Епициклични зъбни механизми –видове, кинематика.

1. Видове зъбни механизми според тяхната кинематика. Зъбните механизми биват обикновени и епициклични. Обикновените зъбни механизми са с неподвижни оси на въртене на колелата. При епицикличните има зъбно колело или група зъбни колела, които са с подвижни оси на въртене, т.е. освен , че колелото се върти около собствената си ос извършва и още едно движение. Обикновен зъбен механизъм, съставен от двойка зъбни колела, които се въртят около неподвижни оси лагерувани в стойка се нарича елементарен или едностъпален. В следващите разглеждания зъбните механизми ще бъдат изобразявани условно само с началните окръжности, чиито диаметри определят пре давателното отношение на зъбните механизми.

Учебен материал по машинознание, представляващ третата част от лекционен курс – записки на лекциите на проф. дтн Михаил Милков, обработени от доц. дтн Надежда Йончева. Изложението обхваща двадесет и шест страници и разглежда основните градивни елементи на машините, повечето от които се изработват серийно по международни стандарти. Първият раздел е посветен на еластичните елементи. Изяснено е тяхното предназначение чрез разграничаване на измервателните, силовите, вибрационните и кинематичните елементи, представени са видовете пружини – винтови, плоски и обемни, и са изведени зависимостите за напреженията и деформациите заедно с характеристиката на пружината. Вторият раздел обхваща неразглобяемите съединения. Разгледани са нитовите съединения с видовете глави и изчислителните им зависимости, пресовите съединения, заваряването и запояването в различните им разновидности, както и залепването. Третият раздел е посветен на винтовите съединения. Проследени са винтовата линия и видовете резби, параметрите на винта и гайката, геометричните и силовите съотношения при затягане, както и средствата срещу саморазвиване. Четвъртият и петият раздел разглеждат лагерите. При плъзгащите са изведени триещият момент, машинните и прецизните лагери, работата на масления клин и особеностите на лагерите на центри и с остри шийки. При търкалящите са представени триещият момент, съставните елементи, класификацията по вид на телата и по посока на натоварването, както и подбирането по каталог с отчитане на съответните коефициенти. Последните раздели обхващат зъбните колела и зъбните механизми: основната теорема на зацепването, еволвентното зацепване и неговите свойства, параметрите на зъбното колело, обикновените зъбни механизми с външно и вътрешно зацепване, конусните и червячните предавки, многостъпалните редуктори и епицикличните механизми с формулата на Вилис. Изложението съдържа четиридесет и четири фигури с кинематични схеми, разрези и разчетни чертежи, както и четиридесет и пет номерирани формули. На преподавателите материалът дава готова основа за лекции и упражнения, а на студентите от техническите специалности – опора при решаване на задачи, при подготовка за контролни работи и при преговор преди изпит.

В този архив ще намерите пищови по Машинознание. Развити теми: 1. Обощени координати на точка. 2  Кинематични двоици. 3. Прости движения на твърдо тяло. 4. Общо равнино движение. 5. Разпределение на скорост и ускорение. 6. Типов анализ на елементарни равнинни лостови механизми. 7. Механизми с прекъснато действие – лостови, гърбични, малтийски и др.

1. Общи сведения. Зъбните предавки са предавателни механизми, чиито звена са зъбни колела и предаването на движение се извършва чрез непосредственото им зацепване. Те служат за предаване на мощност между валове при обикновено става изменение на ъгловата скорост и въртящият момент. На фиг. 21.1 са показани колела външно (а) и вътрешно (б) зацепване. В някои случаи зъбните предавки се използват за преобразувана на ротационно в транслационно движение и обратното – т.н. реечно или зъбно-гребенно зацепване (в). 2. Кръгова еволвента и нейните свойства 3. Основна теорема на зацепването. 4. Модул на зъбната предавка.

Разработката представя един от ключовите раздели в кинематиката на механизмите – относителното движение при лостови механизми – в последователност, която води от векторното описание на положенията до пълното графично решение на конкретна кинематична задача. В началото е разгледана плъзгащата кинематична двоица, съставена от кулиса и плъзгач. Въведени са координатната система и условната равнина, спрямо които се описва движението, а положението на характерната точка е представено чрез абсолютен, преносен и относителен радиус вектор. Оттам е изведена и векторната зависимост между абсолютната, преносната и релативната скорост, с пояснение какво описва всяка от тях и от какво се определя в кинематичните задачи. Обособен раздел е посветен на Кориолисовото ускорение. Проследено е поетапно неговото извеждане при праволинейна кулиса – чрез изменението на релативната скорост по посока и на преносната скорост по големина – с придружаващи схеми на векторните построения. Разгледан е и случаят на относително движение по окръжност при криволинейна кулиса, както и историческата бележка за формулирането на теоремата. Практическата част съдържа решени примери. В първия е анализиран кулисен механизъм по зададени размери и постоянна ъглова скорост на началното звено, като се търсят скоростите и ускоренията на определени точки и ъгловите скорости и ускорения на звената. Показани са построяването на плана на положението, на плана на скоростите и на плана на ускоренията, изборът на мащабни коефициенти, използването на подобието на триъгълници и определянето на нормалната и тангенциалната съставка. Вторият пример разглежда тангенсен механизъм с водеща кулиса, като са дадени начални данни, данни от плановете и последователността на построенията, а част от пресмятанията е оставена за самостоятелно довършване. Материалът е подходящ за подготовка за изпит и текущ контрол, за преговор по темата, за самостоятелна работа върху планове на скоростите и ускоренията и за ориентиране в методиката на решаване на подобни задачи.

Лекция, чиято сърцевина са две формули. Едната се извежда за движение в пространството, другата за движение в равнина — и всяка стъпка от извеждането е обяснена, вместо резултатът да се съобщи наготово. Именно това довеждане докрай отличава материала. Студентът вижда откъде идва всеки член в израза и защо коефициентът пред него е точно такъв. Темата е втора от лекционен курс по машинознание и е събрана на шест страници, разпределени в пет подраздела. Началото дава определение и веднага го превежда на практически език — колко задвижвания са нужни на един механизъм и оттам колко двигателя. Тук е и второто приложение на понятието, което рядко се обяснява: как по същата стойност се преценява дали изследваната съвкупност изобщо се движи, или е неподвижна конструкция. Обяснено е и какво означава отрицателен резултат. Средището са двете извеждания. При първото е показано защо всяко звено носи по шест величини, как всяко съединение отнема брой от тях според класа си и как разликата дава търсеното число. Второто извеждане следва същия ход, но за движение в равнина, където изходните величини са по-малко. Особено ценна е четвъртата част. Тя разглежда случаите, в които изчислението дава подвеждащ резултат — конструктивни особености, при които формулата трябва да се приложи с уговорка. Именно тези случаи затрудняват най-много на изпит. Петата част е класификацията. Механизмите са разпределени по няколко признака, а отделно внимание е отделено на най-простите от тях, изградени от лостове. Изложението стъпва на седем номерирани формули и единадесет фигури. Означенията са пояснени при първата си поява, а изводите вървят без прескачане на междинни стъпки. Особено полезно е разграничението между трите вида механизми според наложените ограничения — пространствени, равнинни и такива с движение по концентрични повърхнини. Преподавателят получава готова лекция за един или два учебни часа, при която частите вършат работа и поединично — например само извеждането или само класификацията. Студентът разполага с тема, която стъпва пряко на предходната и подготвя следващите. Годна е за преговор преди изпит, а формулите се научават заедно с обосновката им.