Исхемия

Периферното кръвообращение осигурява доставката на кислород и хранителни вещества до тъканите, както и отстраняването на метаболитни отпадъци. Нарушенията в този процес водят до хипоксия, метаболитни нарушения и тъканно увреждане. АРТЕРИАЛНА  ХИПЕРМИЯ Артериалната хиперемия е патофизиологично състояние, при което има повишено количество артериална кръв, постъпваща към даден орган или тъкан поради разширяване на артериолите и повишен приток на кръв. Причини (етиология): Физиологична артериална хиперемия: - Физическа активност (мускули). - Хранене (стомашно-чревен тракт). - Повишена температура на средата (кожа). - Емоции (зачервяване на лицето). Патологична артериална хиперемия: - Възпаление – под действието на медиатори

Емболията представлява запушване на кръвоносен съд от пренесен с кръвния ток материал (ембол), който не се съдържа нормално в кръвта. Това води до частично или пълно прекъсване на кръвоснабдяването на даден орган или тъкан → исхемия и евентуално инфаркт. ЕТИОЛОГИЯ И ПАТОГЕНЕЗА Емболите произхождат от различни източници. Те могат да се образуват в резултат на тромбоза, разпад на тъкани, въздух, мазнини, туморни клетки, инфекции и др. След образуване, емболът се отнася по посока на кръвния ток и запушва по-тесен съд, където спира движението си. Механизъм: 1. Образуване на ембол 2. Миграция чрез кръвния ток 3. Запушване на кръвоносен съд 4. Нарушена перфузия 5. Исхемия и възможен инфаркт, некроза, дисфункция на органа КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕМБОЛИЯТА

Артериалната хипотония представлява понижено артериално налягане под нормалните граници - обикновено под 90/60 mmHg. Тя може да бъде преходна или хронична, физиологична или патологична. Видове: Остра хипотония – настъпва бързо с риск за живот (напр. при шок) Хронична хипотония – често безсимптомна, при атлети и млади жени Ортостатична хипотония – спад на АД при изправяне Причини: Дехидратация Сърдечна недостатъчност Медикаменти (антихипертензивни, диуретици) Ендокринни нарушения (надбъбречна недостатъчност) Шокови състояния (виж по-долу) Симптоми: Замайване, припадък Бледост, студена кожа Слаб пулс, тахикардия Замъглено зрение Компенсаторни механизми: Тахикардия Вазоконстрикция (периферно съпротивление) Активиране на

Хипоксия е състояние, при което тъканите на организма не получават достатъчно кислород, необходим за нормалното протичане на метаболитните процеси. Това може да се дължи на нарушения в транспорта, доставката, или използването на кислород от клетките. Класификация на хипоксията Хипоксията се класифицира според механизма на възникване на следните основни видове: Хипоксична (респираторна) хипоксия Причина: Нарушено снабдяване с кислород поради проблеми с белите дробове или атмосферен дефицит на кислород. Механизъм: Намалено парциално налягане на кислорода в алвеолите → понижено насищане на хемоглобина. Причини: Висока надморска височина (ниско pO₂). Хронични белодробни заболявания (ХОББ, фиброза). Белодробен оток. Хиповентилация

Стазата е патологично състояние, при което значително се забавя или напълно спира движението на кръвта в микроциркулацията (капиляри, венули). Това води до застой на кръв в тъканите и развитие на хипоксия, оток и увреждане на клетките. Видове стаза: 1. Микроциркулаторна стаза (истинска стаза) – засяга предимно капилярите и венулите. 2. Механична стаза – причинена от физическа обструкция (тромб, тумор, компресия). 3. Функционална стаза – при обща циркулаторна недостатъчност, сърдечна слабост. Патогенеза: 1. Нарушена хемодинамика (забавен венозен отток, артериален приток) 2. Повишено хидростатично налягане в капилярите 3. Увреждане на ендотела 4. Повишена пропускливост на съдовете 5. Образуване на микроагрегати (левкоцити, тромбоцити

Сърдечно-съдовата система е една от най-важните в човешкия организъм. Тя осигурява транспорта на кислород, хранителни вещества и хормони до тъканите, както и отстраняването на отпадни продукти. Сърцето е централният орган на тази система и работи непрекъснато, за да поддържа кръвния поток. Когато е изложено на повишено натоварване – механично, метаболитно или хемодинамично – то може да отговори с адаптивни промени, включително хипертрофия и дилатация. Какво е сърдечна хипертрофия? Хипертрофията на сърцето е увеличение на размера на сърдечните мускулни клетки (кардиомиоцити), което води до уголемяване на миокарда. Тя е адаптивен механизъм, чрез който сърцето се опитва да компенсира повишеното натоварване. Механизъм