Контролна работа по литература върху раздела „Българската литература след Втората световна война“ – 20 задачи с отговори. Три творби, едно време, което ги обяснява

Контролна работа по литература за десети клас върху раздела за българската литература след Втората световна война. Петнадесет задачи с избираем отговор и пет с кратък писмен отговор обхващат три произведения – романа на Димитър Димов, разказа на Николай Хайтов и разказа на Йордан Радичков. Началната задача се отнася до самия период и до онова, което определя развитието на литературата след промяната – еднопартийната власт и цензурата. Този въпрос е нужен, тъй като без него съдбата на разглежданите творби остава необяснена. Обособена е обемна линия за романа. Проверяват се начинът, по който са изградени героите, историческият фон, жанровата определеност чрез отрицателна формулировка, мотивите в началната картина, значението на името, дало заглавието на предприятието, и причината двамата главни герои да бъдат обречени. Особено ценна е задачата за преработката на романа. Тя насочва към нещо съществено за целия раздел: че творбата е трябвало да бъде приведена в съответствие с изискванията на времето – пряка последица от онова, което установява първият въпрос. При разказа на Хайтов се разглеждат тълкуването на заглавието на сборника, особеностите на повествованието с неговия сказов изказ и диалектни думи и основното противопоставяне. При разказа на Радичков проверката засяга какво спиралата не символизира, връзката между режисьора и шипковия храст и похвата, който в приведен откъс отсъства. Отделна задача е съпоставителна и търси общия проблем между двете по-къси творби. Петте задачи с кратък писмен отговор са с посочен обем – по едно-две изречения. Те засягат символ от романа, влияние от европейските направления, главния герой на разказа и неговото преживяване, преносното значение на едно заглавие и обща тема за целия период. Задачата за европейското влияние е сред полезните, защото поставя българския роман в по-широк контекст. Обемът е съобразен с един учебен час, а форматът е готов за разпечатване, с оставено място за писане. На учителя контролната дава готова проверка в края на раздела, с бърза проверка на затворената част. На ученика служи за преговор преди изпитване и за подготовка преди съчинение върху литературата от периода.

1. Кой проблем НЕ е заложен в съдържанието на разказа „Дърво без корен“ (Николай Хайтов)? А) Дистанцирането между хората Б) Трансформирането на традиционните ценности В) Социалните сблъсъци в обществото Г) Самотата и отчуждението на човека в големия град 2. Кой е авторът на съвременния роман „Възвишение“? А) Станислав Стратиев Б) Виктор Пасков В) Милен Русков Г) Георги Господинов 3. Кои основни конфликти са заложени в творбата „Тютюн“? А) Духовното падение и цената на успеха Б)

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи с избираем отговор. Материалът е обемен, обхваща изученото през деветата година и е съобразен с изпитния формат. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ и четири задачи към него. Проверяват се сферата на общуване, разбирането на съдържанието, разпознаването на думи от пасивната лексика и определянето на лексикалната група на конкретна дума. Задачата за съдържанието е сред полезните: сред вариантите са включени твърдения, които звучат правдоподобно, но противоречат на текста, така че отговорът изисква внимателен прочит. Езиковата част е разгърната необичайно широко. Освен обичайните правописни и пунктуационни задачи тук се проверяват функционалните стилове и техните жанрове, авторският неологизъм, синтактичният паралелизъм като средство за свързаност, паронимите, антонимите и фразеологичните синоними. Такъв обхват рядко се среща в тест за входно равнище. Отделни задачи изискват броене на пропуснати препинателни знаци и откриване на правописна грешка сред четири означени думи в едно изречение. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература и е разгърнат подробно: героите и сюжетът на един от романите, съдържанието на друг, мотивите в изучената творба на френския символист, опозициите на романтизма, жанровата определеност на две произведения и разпознаване на герой по реплика. Отделна задача изисква да се провери цяла редица от автор, творба, жанр и герой – формат, който налага четири проверки в един въпрос. Вторият дял засяга Възраждането – сведения за първото историческо съчинение, строежът на изучената поема и особеностите на Ботевата поезия, включително общите образи между две от стихотворенията. Задачата с проверката на цяла редица заслужава отделна дума. В нея са свързани четири сведения наведнъж и е достатъчно едно от тях да е сгрешено, за да отпадне целият вариант. Такъв формат изисква сигурни знания и не позволява отгатване. Ценна е и задачата за синтактичния паралелизъм. Приведени са четири откъса от различни автори и трябва да се открие онзи, в който похватът липсва – проверка, изискваща вглеждане в строежа на стиха, а не в неговото съдържание. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кой жанр не принадлежи към стила, кой мотив не се среща, коя опозиция не е основна, кое твърдение съдържа грешка. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище – от съвременна проза, през стилистиката и лексикологията, до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва не отделен пропуск, а състоянието на подготовката като цяло. Всички задачи са с избираем отговор, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен, а задачите са номерирани с разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище с висока степен на трудност, подходящ за клас с добра подготовка, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Контролна работа по литература за десети клас върху българската литература между двете световни войни. Двадесетте задачи с избираем отговор обхващат целия раздел – от общите му белези до конкретните творби и техните автори. Началните задачи задават общата рамка. Проверяват се принципите на експресионистичната поетика, темите, които се откроявят в периода, и най-ярката отличителна черта на литературата от тези десетилетия. Тези въпроси изискват поглед върху цялата епоха, а не върху отделно произведение. Отделна група задачи е насочена към авторите и техните направления. Проверява се коя редица не съдържа само творци от периода, кои са характерните черти на един от тях и къде направлението и творецът са свързани погрешно. Последната задача е сред най-полезните – тя изисква да се различи символизмът от постсимволизма, диаболизма и експресионизма. Значителна част от проверката се отнася до поемата за септемврийските събития. Разгледани са начинът, по който е изграден образът на народа, мотивът, който в творбата не присъства, водещото противопоставяне и основанията за отричането на Бога. Последната задача е формулирана внимателно: сред вариантите са предложени и опростени обяснения, а верният отговор насочва към същинската причина. При поезията на Далчев се проверяват образите, свързани с диаболизма, невярното твърдение за автора, поантата в едно от стихотворенията и внушението на кръговата композиция. При Вапцаров проверката засяга художествените особености на поезията му и значението на показателно местоимение в приведени стихове – задача, която изисква да се разбере към какво точно то препраща. Отделни въпроси са посветени на двата разказа на Йовков и на едно от стихотворенията на Смирненски. При разказите на Йовков се проверяват начинът, по който се постигат посланията, мотивът, който не се отнася до единия, и кулминацията в другия. Задачата за кулминацията е стойностна: тя изисква да се разпознае, че върхът на действието не е самото престъпление, а мигът на съчувствието, който после бива отнет. Обхватът на контролната е широк – засегнати са пет автора и няколко направления, което позволява да се прецени дали разделът е усвоен в цялост, или само отделни творби са запомнени. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кой принцип не е свързан с направлението, коя тема не се откроява, кой мотив не е характерен, кое не е вярно. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет. Формулировките са писани на езика на литературознанието и предполагат добра подготовка. Затова материалът е подходящ за обобщителна проверка в края на раздела, а не за диагностика в началото му. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в един учебен час. На учителя контролната дава готов инструмент за проверка след изучаването на раздела, с възможност да се използва и на части – например само задачите за поемата или само тези за направленията. На ученика служи за преговор преди изпитване и показва дали авторите от периода се различават ясно един от друг.

1. Главната особеност на духовната ситуация в България в периода след Втората световна война се състои в: A) идеологически монопол върху духовния живот; Б) утвърждаване на националното самосъзнание; B) утвърждаване на „моралния закон в мене“. 2. Основният художествен метод на литературата след Втората световна война е: A) Социалният реализъм. Б) Социалистическият реализъм. B) Романтизмът. 3. Типични жанрове на българската литература след Втората световна войни са:

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с двадесет и пет задачи. Материалът обхваща изученото през деветата година и позволява още в началото на новата учебна година да се установи с какви знания идва класът. Езиковата част заема първите десет задачи. Проверява се правописът на чужди по произход думи, удвояването на съгласни, изписването на думи с трудни съчетания, употребата на главни и малки букви при имена на литературни герои, членуването и бройната форма. Включени са и две лексикални задачи – за антоними и за синоними, при които сред вариантите е поставена дума, близка по звучене, но с различно значение. Пунктуационната част засяга подчинени изречения с различни съюзни връзки. Литературната част обхваща два големи дяла едновременно. Първият е западноевропейската литература: проверяват се авторството на изучени романи, творбата, останала незавършена, характеристиките на литературните направления, героите в романа в стихове и особеностите на сатиричното пътешествие. Отделна задача изисква да се разпознае направление по описание на неговите белези. Вторият дял обхваща българската литература – жанрът на едно от изучените стихотворения, сведенията за първото възрожденско историческо съчинение, мотивите в едно от Ботевите стихотворения, изразното средство в приведени стихове и творбата с изповеден характер. Две таблични задачи съотнасят културните движения с техните представители и авторите с произведенията им. Поставени в различни части на теста, те позволяват да се провери едновременно ориентирането в епохите и в конкретните заглавия. Задачата с описанието на направлението заслужава отделна дума. Вместо да пита за название, тя привежда цял абзац с белезите на епохата – времето на възникване, отношението към чувството и разума, типа герой – и изисква да се разпознае за кое движение става дума. Такъв формат е по-труден от обичайния, защото налага да се съпоставят няколко признака едновременно. Ценно е и съчетаването на двата литературни дяла в един тест. Обикновено те се проверяват поотделно, а тук стоят един до друг и позволяват да се види дали ученикът различава европейските направления от развитието на българската литература през същия период. Съотношението между двата предмета е приблизително равно, а всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки широкия обхват. Няколко от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя характеристика не се отнася до героинята, кой мотив не се среща, коя дума не е синоним. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от двете таблични задачи, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът е съобразен с един учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.