Обработената реч: учебен материал за езиковата култура, книжовните норми и речевия етикет
Зареждане на оценките…
Думата „култура“ е латинска и означава нещо обработено – в древността са я използвали, за да означават обработването на земята. Постепенно след това, идеята за обработването, грижата, усъвършенстването, съдържаща се в понятието „култура“, започва да изразява и преносен смисъл, за да разграничи човешкия от природния свят. Днес под „култура“ разбираме духовната дейност на човека, ръководеща начина му на живот, чрез създаване на правила и норми, помагащи на хората да оцелеят в дадена среда. Казано с други думи, културата е усилие за обработване и усъвършенстване на човешкото у нас. А тъй като общуването с помощта на езика е изключително важна част от живота, то трябва да се осъществява в рамките на правила и норми, осигуряващи възможно най-добрите условия за изразяване и разбиране. Какво включват тези правила и норми?
На първо място, разбира се, е изискването да спазваме установените норми на книжовния език. Това се налага, за да сме сигурни, че и за отправителя, и за получателя съобщението ще има един и същ смисъл. Тук са важни и правоговорът, и правописът, и граматичните норми (съгласуване по род и число, изразяване на определеност, глаголно време), и пунктуацията. Освен това спазването на езиковите норми е белег за културата на човека – образование, възпитание, социална среда. Първото впечатление, което създава човекът, е резултат от начина му на изразяване. Затова още от древността хората с авторитет в обществото грижливо са си изработвани начин на изразяване, който да внушава уважение още при първа среща.
На второ място, но не и по значение, е умението да изграждаме и възприемаме изказванията и текстовете, с които реално общуваме. Както знаем, те зависят от ситуацията на общуване, от емоционалните и социалните отношения между участниците, от целта, която трябва да постигне изказването, както и от очакваната ответна реакция. Също така текстът трябва да съдържа всичко, което отправителят иска да каже, както и всичко, от което получателят се нуждае, за да го разбере. Умението правилно да се изгради и възприеме един текст също е важен белег за езиковата ни култура.
На трето място е начинът, по който си служим със словесното богатство на езика. Колкото повече са думите, чието значение познаваме и умеем да употребяваме, толкова по-добре ще изразим смисъла на това, което искаме да кажем. Нека си послужим с един пример. В речта на Странджата от глава трета на повестта „Немили-недраги“ има едно изречение, което гласи: „И ще умрем със слава и в борба, и няма да издъхнем като кучета по тия улици.“ А в стихотворението „Хаджи Димитър“ от Ботев срещаме знаменитите стихове: „Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира.“ Тези две изречения съдържат три различни думи, означаващи приблизително едно и също – смърт, умиране. Защо е трябвало да се употребяват „падне“ или „издъхнем“, след като глаголът „умирам“ би бил достатъчен? Да, общото значение е приблизително еднакво, но нюансите на смисъла не са. Глаголът „падам“ изразява героична, славна смърт, докато „издъхвам“ – просто биологична смърт. Когато искаме да подчертаем разликата между тях, както прави Странджата, употребата на различни думи е наложителна. Това обаче означава, че знаем тези думи и сме способни да изберем най-подходящата. Колкото по-богат е нашият речник, толкова по-изразителна и по-точна ще е речта ни.
Друга важна характеристика на речта е нейната чистота. Езикът е отворена система и в него навлизат много чужди, диалектни, жаргонни или просторечни думи. И тук възниква сериозен проблем. Кои от тези думи биха обогатили изказа и кои биха го загрозили или превърнали в неразбираем? Не от вчера се води борба с така наречените чуждици. Известни са комичните предложения на Иван Богоров кибритът да се нарича „драсни-пални клечица“ и други подобни. По-малко известно обаче е, че същият Богоров е предложил и думи, които успешно са заменили чуждите. Такава например е думата „влак“, заменила френското „трен“. Като общо правило можем да приемем следния принцип: Ако една чужда, диалектна, жаргонна или просторен- на дума обозначава същността на някое явление, за което не съществува дума в книжовния език, то тя трябва да се възприеме. Особено важен е този принцип в научната и техническата терминология, в света на новите технологии и в обществения живот. Няма как да избегнем думи като „компютър“, „таблет“, „смартфон“, „телевизия“, „пица“, „коктейл“ и т.н. За тях не съществуват български съответствия, нито пък е нужно да се създават, защото тази лексика има международен характер. Когато обаче значението, изразявано от чуждата дума, може да се предаде е вече съществуваща и утвърдена българска, тогава употребата на чуждица наистина „замърсява“ езика.
Друго важно изискване за употреба на думите е тяхната стилова уместност. Повечето от думите в книжовния език са неутрални в стилово отношение и се употребяват във всички сфери на общуване, както и във всички функционални стилове. Има обаче думи е ярко изявена стилова характеристика. Би било крайно неуместно при официалното общуване да се употребяват просторечни или жаргонни думи, както и обратното – в приятелски разговор да се използват думи и изрази, подходящи само за ситуация на официално общуване.
И накрая, важно изискване към носителите на езика е спазването на речевия етикет. Знаем, че за някои типови ситуации в човешкото общуване съществуват специални формули, осигуряващи цивилизованото отношение между хората. Такива ситуации са: среща и раздяла; посрещане на празници; значими събития в живота; отправяне на благопожелания; изразяване на съчувствие и др. под. Никой не би погледнал е добро око човек, който подминава своите познати на улицата, без да им каже „Добър ден“, или си тръгва, без да каже „Довиждане“. Речевият етикет обаче също има своите стилове - официален (висок), неутрален и разговорен (нисък). Трябва да знаем кой израз от речевия етикет е подходящ за дадена ситуация. Едва ли е уместно да поздравиш директора на училището със „Здрасти, мой човек“, както и да посрещнеш най-добрия си приятел с израз от рода на „За мен е голяма чест да Ви изразя най-добрите си чувства“.
Както виждаме, усилията по обработването и „култивирането“ на начина, по който си служим е езика, са много и разнопосочни. Всички те обаче са необходими, за да се изгради онова, което наричаме езикова култура на личността.
Езиковата култура на личността е комплекс от знания и умения, прилагани в процеса на общуване, който включва:
● Спазване на правоговорната, правописната, пунктуационната, както и граматичните норми на книжовния език;
● Умения за изграждане и възприемане на езикови изказвания и текстове с оглед на комуникативната ситуация, целта и очакваната ответна реакция;
● Богатство, чистота и стилова уместност при употребата на речниковия състав на езика;
● Спазване на речевия етикет в раз-лични ситуации на общуване.
Езиковата култура на един човек е важен белег за неговата обществена значимост. Тя му помага успешно да се справя в най-разнообразни ситуации от личния, училищния, професионалния и обществения живот. Човек, който може да общува само в някоя ограничена сфера от живота, обикновено се оказва жертва или на обстоятелствата, или на недобронамерени хора. Ето защо за всеки е нужно непрекъснато да подобрява своята езикова култура. За да провериш какво е равнището на твоята, попълни следната таблица. Ако някой от отговорите е „не“, това означава, че там имаш слабо място и трябва да подобриш езиковите си умения. Най- лесно това става, когато четеш повече и се опитваш да вникнеш напълно в смисъла на текста, обмисляйки внимателно всяка дума.
Свързани материали
Думите като визитна картичка: езиковата култура на личността между правилността и уместността. Разработка по български език за 11 клас
Начинът, по който говорим и пишем, е своеобразна визитна картичка, която околните разчитат много преди да опознаят самите нас. Точно от тази идея започва разработката за езиковата култура на личността, за да покаже защо високото равнище на изразяване днес е необходимост, а не лукс. Първите раздели разграничават езика от речта: езикът като система от звукове, морфеми, думи и изречения, речта като негова реализация в конкретна ситуация, с пример, който показва кога ученикът просто познава правилото и кога вече го прилага. Следва определението на самото понятие „езикова култура“ с двете му опори, знанията за нормите на книжовния език и уменията за уместна употреба на езиковите средства според речевата ситуация, откъдето се извеждат двете основни изисквания към изказа. Отделен раздел поставя книжовния език до разговорната реч и диалектните форми и очертава границата, която езиковата култура не позволява да бъде прекрачена в официална среда. Разграничени са и езиковата грамотност от функционалната грамотност, като е обяснено какво надгражда втората и защо без нея съвременният човек се затруднява. Самостоятелен акцент е поставен върху езиковия имидж и социалната реализация с примери от деловата кореспонденция и от публичното изказване. Предпоследната част изброява актуалните предизвикателства пред езиковата култура, влиянието на социалните мрежи и на шльокавицата, нарастващия брой чуждици и ускореното технологично развитие, а следващата дава конкретни насоки за усъвършенстване в четири посоки, работа върху правописа и граматиката, упражняване на писането, внимание към публичната реч и себенаблюдение. Заключението обобщава защо развиването на езиковата култура е дълготраен процес, а не еднократен акт. Разработката е подходяща за подготовка на устен отговор или на есе по темата, за преговор на понятията език, реч, норма и грамотност и за ориентация в аргументите при разсъждение върху съвременното състояние на българския език.
Името, което дава на нещата право да съществуват: учебен материал по български език за общуването, за изказването и за текста
Защо назоваването на едно нещо се е приемало за равно на неговото създаване? С този въпрос тръгва разработката, преди да стигне до работните определения за език, изказване и текст. Първата част стъпва върху три откъса от различни епохи: библейски разказ за сътворението, предговорът на Бокачо към сборника му с новели и сонет от Шекспир в български превод. Обяснено е какво показва всеки от тях за отделна способност на езика и как от трите наблюдения се стига до определението за език като система от условни знаци и правила за тяхната употреба. Тук е и обяснението защо връзката между вещ и име е условна. Следва разсъждение за връзката между език, култура, общество и отделен човек: защо културата се усвоява, а не се наследява, и защо доброто владеене на езика е условие едновременно за вписването в общността и за проявата на индивидуалността. Линията продължава с развитието на езиците, с мъртвите и класическите езици и с езиковите семейства. Втората част въвежда изказването като основна единица на общуването. Изброени са трите му белега, както и въпросите, чиито отговори определят как е построено то и какво представлява ситуацията на общуването. Третата част свързва знаковата и комуникативната природа на езика и стига до определението за текст, до произхода на самата дума и до делението на текстовете според знаците, с които са изградени. Отделно са изредени условията, на които една поредица от знаци трябва да отговаря, за да бъде наречена текст. Подходящ за подготовка на урок, за преговор преди изпитване по темата и за самостоятелно наваксване при пропуснат час.
„Речта ви е лицето ви пред света“ – тест по български език върху раздела „Език, текст, общуване“ с 20 задачи, отговори и примерни текстове
Проверка върху уводния раздел по български език, която обвързва теоретичните понятия с представата за езика като част от личността. Началото стъпва върху кратък разказ за училищна изложба в деня на родния език и за дискусията, която тя предизвиква сред учениците. Петте задачи към него проверяват разбирането на надписа върху таблото, съдържанието на илюстрациите, темата на разговора, смисъла на заключителните думи на класния ръководител и разпознаването на стила. Текстът е подбран така, че сам да въвежда основната идея на раздела – че начинът на говорене разкрива кой е човекът. Втората част обхваща теоретичните понятия. Първият кръг се отнася до основното разграничение между език и реч и до определението за езикови единици с изброяване на всички равнища. Вторият кръг разглежда общуването: задължителните участници, понятието речев етикет, ситуативният контекст и неговите съставки, както и релефният код – рядко проверяван, но важен пример за начин на предаване на съобщение. Трети кръг е насочен към връзката между езика и обществото: предметът на социолингвистиката, ролята на обществото при изграждането на езиковата картина на света, съдържанието на личния речев репертоар. Четвърти обхваща културата и езиковата култура, включително задача с отрицателна формулировка за това какво не спада към културата на общуването. Последните три задачи изискват писане и са с нарастваща свобода. Първата иска три собствени примера от всекидневието за промяна на речта според събеседника, заедно с обосновка. Втората изисква обяснение на едно от по-абстрактните понятия в раздела, подкрепено с пример именно от българския език. Третата е кратко мнение по въпроса защо езикът е и израз на идентичност. Отговорите са изнесени след задачите – с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни текстове към отворените, включително конкретни примери от българската лексика. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на раздела, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а трите отворени задачи са добро упражнение преди писане на кратък текст с изразяване на мнение.
Обобщителен тест по български език върху езика и общуването и функционалните стилове – 25 задачи с отговори за речевата ситуация, книжовните норми, стиловите маркери и стилистичния анализ
Обобщението на този дял изисква проверка с голям обхват: от елементите на общуването до стилистичните фигури в художествения текст. Настоящият тест събира целия материал в двадесет и пет задачи, подредени в логическа последователност. Материалът съдържа две части. Първата е тестът, изграден изцяло от задачи от затворен тип с по четири варианта. Отговорите са формулирани като пълни изречения с изравнена дължина, което не допуска отгатване по външни признаци. Липсата на отворени въпроси го прави удобен за бърза проверка на цял клас. Първата група задачи се отнася до общуването като процес: елементите на речевата ситуация и последиците, когато един от тях е нарушен, функциите на текста, социокултурните сфери и правилата за уместно езиково поведение. Включени са и въпроси за признаците на текста и за неезиковите средства, които съпровождат устната реч. Втора група разглежда книжовния език и неговите норми — какво определят граматичните и какво лексикалните норми, каква е стойността на доброто владеене на книжовната реч и как се разпознават диалектните форми като част от некнижовната реч. Трета група, най-обширната, е посветена на функционалните стилове. Проверява се разпознаването им по конкретен пример, обслужваната от всеки сфера, същността на стиловите маркери, причините за характерните езикови особености на научния, официално-деловия и разговорния стил, както и приносът на художествения стил за обогатяването на езика. Четвърта група се отнася до стилистичния анализ на художествен текст: трите езикови равнища и това, което изследва всяко от тях, разграничаването на две сходни фигури на повторението, понятието за глаголна наситеност и разпознаването на остаряла дума. Заключителните задачи разглеждат същността на стилистичната грешка и мястото, където се проверява постоянната стилистична характеристика на думата. Втората част съдържа отговорите на всички задачи. Всяко решение е придружено с разгърнато обяснение, което формулира съответното определение — така отговорите работят и като компактен преговорен конспект по целия дял. За учителя тестът е готов за обобщителен час, за контролна работа или за преговор преди изпит, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика е удобно средство за самопроверка, което ясно показва кои от многото понятия в раздела са усвоени и кои изискват повторение.
Тест по български език върху раздела „Език, текст, общуване“ – комуникативната ситуация, мъртвите езици и езиковата картина на света: 20 задачи с отговори
Проверка, в която теоретичните понятия за езика и общуването се съчетават с работа върху конкретен текст и с три задачи, изискващи собствено писмено разсъждение. Началото стъпва върху кратък откъс за състезание по дебати, в което участници разсъждават какво означава да си езиково културен човек. Петте задачи към него проверяват разбирането на изказванията на двамата участници, оценката на журито, причината за тази оценка и разпознаването на стила, в който е написан текстът. Тъй като самият откъс говори за езикова култура, той въвежда естествено и следващата, теоретична част. Втората част обхваща понятията в няколко тематични кръга. Първият се отнася до типовете езици – разграничението между мъртви и изчезнали, което изисква точност, а не обща представа. Вторият кръг е посветен на комуникативната ситуация: нейните съставки, значението на комуникативния канал, разграничението между еднопосочни и двупосочни канали, както и задача с отрицателна формулировка за видовете контекст. Трети кръг разглежда по-абстрактни понятия – езиковата картина на света и начина, по който всеки народ назовава действителността, предмета на социолингвистиката, съотношението между език и реч. Четвърти обхваща личния речев репертоар с разграничение между личното и общественото равнище, понятието за култура и признаците на високата езикова култура. Последните три задачи изискват писане. Първата е насочена към комуникативната ситуация: ученикът трябва сам да избере три елемента и да обоснове тяхното значение с примери. Втората изисква разсъждение за ролята на езиковата култура за мястото на човека в обществото. Третата е най-обемна – създаване на кратък свързан текст по зададена тема, свързана с избора на езикови средства според ситуацията. Към всяка отворена задача има насока в скоби, която ориентира какво се очаква. Отговорите са изнесени след задачите, с кратки обяснения към затворените и с разгърнати примерни отговори към отворените, включително готов образец на кратък текст. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на уводния раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране. На ученика служи за преговор преди изпитване, а последната задача е упражнение с пряка полза – създаването на кратък аргументативен текст се изисква и на изпит.
Обобщителен тест по български език върху езика и общуването и функционалните стилове – 25 задачи с отговори за общия език, книжовните норми, стилово маркираните средства и редактирането
Този тест минава през целия дял с двадесет и пет въпроса — от условията за разбираемо общуване до пометките в тълковния речник — и проверява дали разпръснатите понятия са се подредили в цялостна представа. Материалът съдържа две части. Първата е тестът, изграден изцяло от задачи от затворен тип с по четири варианта. Отговорите са оформени като пълни изречения с изравнена дължина, което не допуска отгатване по външни признаци. Липсата на отворени въпроси позволява цял клас да бъде проверен за минути. Голяма част от задачите тръгват от конкретна ситуация: двама ученици не се разбират в чат, съчинение без обща тема, учен използва разговорни изрази в презентация пред колеги. Ученикът трябва да разпознае какво точно се е нарушило и как се нарича то. Този подход превръща теорията в приложимо умение. Първата група въпроси разглежда общуването като процес — условията за пълноценна комуникация, социокултурните сфери, правилата за уместно езиково поведение, признаците на текста и различните видове въздействие върху читателя. Втора група се отнася до книжовния език и неговите норми: двете форми на съществуване на езика, обхватът на книжовната разновидност, същността на кодификацията и на пунктуационните норми. Трета група, най-обширната, е посветена на функционалните стилове — смяната на стила според ситуацията, индивидуалният почерк на автора, трите езикови равнища, разграничаването между общостилови и стилово маркирани средства, особеностите на разговорния, художествения, официално-деловия и публицистичния стил, както и присъствието на некнижовна лексика в художествения текст. Четвърта група обхваща практическата страна: стъпките на стилистичния анализ, разпознаването на стилистична грешка, четирите основни действия при редактиране, звуковото повторение в конкретен стихотворен пример и разчитането на речникова пометка. Втората част съдържа отговорите на всички задачи с разгърнати обяснения, които формулират съответното определение — така отговорите работят и като компактен преговорен конспект. За учителя тестът е готов за обобщителен час, за контролна работа или за преговор преди изпит, с вградени критерии за оценка. За ученика е средство за самопроверка, което ясно показва кои понятия владее и кои изискват повторение.