  Коледа (25 декември) е денят, в който се чества раждането на Божия син – Иисус Христос. Името на празника произлиза от древноримските празници през януари, наречени Календи. Макар че честването на Коледа е пряко свързано с християнския мит, празникът отразява и по-стари представи за кръговрата в природата – за раждането на новото Слънце.
Празникът Коледа се възприема като преход от старото към новото, от смъртта към живота, от един стопански период към друг. Затова всички коледни ритуали целят да осигурят на семейството здраве и благоденствие през новия стопански цикъл. Основната част от празника се разгръща в два обичая – Бъдни вечер и Коледуване.
  Бъдни вечер (24 декември) е вечерта срещу Коледа. През тази нощ всички християни очакват най-радостното събитие – раждането на Иисус Христос.
Подготовката за празника започва рано сутринта. Мъжете подбират и отсичат в гората дъбово дръвче – бъдник, което ще поддържа огъня в огнището през цялата нощ. След това „заплашват" дръвчетата, които не дават плод, че ще бъдат отсечени.
Жените в къщата подготвят празнична вечеря от нечетен брой постни ястия. На масата се слага от всичко, което трябва да го има на трапезата през цялата година.
Централно място е отредено на хляба, който е кръгъл, украсен с различни релефни изображения: свещени фигури и знаци. Тази пита не се реже с нож, а се разчупва от най-възрастния мъж на толкова къса, колкото са членовете на семейството.
В някои краища на България се прави и малка питка, в която се скрива пара – за здраве, късмет и благоденствие.
  Празникът Бъдни вечер винаги се чества в кръга на семейството, защото е посветен на дома, огнището и предците. Най-възрастният прекадява трапезата с тамян, разчупва хляба и дава по парче на всекиго, а в някои краища на България първото парче се отделя за света Богородица. Обичаят изисква всеки член от семейството да хапне от всичките ястия, за да е спорна годината. В края на вечерята празнуващите счупват по един орех и гадаят бъдещето си. Ако е пълен, човекът ще е здрав и честит.
Трапезата не се вдига през цялата нощ – всички чакат раждането на Млада Бога.
Същинската Коледа започва в полунощ с посрещането на коледарите, които обикалят домовете до изгрев слънце, отправят благопожелания за здраве, щастие и плодородие, а стопаните ги даряват с колачета и плодове.
Празникът изпълва всички с усещане за тайнственост и вълшебство. Вярва се, че тогава небето се отваря и желанията на хората се сбъдват.

Бъдникът е специално подбрано за Бъдни вечер дъбово дръвче, което трябва да гори в огнището през цялата нощ. Стопанинът го донася от гората, внася го тържествено в къщата и произнася реплики, славещи Бога. При огнището бъдникът се намазва с осветено в църква масло, тамян и вино. Тези действия са съпроводени от изпълнението на специални народни песни за дървото, по което ще слезе от небето Млада Бога. Пеят се от момите в дома. Вечерта дървото се запалва, а по горенето му се гадае за реколтата през годината.
Запаленият бъдник е свързан с представата за възраждащото се Слънце и с образа на световното (космическото) дърво, което осъществява връзката между небето и земята.
Коледарите са група неженени млади мъже. Няколко дни преди празника те съставят коледарски дружини, всяка от които има свой водач. Той е по-възрастен, женен мъж, наричан станеник или цар. В неговия дом и с негова помощ момците разучават коледарски песни. Станеникът подготвя специално дръвце, което носи при коледуването. То е украсено с боядисана в златно ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.
Коледарите се обличат с ново празнично облекло, намятат се с ямурлуци, на главите си носят калпаци, накичени с чимшир, пуканки, сушени плодове. За коледуването най-младите момци за пръв път слагат ергенско облекло и запасват пояс.
Дружините обхождат домовете от полунощ до първи петли, като навсякъде изпълняват песни за прослава на стопаните и отправят благопожелания. С участието си в коледуването момъкът за първи път се представя пред селската общност. Затова обичаят е начин, по който младият човек показва, че е пораснал и е готов да създаде семейство.