Есе по морален проблем: „Човешките ценности вчера и днес“ - между блясъка на притежанието и непреходното богатство на човешката душа („Сонет 91“ от Уилям Шекспир)

Възрастните често казват, че някога хората са ценели други неща, а есето проверява това твърдение, като поставя едно до друго миналото на Шекспировите сонети и настоящето на социалните мрежи. Началото формулира въпроса дали ценностите наистина са се сменили, или са се сменили само предметите, през които търсим признание. Първата част стъпва върху сонет 91 и върху изброените в него поводи за гордост: род, сила, богатства, почести, дрехи, ловни кучета и коне. Есето превежда този списък на съвременен език и показва какъв механизъм стои зад него и тогава, и сега. Втората част се съсредоточава върху сонет 130 и върху отказа от преувеличените сравнения. Оттам разсъждението извежда честността като ценност и я съпоставя с култа към обработените снимки и към безупречния образ, който мнозина се стремят да поддържат. Отделен акцент е поставен върху личния сблъсък между това какъв човек си и по какво те оценяват околните, както и върху въпроса струва ли си да си честен, когато хитруването изглежда по-бързият път. Финалната част подрежда какво влиза в понятието човешки ценности и защо те не остаряват сами по себе си. Есето е подходящо за подготовка по темата за ценностите в Шекспировите сонети, за упражнение по съпоставка между две епохи и като образец за есе, в което литературният аргумент е свързан със съвременно наблюдение.

Дискусията разглежда положителните и тревожните страни на ценностите в съвременното общество. От една страна, днес се утвърждават образованието, свободата, равенството, човешките права и научният напредък. От друга, парите, славата и външният успех често изместват честността, приятелството и родолюбието. Връзката с „Немили-недраги“ и „Линее нашто поколение“ подчертава нуждата от идеали.

Ако утре изгубиш вещите си, кои хора ще останат до теб? С този въпрос есето превежда Сонет 91 на езика на днешния ученик. Началото съпоставя изброените от Шекспир поводи за гордост, ловкостта, предците, богатствата и ловните кучета, със съвременните им заместители: марките, оценките, броя последователи и снимките от пътувания, за да покаже, че механизмът на сравняването не се е променил. Оттам аргументацията минава през отказа на лирическия герой да се мери с мерките на обществото и през твърдението му, че щастието му се крие другаде. Личната част носи наблюдения върху семейства, в които има всичко освен време, и върху съученици, чиито родители не купуват скъпи неща, но сядат заедно на масата. Отделен акцент е поставен върху обръщането на самата дума бедност, върху хората с пълни портфейли и празни сърца и върху зависимостта от чуждото одобрение и от броя харесвания. Есето не отрича стойността на материалното, а търси мястото му в подредбата на ценностите, преди да стигне до финалната си формулировка чрез образа на подаръка и неговата опаковка. Текстът е подходящ като модел за теза и аргументация по темата за богатството и бедността и за подготовка на устно изказване върху Сонет 91.

Телефонът се сменя, дрехите излизат от мода, хората понякога си тръгват: кое тогава е наистина мое? С този въпрос започва есето и го задържа през целия текст. Разсъждението стъпва върху сонет 91, в който всеки се хвали с нещо свое, и превежда изброените гордости на езика на днешния ден. След това се спира на финалното двустишие и на неговата двойственост: любовта може да направи човека богат, но може и да го остави беззащитен, ако той е поверил цялото си щастие на друг. Оттук тръгва основната мисъл на текста, а именно как да обичаш истински, без да се изгубиш. Разгледана е разликата между чувството, което прави човека по-силен, и зависимостта, която го смалява, както и въпросът кои качества остават негови при всяко обстоятелство. Сонет 130 влиза в есето от друг ъгъл. Отказът от лъжливите сравнения е разчетен като способност да виждаш реалния човек до себе си, а тази способност е представена като вътрешно притежание, което не зависи от филтри, мода и чуждо одобрение. Има и личен пласт с наблюдения от ежедневието: за вещите и оценките, които след време губят тежест, за научените уроци и за това какво остава от нас, когато обстановката се смени. Заключението обединява двата сонета и темата в отговор на въпроса кое е истински наше, но самият отговор е оставен за прочит. Есето е подходящо като образец за писане по морален проблем върху сонетите на Уилям Шекспир, за подготовка по темата за ценностите и за упражнение в свързването на литературен текст със собствен опит.

Готова работна схема за ученик, който трябва да напише есе по морален проблем върху Сонет 91 на Уилям Шекспир и не знае откъде да започне. Първата част е посветена на предварителната подготовка. В нея са изяснени преките и преносните значения на двете ключови думи в темата, посочено е върху коя идея от сонета да падне акцентът при прочита и са дадени конкретни номера на други Шекспирови сонети, посветени на приятеля, които вършат работа за междутекстови връзки. Добавена е и втора, по-неочаквана опора: сонети на Микеланджело Буонароти с кратки цитати и наблюдение на преводача върху преклонението пред красотата. Втората част е самият план. Уводът, тезата, аргументативната част и заключението са разписани поотделно, като за всяка позиция е показано каква работа върши тя. Аргументативната част е разгърната в две подтези с по два аргумента, а вътре в тях са зададени водещите въпроси, на които ученикът да отговори със свои думи: кое прави човека богат или беден, променила ли се е представата за богатството от Шекспирово време до днес и коя загуба е по-страшна. Посочено е и къде да се включи личен житейски опит и къде да се стъпи на конкретните предмети на гордостта, изброени в сонета, при това в няколко различни български превода. Третата и четвъртата част напомнят какво следва след плана: написването на самия текст и редактирането му с проверка на правописа, пунктуацията, граматиката и графичното оформяне. Планът не съдържа написано есе, а рамка и въпроси, по които ученикът да изгради собствената си позиция. Подходящ е за домашна работа, за подготовка по темата за истинските и фалшивите ценности и за упражнение по междутекстови връзки.

Двата сонета са разгледани поотделно и с много съпоставки. Началото представя Уилям Шекспир като най-ярък представител на английската литература от епохата на Ренесанса. Следва раздел за жанровите и културно-историческите характеристики на първия сонет, а после подробни отговори: коя е темата, какви размисли за ценностите пораждат първите две строфи, какъв е смисълът на пети и шести стих и каква е ролята им в структурата, кои две гледни точки за стойностното в живота се съпоставят. Отделни въпроси излизат към днешния ден и питат кои са ценностите в съвременното общество и в какво се открива съвременното звучене на творбата, а една задача изисква паралел с мисъл на Марсилио Фичино. Следват същите раздели за втория сонет и част за любовта според неоплатонизма. Излизането към днешния ден и паралелът с ренесансов философ разширяват анализа отвъд учебника и дават материал за самостоятелен писмен текст върху ценностите. Обемът е голям, а подредбата по сонети улеснява намирането на нужното. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.