Контролна работа. Алеко Константинов. Български език и литература – 11 клас (Вариант № 1).

Този вариант на теста върху втората част от книгата на Алеко Константинов е насочен към художествения строеж на творбата – кой разказва, как звучи чуждата и как своята реч, и защо смехът в нея е примесен с горчивина. Двадесетте задачи изискват внимателен прочит и умение за тълкуване. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от фигурата на разказвача, който наблюдава отстрани и се дистанцира от случващото се, и от начина, по който авторът се отнася към нравите на своите съвременници. Следват задачи за неразбирането между героя и чужденците, за смисъла на донесените подаръци за високопоставения и за празнословния език на съчиненото обръщение. Друга група въпроси разглежда сцената с песента на детето и уплахата, която тя предизвиква, контраста между безгрижните чужденци и напрегнатото поведение на героя, както и особеностите на неговата простонародна реч. Отделни задачи изясняват страха от смяната във властта, приспособимостта на компанията и преобладаващия вид хумор в творбата. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до самозваността на депутацията, до отношението на автора към писането на адреси, до онова, което най-силно се противопоставя на байганьовщината, и до смисъла на прочутата реплика за задунайската губерния. Последните пет задачи изискват свободен отговор: как чрез образа е представен типичен обществен модел, каква е ролята на природните описания за темата за духовната леност, каква е функцията на ироничния завършек на писмото, какво разкрива поправянето на текста и как се съчетават комичното и трагичното в характера на героя. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни разработки.

1. Алеко Константинов е завършил своето висше образование в: а) Одеса б) Николаев в) Москва г) Петербург 2. В сферата на творческата изява на Алеко Константинов НЕ се вкючват: а) повести б) пътеписи в) преводи г) фейлетони 3. Кой от литературните критици защитава тезата, че в образа на Бай Ганьо са обобщени основните черти на капиталистическата класа? а) Боян Ничев

Краят на седми клас изисква повече от преразказани сюжети. Този тест го проверява честно – двадесет и пет задачи, които обхождат цялата учебна година и изискват не просто спомен за прочетеното, а свързване между автор, творба, жанр, герой и идея. Обхватът включва изучаваното от Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков – „На прощаване“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Българският език“, „Опълченците на Шипка“, „Една българка“, „Немили-недраги“, „Бай Ганьо пътува“, „До Чикаго и назад“, „Неразделни“, „Заточеници“, „По жътва“ и „По жицата“. Нищо съществено не остава извън проверката. Силата на теста е в разнообразието на формите. Започва се с въпроси върху възрожденския свят и присъщите му ценности, продължава се със задачи за съответствие между жанр и характеристики, с таблици за попълване, в които липсва ту авторът, ту жанрът, ту заглавието, с познаване на биографични факти и с допълване на започнати твърдения. Отделен блок изисква творбите да бъдат разпознати по художествен образ или по историческо събитие, стоящо зад сюжета. Съществена част от задачите работят с героите. Персонажите се разпознават по цитирана портретна характеристика, по нравствени качества, по три подадени определения, а няколко от тях трябва да бъдат характеризирани самостоятелно. Търси се и общото между герои от различни творби – задача, която проверява способност за съпоставка, а не заучен отговор. Финалната част е аналитична. Проверява се разграничаването на композиционни и изразни особености, наличието на фолклорно влияние, изповедната форма, портретните характеристики, а последната задача изисква разгърнат собствен отговор върху ролята на конкретен изразен похват. Място за писане е предвидено. Отговорите са дадени накрая в подредена форма и са пълни – включително за задачите с таблици, за характеристиките и за отворените въпроси. Проверката е бърза и еднозначна дори при по-сложните задачи. За учителя това е готов инструмент за изходно ниво в края на годината, но и за обобщителен преговор преди годишна оценка. Не изисква подготовка, обхваща целия материал в оценима форма и показва точно къде са пропуските – при фактологията, при жанровете или при работата с героите. Отделните блокове могат да се използват и самостоятелно, като кратки упражнения. За ученика е най-бързият начин да види какво е останало след цяла година. Дава реална представа за нивото преди приемния изпит, позволява самопроверка по приложените отговори и служи за целенасочен преговор – по автори, по творби или по типове задачи.

1. От кое произведение е цитатът? Е добре, още веднаж те питам, какво спечели ти в своята упорита борба? Ти мечтаеше за свобода и правда, а аз тънех в блажено упоение... Ти жаждаше моето падение, ти го очакваше като второ пришествие и живееше с вяра, че моментът на моето падение е момент за тържеството на твоите мечти. Е, добре, аз паднах - где е твоето тържество, нещастнико?... Аз

Този вариант на теста върху очерка на Алеко Константинов тръгва от отделните запомнящи се реплики и сцени и през тях извежда цялостната сатирична преценка за героя и неговото време. Двадесетте задачи съчетават проверка на прочита с тълкуване. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от ролята на разказвача в композицията и от промяната у героя след завръщането – показно превъзходство вместо истински придобит светоглед. Следват задачи за смисъла на възклицанието, с което българската природа бива сравнена с виенския парк, и за пренебрежителната забележка по адрес на почиващите чужденци. Друга група въпроси разглежда особената ирония в поведението на героя, който повтаря чужди думи, без да разбира стоящата зад тях култура, както и контраста между безгрижните чужденци и местните хора. Отделни задачи изясняват какво точно се критикува чрез образа на всекидневния труд без вдъхновение, каква е функцията на епизода с пеещото дете и какво разкрива уплахата при четенето на вестника. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до писмото до княза, преправяно според обстоятелствата, до жанра на творбата, до ролята на приятелската компания, до същността на самия герой, до смисъла на зачеркнатите думи и до водещата тема на очерка. Последните пет задачи изискват свободен отговор: как иронията служи за изобличаване, какво внушава сцената с вестника, в какво се състои разминаването между показното и вътрешното, какво означава прочутата реплика за провала и каква е ролята на околните за изграждането на сатирата. Приложени са верните отговори с кратки обяснения и примерни разработки.

Пълен пробен изпит в две части, изграден около една творба – и точно тази съсредоточеност го прави по-полезен от обичайния вариант. Готов материал с приложени отговори. Първата част започва с работа с три източника едновременно: текст за карикатурата като жанр и за конкретна илюстрация, откъс от самата творба и самото изображение. Задачите изискват не просто разбиране на всеки поотделно, а съпоставяне между тях – каква е връзката помежду им, кое твърдение е невярно според два от източниците, как изображението допълва текста. Този формат е сред най-трудните на националното външно оценяване и рядко се среща подготвен. Езиковият блок е вплетен в самите текстове, а не откъснат от тях. Върху цитирано изречение от творбата са зададени три последователни задачи – за глаголните форми, за това какво издават те и за характера на една диалектна дума. Отделно се проверява свързаността между изреченията, синонимията при устойчив израз и видът на изреченията по състав. Следват задачите със свободен отговор: посочване на два синтактични синонима на дадено изречение, обяснение на функцията на конкретна запетая, преобразуване на пряка реч в непряка и извеждане на два аргумента въз основа на трите източника. Отделно място заема голямата задача за редактиране – цял текст с точно определен брой грешки от три различни вида, които трябва да бъдат открити и поправени. Работа, близка до реалната редакция. Втората половина на първата част е литературна и обхваща творбата в детайли: отношението на героя към чуждото, репликите, които го издават, какъв тип е представен чрез него, композицията, съответствието между постъпки и качества и подробности от предисторията му. Отделна задача изисква четири цитирани откъса да бъдат съотнесени с похвата, чрез който е изграден образът – портретна характеристика, метафора, гротеска, ирония. Последната задача иска тълкуване на прочута реплика в няколко изречения. Втората част е дидактическата задача с приложен изцяло съвременен разказ за подробен преразказ от името на неутрален разказвач. Текстът е увлекателен, с ясна сюжетна линия и с обрат във финала – удобен точно за този тип работа. За учителя това е готов пробен изпит с всичко необходимо в един файл, включително текста за преразказа, който обикновено се търси отделно. Двете части вършат работа и самостоятелно. За ученика е точна репетиция: същият формат, същите типове задачи и приложени отговори за самопроверка – без чужда помощ и без допълнителни източници.