Когато Бог мълчи: изповедта на самотата в „Гетсиманската градина“ (Р. М. Рилке)

1. Човекът и творецът (Р. М. Рилке като житейски и духовен тип)

     Райнер Мария Рилке (1875–1926) е поет на европейския модернизъм, чието творчество постоянно се движи между две крайности: жаждата за абсолют (Бог, смисъл, „висш ред“) и болезненото съзнание за човешката крайност, самота и смърт. Роден в Прага, в многоезичен и многоетнически свят, той рано попада в напрежението между принадлежност и отчуждение – тема, която по-късно ще стане вътрешен двигател на поезията му.