато в художествената литература се ценят образността и емоционалното въздействие. Сред важните умения в комуникацията е умението да се адаптира стилът спрямо аудиторията. Официалната кореспонденция изисква формален и ясен изказ