Контролна работа по български език за 7. клас върху „Думата в изречението и в текста“ – 16 задачи с отговори: наклонения, преизказни форми, глаголни времена, фразеологизми, правопис на чужди думи

Глаголът е най-натоварената дума в българското изречение – и най-честият източник на грешки. Тази контролна работа го подлага на проверка от всички страни: осемнадесет задачи върху глаголните времена, неличните форми и служебните части на речта, събрани в компактен тест за един учебен час. Подредбата не следва учебника механично, а редува трудностите. Започва се от службата на причастието в изречението и от ограниченията при образуването на нелични форми – задачи, които изискват реално вникване, а не запомнено правило. Оттам проверката минава през разпознаването на глаголните времена, като всяко от по-сложните е представено със собствена задача и с примери, в които сходни форми умишлено стоят една до друга. Значителна част от задачите са посветени на правописа – слятото и разделното писане на отрицателната частица при причастия и деепричастия, употребата на дефис при степенуване, изписването на служебните думи. Тук формулировките са обърнати: търси се редът с грешка или изречението без грешка, което не позволява механичен избор. Отделно внимание получават пунктуацията при междуметие, употребата на учтивите форми и разграничаването на съюз от други служебни думи. Между задачите е включен кратък текст от енциклопедия, върху който се работи по същия начин, както в изпитен формат – определяне на времето на подчертаните глаголни форми и разпознаване на вида на неличните форми в реален контекст, а не в изолиран пример. Има и задача от друг тип – смислова, изискваща да се съпостави значението на няколко близки по строеж изречения и да се открие онова, което се отклонява. Тя проверява не форма, а разбиране на отношението между действията. Всички задачи са с четири възможности за избор и еднозначен верен отговор, а отговорите са дадени накрая – проверката отнема броени минути и позволява точкуване без спорни случаи. За учителя това е готова контролна работа, която не изисква никаква подготовка: разпечатва се и се работи веднага. Обхваща цял тематичен блок в оценима форма, дава съпоставим резултат за целия клас и веднага показва дали затруднението е при времената, при причастията или при правописа на отрицателната частица. Използваема е и като текуща проверка, и като обобщение преди срочна оценка. За ученика е реална репетиция преди контролното. Дава възможност да се провери самостоятелно по приложените отговори, да се открият типичните грешки при слятото и разделното писане и да се затвърди разграничаването на глаголните времена – най-често изпитваното знание в този раздел.

Да разпознаеш частите на речта е едно, да боравиш с формите им – съвсем друго. Тази контролна работа проверява второто: седемнадесет задачи, които тръгват от простото разграничаване и стигат до тънки различия, при които решава едно ударение или една буква. Първите задачи поставят основата – кои думи са съществителни имена сред сродни на тях и коя част на речта се изменя по лице. Оттам работата бързо се задълбочава и всяка следваща част на речта получава свой кръг от задачи. Обширен блок е посветен на личното местоимение. Проверяват се падежните форми и разграничаването им, разпознаването на именителния падеж в изречение и разбирането защо две форми на едно и също местоимение не са взаимозаменяеми. Към тях се добавят задачи върху правописа на притежателните местоимения – мястото, на което се допускат едни от най-упоритите грешки в писмената реч. Глаголът заема средището на теста. Търсят се основната форма, разпознаването на минало несвършено време, разликата между две форми, които се различават единствено по ударение, и употребата на обобщено сегашно време. Отделна задача излиза извън граматиката и проверява кои глаголни времена са присъщи на различните видове текст – връзка между морфология и стилистика, която рядко се упражнява, а се пита често. Следва блок върху неличните глаголни форми: разпознаване на причастие сред близки по вид прилагателни имена, определяне на конкретен вид причастие и проверка на твърденията за граматичните признаци на причастието и деепричастието. Краят на теста е върху неизменяемите части на речта – разграничаване на предлог сред сродни думи и преброяване на наречията в изречение, задача, която изисква реален синтактичен поглед, а не разпознаване по списък. Всички задачи са с четири възможности и еднозначен верен отговор, а отговорите са приложени накрая. Проверката отнема минути и позволява безспорно точкуване, а обемът е съобразен с един учебен час. За учителя това е готова контролна работа без подготовка: обхваща целия раздел в оценима форма, редува лесни и трудни задачи и показва веднага дали затруднението е при местоименията, при глаголните времена или при причастията. Отделните блокове вършат работа и самостоятелно, като кратки упражнения върху една част на речта. За ученика е точна репетиция преди контролното. Приложените отговори дават възможност за самопроверка, а задачите съсредоточават вниманието върху типичните грешки – при падежните форми, при притежателните местоимения и при разграничаването на глаголните времена.

Осемнадесет задачи, подредени така, че тестът се разширява стъпка по стъпка: първо понятието, после отделните форми, накрая цял текст, в който всичко научено трябва да се разпознае наведнъж. Началото е чисто теоретично – какво означава наклонението като граматичен признак. Един въпрос, който поставя рамката за всичко останало. Оттам проверката минава последователно през трите наклонения. Изявителното е представено чрез задача с обърната формулировка, условното – чрез разпознаване на действие, зависещо от условие, а повелителното получава най-много внимание: три задачи, две от които изискват да се открие грешката при образуване на формите. Тази група обхваща и случаите, при които определени глаголи не образуват отрицателни форми. Средната част е върху преизказните форми и заема шест задачи, изградени в две посоки. Първо стои въпросът за значението им, после следват задачи за разпознаване – веднъж се търси изречението, в което те присъстват, друг път единственото, в което липсват. Отделна задача изисква да се посочи преизказна форма на конкретно време сред четири близки записа. Завършва се с две задачи за откриване на грешка, при които и четирите изречения звучат правдоподобно. Финалната част променя изцяло изискването към решаващия. Приведен е кратък исторически текст, а шестте задачи към него излизат далеч отвъд граматиката: тема на текста, преобладаващи елементи, тематична област, вид на текста, преобладаващи глаголни форми и накрая – с какво друго време могат да бъдат изразени същите действия. Последният въпрос е и най-стойностният, защото не иска разпознаване, а преценка на алтернатива. Останалите пет свързват граматичното знание с разбирането на текста – умение, което се изисква на всяко външно оценяване, а рядко се упражнява. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са изведени накрая в компактен списък – проверката отнема минути, а точкуването е безспорно. На преподавателя тестът дава проверка с двойна употреба: първите две части вършат работа като контролно по морфология, третата – като кратко упражнение по работа с текст. Обхватът е точно за един учебен час. За ученика ползата е в подредбата. Наклоненията се учат поотделно и после се смесват; тук те са проверени едно по едно, а накрая – всички заедно в реален текст. Приложените отговори позволяват грешките да се открият веднага.

Четиринадесет задачи върху един граматичен признак, който се учи набързо и се греши постоянно. Тук той е упражнен от всички страни, при това с изречения от живата реч. Материалът е върху наклонението на глагола и е събран на две страници. Началото е теоретично и изяснява какво изразява изявителното наклонение. Втората задача е с обърната формулировка и изисква да се посочи невярното твърдение – тоест ученикът трябва да прецени и четирите възможности, а не само една. Средището на първата половина е приведен откъс от „Андрешко“ на Елин Пелин. Върху него са зададени две задачи: първата изисква да се разпознаят глаголните форми, при които извършването зависи от волята на говорещия, а втората – да се определи какви форми са употребени в самия текст. Именно този подход е ценен: наклонението се разпознава в жив художествен текст, а не в измислени изречения. Оттам проверката минава към повелителното наклонение и това е най-практичната част. Три отделни задачи разглеждат отрицателните форми – от кои глаголи изобщо не могат да се образуват и къде има грешка при образуването им. Тук е и най-честата грешка в българската реч: съчетаването на отрицателна частица с погрешна глаголна форма. Тестът я поставя два пъти, в различни задачи, а между четирите възможности разликата е една буква. Условното наклонение е представено с четири задачи. Едната стъпва на две приведени изречения и пита какви действия се изразяват в тях. Друга изисква замяна с равностойна форма. Трета съпоставя четири изречения с еднакъв смисъл, но с различни наклонения, и търси онова, при което действието зависи от условие. Особено полезна е задачата за учтивата форма при условно наклонение – случай, който се среща във всяко делово писмо и се греши често при съгласуването. Има и обобщаваща задача, която изисква да се формулира какво изобщо означава наклонението като граматичен признак, а сред възможностите стоят определения на три други граматични категории. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до четиринадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка и с оценяване по списък. Задачите върху приведения откъс вършат работа и поединично – като упражнение с отворена книга. За ученика ползата е ясна: и трите наклонения са упражнени в един лист, а грешките, които тестът поставя, са точно онези, които се допускат при писане и се отчитат при оценяване. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Наклоненията на глагола и преизказните форми са мястото, където се проверява дали ученикът владее системата на българския глагол, или разчита на езиковия си усет. Тази контролна работа е насочена точно към този дял и се състои от 16 задачи с избираем отговор. Съдържанието следва логиката на изучавания материал в седми клас. Първата група задачи проверява разпознаването на изявително, условно и повелително наклонение – както поотделно, така и в изречения, в които се съчетават няколко наклонения. Обръща се внимание на случаите, когато формално сходни конструкции принадлежат към различни наклонения, което изисква внимателен анализ на цялото изречение, а не само на отделната дума. Следващата група е посветена на преизказните глаголни форми: разпознаване на преизказ в изречение, разграничаване на преизказните от миналите свидетелски форми и откриване на грешки при тяхната употреба. Включени са и задачи за правилното образуване на формите за условно наклонение, както и за правописа на глаголни форми, при които традиционно се допускат грешки. Отделно място заемат задачите от типа „в кое изречение е допусната грешка“ и „посочете неточния отговор“. Те изискват съпоставяне на всички предложени изречения и разпознаване на нарушената норма – упражнение, което подготвя ученика за формàта на националното външно оценяване. Езиковият материал е подбран от разнообразни контексти – новинарски текст, инструкция към лекарство, битови и разказвателни изречения, което показва как глаголните форми функционират в реална реч, а не само в учебни примери. В края е приложен ключ с верните отговори на всичките 16 задачи, който позволява бърза самопроверка и точна оценка на резултата. Материалът е подходящ за контролна работа и текущ контрол, за преговор преди изпитване, за самостоятелна подготовка у дома и за преподаватели, които търсят готов вариант с ясен обхват и умерена трудност.

Тест по български език върху миналото предварително време. Двадесетте задачи обхващат темата изцяло – от значението и образуването на формите до правописа на причастията и до стилистичната им употреба. Началните задачи изясняват същността. Проверява се коя форма принадлежи на това време, в кое изречение действието предхожда друго минало действие и какво точно означава конкретна глаголна форма. Съществено място заема разграничението между подчертаването на самото действие и изтъкването на резултата от него – наблюдение, което обикновено се пропуска в час. Две отделни задачи са посветени на образуването. Едната изисква да се определи как е получена дадена форма, другата – да се посочи общото правило. И в двете сред вариантите присъстват съчетания с други причастия и с други времена на спомагателния глагол, така че отговорът изисква точно знание, а не приблизителна представа. Значителна част от задачите проверяват разпознаването. Дадени са редове с глаголни форми и изречения, между които трябва да се открие търсената форма. Особено сполучлива е задачата, при която едно и също изречение е представено в четири варианта, всеки с различно глаголно време – така разликата между тях личи веднага. Отделна линия обхваща съгласуването при учтива форма. Няколко задачи изискват да се открие грешката при обръщение към жена или към мъж, което съчетава темата за глаголното време с изискванията на учтивото общуване. Правописната част е застъпена силно. Три задачи проверяват образуването на миналото свършено деятелно причастие при глаголи, при които в говора често се появява погрешна гласна. Включени са и две задачи с по-широк обхват: едната изисква да се преброят формите за това време в едно изречение, другата – да се открие редът, в който всички глаголи са в търсеното време. Финалната част засяга смисловите разлики между близки форми и стилистичната употреба, чрез която се изразява учтивост. Задачата за учтивостта заслужава отделно внимание. Тя показва, че глаголното време не е само граматична категория, а има и стилистична стойност: чрез него може да се смекчи изказването и да се изрази учтивост. Такъв въпрос рядко се среща в тестовете и е добър повод за кратък разговор в час. Полезна е и задачата, при която трябва да се посочи в кой ред двете изречения не се различават по смисъл. Тя изисква съпоставка на четири двойки и умение да се долови дали промяната на времето променя значението, или е просто вариант на същата форма. Съсредоточаването върху едно глаголно време позволява темата да бъде обхваната в подробности – от определението, през образуването и разпознаването, до най-честите правописни грешки. Примерите са взети от различни среди – от канцеларското общуване до описания на природа, – което поддържа вниманието. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък, което прави проверката бърза при работа с цял клас. На учителя тестът дава готова проверка след изучаването на темата, с възможност да се използва изцяло или на части – например само правописните задачи или само тези за учтивата форма. На ученика служи за преговор преди изпитване и за упражнение върху причастията, при които грешката се допуска най-често.