Есе по морален проблем: „Човешките ценности вчера и днес“. Хрътки и жребци някога, марки и последователи сега: какво в човека не остарява (сонет 91 и сонет 130, Уилям Шекспир)

Есето сравнява две епохи през онова, което хората ценят. Началото отбелязва, че всяка епоха има своите ценности и че святото за древния грък е могло да звучи странно за средновековния монах. Първата част се обръща към миналото и извежда трите неща, които хората винаги са ценили най-много. Втората пита какви са ценностите днес и признава, че на пръв поглед всичко изглежда променено. Третата обръща посоката и показва, че дълбоко в себе си повечето хора още търсят същото. Четвъртата формулира най-важния извод: разликата между вчера и днес не е в самите ценности, а в начина, по който те се изразяват. Последната отбелязва и обратната тенденция, защото все повече хора осъзнават празнотата на материалистичния поглед. Литературната опора е сонет на Уилям Шекспир. Към текста са добавени задачи. Разработката е удобна като образец при есе по морален проблем и при подготовка за класна работа. Есето не се задоволява да противопостави миналото и настоящето, а стига до по-точното наблюдение, че се променя изразяването, а не самата ценност. Обемът и структурата съответстват на изискванията за самостоятелна работа в час, а изводът е формулиран ясно. Задачите насочват към самостоятелно разсъждение по темата.

Телефонът се сменя, дрехите излизат от мода, хората понякога си тръгват: кое тогава е наистина мое? С този въпрос започва есето и го задържа през целия текст. Разсъждението стъпва върху сонет 91, в който всеки се хвали с нещо свое, и превежда изброените гордости на езика на днешния ден. След това се спира на финалното двустишие и на неговата двойственост: любовта може да направи човека богат, но може и да го остави беззащитен, ако той е поверил цялото си щастие на друг. Оттук тръгва основната мисъл на текста, а именно как да обичаш истински, без да се изгубиш. Разгледана е разликата между чувството, което прави човека по-силен, и зависимостта, която го смалява, както и въпросът кои качества остават негови при всяко обстоятелство. Сонет 130 влиза в есето от друг ъгъл. Отказът от лъжливите сравнения е разчетен като способност да виждаш реалния човек до себе си, а тази способност е представена като вътрешно притежание, което не зависи от филтри, мода и чуждо одобрение. Има и личен пласт с наблюдения от ежедневието: за вещите и оценките, които след време губят тежест, за научените уроци и за това какво остава от нас, когато обстановката се смени. Заключението обединява двата сонета и темата в отговор на въпроса кое е истински наше, но самият отговор е оставен за прочит. Есето е подходящо като образец за писане по морален проблем върху сонетите на Уилям Шекспир, за подготовка по темата за ценностите и за упражнение в свързването на литературен текст със собствен опит.

Ако утре изгубиш вещите си, кои хора ще останат до теб? С този въпрос есето превежда Сонет 91 на езика на днешния ученик. Началото съпоставя изброените от Шекспир поводи за гордост, ловкостта, предците, богатствата и ловните кучета, със съвременните им заместители: марките, оценките, броя последователи и снимките от пътувания, за да покаже, че механизмът на сравняването не се е променил. Оттам аргументацията минава през отказа на лирическия герой да се мери с мерките на обществото и през твърдението му, че щастието му се крие другаде. Личната част носи наблюдения върху семейства, в които има всичко освен време, и върху съученици, чиито родители не купуват скъпи неща, но сядат заедно на масата. Отделен акцент е поставен върху обръщането на самата дума бедност, върху хората с пълни портфейли и празни сърца и върху зависимостта от чуждото одобрение и от броя харесвания. Есето не отрича стойността на материалното, а търси мястото му в подредбата на ценностите, преди да стигне до финалната си формулировка чрез образа на подаръка и неговата опаковка. Текстът е подходящ като модел за теза и аргументация по темата за богатството и бедността и за подготовка на устно изказване върху Сонет 91.

Двата сонета са разгледани поотделно и с много съпоставки. Началото представя Уилям Шекспир като най-ярък представител на английската литература от епохата на Ренесанса. Следва раздел за жанровите и културно-историческите характеристики на първия сонет, а после подробни отговори: коя е темата, какви размисли за ценностите пораждат първите две строфи, какъв е смисълът на пети и шести стих и каква е ролята им в структурата, кои две гледни точки за стойностното в живота се съпоставят. Отделни въпроси излизат към днешния ден и питат кои са ценностите в съвременното общество и в какво се открива съвременното звучене на творбата, а една задача изисква паралел с мисъл на Марсилио Фичино. Следват същите раздели за втория сонет и част за любовта според неоплатонизма. Излизането към днешния ден и паралелът с ренесансов философ разширяват анализа отвъд учебника и дават материал за самостоятелен писмен текст върху ценностите. Обемът е голям, а подредбата по сонети улеснява намирането на нужното. Обемът е съобразен с учебната програма, а формулировките са достъпни и без предварителна подготовка.

Ако моят любим или моята любима не изглежда като хората от рекламите, достатъчно добър ли е този човек? Есето тръгва точно от този неудобен въпрос и го поставя между чуждото одобрение и собственото усещане. В началото темата е свързана със света на сравненията, в който двойките се оценяват отвън като снимка. Оттам разсъждението преминава към сонет 91, където изброяването на чуждите гордости, произход, сила, богатство и дрехи, е разчетено като огледало на днешните оценки по телефони, маратонки и последователи. Втората част се съсредоточава върху сонет 130 и върху отказа на поета да опише любимата си с готовите красиви сравнения. Проследено е как честното описание се оказва по-силно доказателство за обич от поетичните клишета и защо любимият човек не е нужно да бъде „като от списание“, за да бъде избран. Средищната част на текста е лична. В нея са разгледани натискът на приятелския кръг, коментарите от типа „можеш да намериш по-добър“, страхът да покажеш с кого си и умората от това да играеш роля пред другите. Оформена е и представата за идеалния човек, изградена не от външни белези, а от отношение и постъпки в конкретни ситуации. Финалната част свързва двата сонета с извода за свободата на личния избор, но самата формулировка на този извод остава за прочит в самото есе. Текстът може да послужи като образец за писане на есе по морален проблем върху сонетите на Уилям Шекспир, за подготовка в часовете по литература и за самостоятелна работа върху темата за любовта, идеала и чуждото мнение.

С какво се гордее човекът и какво остава от тази гордост, ако единственото истински ценно нещо си отиде? Анализът въвежда Сонет 91 през епохата, която го е родила: Ренесансът и хуманизмът, поставили в центъра личността, чувствата и стремежа към духовно съвършенство. Първата част проследява вътрешния монолог на лирическия говорител и изброените в него светски основания за гордост, от знатния произход и богатството до модните дрехи и аристократичните развлечения, за да покаже кое от всичко това героят е готов да изостави. Следва разделът за конфликта, който е представен като сблъсък между преходно и вечно, между притежанието и чувството, зависещо и от другия човек. Самостоятелна част е отделена на двамата участници в сонета, лирическия говорител и обичания, като е обяснено защо в лириката героите се разбират по друг начин, отколкото в романа или пиесата, и как точно те стават мяра за човешкото. По-нататък е описан двуполюсният образ на света в творбата: материалното благополучие и общественото одобрение от една страна, духовната пълнота на любовта от друга. Отделен раздел поставя сонета в културната история, сред цикъла от 154 сонета и разцвета на поезията при двора на кралица Елизабет, и обяснява какво ново постига Шекспир с формата. Финалната част подрежда основните послания на творбата в няколко ясни точки. Анализът е подходящ за подготовка на устен отговор върху Сонет 91, за преговор по темата за Ренесанса и за работа върху ценностния конфликт в лириката.