Контролна работа по литература върху раздела „Българската литература след Втората световна война“ – 20 задачи с отговори. Три творби, едно време, което ги обяснява

Контролна работа по литература за десети клас върху раздела за българската литература след Втората световна война. Петнадесет задачи с избираем отговор и пет с кратък писмен отговор обхващат три произведения – романа на Димитър Димов, разказа на Николай Хайтов и разказа на Йордан Радичков. Началната задача се отнася до самия период и до онова, което определя развитието на литературата след промяната – еднопартийната власт и цензурата. Този въпрос е нужен, тъй като без него съдбата на разглежданите творби остава необяснена. Обособена е обемна линия за романа. Проверяват се начинът, по който са изградени героите, историческият фон, жанровата определеност чрез отрицателна формулировка, мотивите в началната картина, значението на името, дало заглавието на предприятието, и причината двамата главни герои да бъдат обречени. Особено ценна е задачата за преработката на романа. Тя насочва към нещо съществено за целия раздел: че творбата е трябвало да бъде приведена в съответствие с изискванията на времето – пряка последица от онова, което установява първият въпрос. При разказа на Хайтов се разглеждат тълкуването на заглавието на сборника, особеностите на повествованието с неговия сказов изказ и диалектни думи и основното противопоставяне. При разказа на Радичков проверката засяга какво спиралата не символизира, връзката между режисьора и шипковия храст и похвата, който в приведен откъс отсъства. Отделна задача е съпоставителна и търси общия проблем между двете по-къси творби. Петте задачи с кратък писмен отговор са с посочен обем – по едно-две изречения. Те засягат символ от романа, влияние от европейските направления, главния герой на разказа и неговото преживяване, преносното значение на едно заглавие и обща тема за целия период. Задачата за европейското влияние е сред полезните, защото поставя българския роман в по-широк контекст. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане. На учителя контролната дава готова проверка в края на раздела, с бърза проверка на затворената част. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху литературата от периода.

Половин век българска литература, събрана в двадесет задачи. Тази контролна работа обхваща българската проза след Втората световна война – от мащабните романи на петдесетте до разказа, който преобърна представата какво изобщо може да бъде разказ. Първата част е с избираем отговор и се движи между няколко творби и епохи. Проверява се проблематиката на „Дърво без корен“ и на „Нежната спирала“, конфликтите в „Тютюн“ и жанровото му определяне, авторството и времето на действие във „Възвишение“, както и разпознаването на творбите, представили епическата линия през петдесетте години. Отделни задачи се спират на характерните белези на прозата от шейсетте – какво е типично за нея и какво не ѝ принадлежи. Значителен дял имат задачите върху повествованието и стила. Търси се по какъв принцип е изградено разказването при Радичков, с какъв похват Хайтов променя класическия модел на българския разказ, каква е композицията на „Нежната спирала“ и кои са ключовите ѝ сюжетни опори, какво художествено средство стои в самото заглавие. Тук се проверява усет към форма, а не запомнени сюжети – затова и тези задачи обикновено отсяват най-добре подготвените. Последните пет задачи изискват писане и са същинската тежест на материала. Едната иска теза за посланието на „Нежната спирала“ през символиката на един от образите. Друга поставя финалната реплика на „Дърво без корен“ и изисква тълкуване през етимологията на споменатите места. Трета търси смисъла на заглавието като обобщаващ символ, четвърта – преобразяването на два познати мотива в „Тютюн“ спрямо възрожденската традиция, а последната изисква собствено мнение за стила на Радичков. Място за писане е предвидено под всяка от тях. Отговорите в края са изключително подробни. Всеки затворен отговор е придружен с кратка аргументация защо е верен, а за петте отворени задачи са дадени разгърнати примерни отговори – цели абзаци, които могат да послужат и като образец за построяване на теза. За учителя това е готова контролна работа за обобщение на целия дял, но и материал за работа върху писането на теза. Съчетава фактологична проверка със сериозни аналитични задачи, а разгърнатите отговори дават ясен критерий за оценяване и готови формулировки за коментар пред класа. За ученика е подготовка от най-полезния тип. Освен че проверява знанията, показва как изглежда добре написана теза по литературен въпрос – умение, което решава оценката при всяко следващо писмено изложение. Подходяща е и за самостоятелна подготовка, и за преговор преди изпит.

Осемнадесет задачи, които вървят от епохата към отделната творба. Първо какво се е случило с литературата, после какво е останало от нея в три конкретни произведения. Контролна работа по литература в тестова форма върху българската литература след Втората световна война, за 10. клас, с приложени отговори. Всички задачи са с избираем отговор и по три възможности, което позволява работата да бъде проведена и проверена в рамките на един час. Устройството е двучастно и точно то прави този тест по-сериозен от обикновената проверка на прочетено. Първата половина е върху епохата и обхваща девет задачи. В тях се проверява разбирането на духовната обстановка в периода, основният художествен метод и идеята, върху която той стъпва, типичните жанрове, разбирането за типичното, съдбата на едно ключово понятие, ценностната система на времето, целта, поставена пред литературата, и задачата на критиката. Това е частта, която отсява наизустяването, защото предложените възможности звучат еднакво правдоподобно и верният отговор се разпознава само ако епохата е разбрана като цяло. Втората половина е върху три произведения, по три задачи за всяко. При романа задачите се отнасят до съчетаването на жанрови модели, до основанието за съпричастността на читателя към героите и до значението на централния образ, който дава заглавието. При първия разказ се проверяват същността на конфликта, типът на повествователя и поведението на героя спрямо средата, в която живее. При втория разказ задачите обхващат основния сблъсък, представата за човека, която творбата утвърждава, и жанровия модел, по който е изграден текстът. Последната от тях е и една от най-трудните, защото изисква разграничаване между три близки повествователни форми. Отговорите са дадени в края и позволяват незабавна проверка. За учителя: готов инструмент за обобщаваща проверка в края на темата, подходящ и като входно равнище при започване на раздела. Задачите за епохата се използват и за устна работа в час, защото всяка от тях може да се обсъжда самостоятелно. За ученика: проверка дали особеностите на периода са разбрани и дали трите творби са прочетени внимателно. Подходяща за подготовка преди класна работа, за преговор и за самопроверка с готовите отговори.

Кариеристът, който гази през хората, момъкът без корени и разказвачът, който се смее на абсурда – трима много различни герои и една обща проверка върху тях. Двадесет и пет задачи обхождат три от най-силните творби на българската проза след Втората световна война. Първата трета е върху романа „Тютюн“ и работи прицелено с две отделни глави. Проверява се какво символизира фабричното пространство, какъв е Борис в началото и в какво се превръща по-късно, как гледа на образованието и на близките си, какъв социален свят изгражда авторът и какъв е сблъсъкът между двамата водещи мъжки образа. Задачите проследяват промяната в героя стъпка по стъпка, вместо да я обобщават с една оценка, и точно затова изискват познаване на конкретния текст. Втората част е върху „Дърво без корен“. Тук се търсят смисълът на заглавието, основният конфликт, образът на народната култура, значението на ключова сцена в разказа, ролята на второстепенен, но важен персонаж и ценностите, които авторът противопоставя на модерния свят. Това са въпросите, чрез които разказът се разбира като нещо повече от история за един преселник. Третата част е посветена на „Нежната спирала“ и на онова, което прави Радичков различен – внушението на разказа, стилът, символиката на заглавието, начинът, по който се проявява абсурдът, позицията на разказвача, езикът, ролята на отделни образи и сцени. Тази част е и най-предизвикателната, защото изисква усет към стил и към подтекст, а не запомнени определения от учебника. Две от задачите обединяват трите творби и търсят общото между тях – по тема и по вътрешно състояние на героите. Те завършват работата с обобщение, което иска съпоставка, а не изброяване. Всички задачи са с четири възможности за избор и еднозначно решение. Отговорите заемат отделна и много подробна част в края на материала. Всеки от тях е придружен с обосновка в няколко изречения – защо посоченото е вярно и на какво в текста се опира. Така материалът работи и като кратък коментар върху трите произведения. За учителя това е готова контролна работа, която не изисква никаква подготовка и обхваща цял дял в оценима форма. Разделянето по творби позволява да се използва и на части, а обосновките към отговорите дават формулировки за коментар и за устно изпитване. За ученика е бърз и надежден начин да провери подготовката си преди изпитване или писмена работа. Обясненията към отговорите превръщат всяка грешка в изяснено място, а не в отбелязана точка, и подготвят почвата за самостоятелно изложение върху някоя от трите творби.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи с избираем отговор. Материалът е обемен, обхваща изученото през деветата година и е съобразен с изпитния формат. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ и четири задачи към него. Проверяват се сферата на общуване, разбирането на съдържанието, разпознаването на думи от пасивната лексика и определянето на лексикалната група на конкретна дума. Задачата за съдържанието е сред полезните: сред вариантите са включени твърдения, които звучат правдоподобно, но противоречат на текста, така че отговорът изисква внимателен прочит. Езиковата част е разгърната необичайно широко. Освен обичайните правописни и пунктуационни задачи тук се проверяват функционалните стилове и техните жанрове, авторският неологизъм, синтактичният паралелизъм като средство за свързаност, паронимите, антонимите и фразеологичните синоними. Такъв обхват рядко се среща в тест за входно равнище. Отделни задачи изискват броене на пропуснати препинателни знаци и откриване на правописна грешка сред четири означени думи в едно изречение. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература и е разгърнат подробно: героите и сюжетът на един от романите, съдържанието на друг, мотивите в изучената творба на френския символист, опозициите на романтизма, жанровата определеност на две произведения и разпознаване на герой по реплика. Отделна задача изисква да се провери цяла редица от автор, творба, жанр и герой – формат, който налага четири проверки в един въпрос. Вторият дял засяга Възраждането – сведения за първото историческо съчинение, строежът на изучената поема и особеностите на Ботевата поезия, включително общите образи между две от стихотворенията. Задачата с проверката на цяла редица заслужава отделна дума. В нея са свързани четири сведения наведнъж и е достатъчно едно от тях да е сгрешено, за да отпадне целият вариант. Такъв формат изисква сигурни знания и не позволява отгатване. Ценна е и задачата за синтактичния паралелизъм. Приведени са четири откъса от различни автори и трябва да се открие онзи, в който похватът липсва – проверка, изискваща вглеждане в строежа на стиха, а не в неговото съдържание. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кой жанр не принадлежи към стила, кой мотив не се среща, коя опозиция не е основна, кое твърдение съдържа грешка. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище – от съвременна проза, през стилистиката и лексикологията, до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва не отделен пропуск, а състоянието на подготовката като цяло. Всички задачи са с избираем отговор, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен, а задачите са номерирани с разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище с висока степен на трудност, подходящ за клас с добра подготовка, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Тридесет задачи, които в един учебен час преминават през художествен текст, целия правописен свод и почти цялата литературна програма до момента. Тестът е предназначен за начало на годината и показва откъде трябва да тръгне подготовката. Началото е работа с текст – откъс от фантастичен роман за човек, който мечтае да залеси Марс. Към него са зададени пет задачи: значение на думи, основна функция на един образ, вярно и невярно твърдение за текста и разпознаване на художествено средство. Формулировките изискват внимателно четене, а не общо впечатление – верният отговор често се крие в една дума от текста. Езиковата част е необичайно обширна. Освен правоговорната задача за ударението, тя обхваща правописа в шест последователни въпроса – наставки и представки, главни букви при собствени имена и наименования, слято, полуслято и разделно писане, включително сложни думи с чужда първа част. Една от задачите изисква да се посочи редът с точно две грешки, а друга – редът, в който всички думи са сгрешени. Следват членуването, бройната форма, граматичните грешки в разгърнати изречения и учтивите форми. Литературната част покрива широк период. Проверяват се етапите на българския модернизъм и съответствието между направление и творец, жанровите определения на два романа, мотивите в трети, идеите в поема, характерните белези на друга поема, творби на един и същ автор и съответствието между произведение и жанр. Отделни задачи разглеждат развойните тенденции в литературата от осемдесетте години на деветнадесети век, композицията на един лирически цикъл, романите от голямата епическа вълна и библейските първообрази на един образ от „Епопея на забравените“. Финалната задача поставя кратък прозаичен откъс и изисква творбата да бъде разпозната – най-точната проверка дали текстовете са четени, или само преразказвани. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готов инструмент за входно ниво: разпечатва се и се работи веднага, дава съпоставима картина за целия клас и показва по блокове дали пропускът е в четенето с разбиране, в правописа или в литературните знания. За ученика е честна проверка преди началото на най-натоварената учебна година. Открива слабите места, докато има време да бъдат отстранени, и очертава ясно кои автори и творби се нуждаят от преговор. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.