Контролна работа по български език за 7. клас (Вариант 2) – думата в изречението и особеностите на глагола в 16 задачи с верните отговори

Едно и също действие може да бъде съобщено, преразказано, поискано или само предположено – и точно това различаване проверява настоящата контролна работа. Шестнадесет задачи обхождат наклоненията на глагола и особеностите им, а накрая се разширяват към лексиката и правописа. Началото поставя основното: в кое изречение глаголът не е в изявително наклонение и къде са употребени форми в условно наклонение. Двете задачи задават рамката, в която се разполага всичко останало. Повелителното наклонение е представено с два различни случая – веднъж се търси грешката при отрицателна заповед, веднъж се определя наклонението на три форми в едно изречение. Това е мястото, на което се греши най-често в устната реч, а грешката се пренася и в писмената. Най-обширният дял е върху преизказните форми. Проверява се къде такава форма не е употребена, къде е допусната грешка при образуването ѝ, коя от четири близки форми е преизказна, кое твърдение обяснява вярно тяхното предназначение и в кое изречение те са употребени правилно. Задачите се допълват: една проверява разпознаването, друга – образуването, трета – самото понятие. Средищно място заема работа с кратък художествен текст. Върху един и същ откъс са зададени три задачи – определяне на наклонението на глаголите в него, разграничаване на две близки по вид форми и посочване на времето, което изразяват няколко от глаголите. Този формат е от изпитен тип и проверява дали правилата се прилагат в свързан текст, а не само в изолирано изречение. Последните две задачи излизат извън темата за глагола: едната изисква да се разпознае фразеологизъм със зададено значение сред четири устойчиви израза, другата – правилното изписване на дума от чужд произход. Те разширяват проверката към лексикалната и правописната норма. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова контролна работа след раздела: не изисква подготовка, обхваща наклоненията системно, включва работа с текст и показва по блокове къде е пропускът – при разпознаването, при образуването на формите или при разбирането на самото понятие. За ученика е сигурна подготовка преди контролно. Преизказните форми са едно от местата, където грешките са най-упорити, а тестът ги атакува от няколко страни едновременно, което помага правилото да се усвои, а не само да се запомни. Приложените отговори позволяват самопроверка без чужда помощ.

Тест за входно равнище по български език за седми клас. Двадесетте задачи с избираем отговор обхващат материала от предходната година и позволяват още в началото на учебната година да се установи с какви знания идва класът. Проверката е изцяло езикова – без литературна част. Това е предимство при диагностика, тъй като резултатът показва точно кои езикови дялове са останали неусвоени, без да се смесва с познаването на творби. Морфологичната част заема голямо място. Проверява се разпознаването на местоименията като част на речта, откриването на показателно местоимение сред изречения, разграничаването на причастията от прилагателните и разпознаването на сегашно деятелно причастие и на минало неопределено време. Задачата за причастията е особено полезна – в нея сред вариантите са поставени думи, които звучат сходно, но не са причастия. Отделна линия обхваща употребата на местоименията. Две последователни задачи изискват да се открие грешка при подложната и обектната форма – едно от най-честите затруднения в речта, което се проверява и в изпитните тестове. Правописната част включва променливото я, редуването на гласни в сродни думи, изписването на представки, слятото и разделното писане на устойчиви съчетания, членуването и правописа на причастни форми. Граматичната част е застъпена с бройната форма при съществителни за лица и предмети – в две отделни задачи, което позволява да се провери дали разграничението е усвоено, а не запомнено за отделен случай. Синтактичната част засяга еднородните части, вида на изречението по състав, синтактичната служба на израз и разграничаването на изреченията по състав чрез съпоставка на четири кратки примера. Финалната задача е сред най-интересните: дадени са четири много кратки изречения и трябва да се посочи онова, което се различава по състав от останалите. Тя изисква да се забележи, че едното няма подлог. Последната задача заслужава допълнителна дума и заради краткостта на примерите. Всяко от четирите изречения се състои от една-две думи, но именно това ги прави трудни – няма допълнителен контекст, който да подскаже отговора, и ученикът трябва да разсъждава само върху формата на глагола. Строежът на теста следва подредбата на учебната програма, което е удобно при диагностика: резултатите не показват общо ниво, а кой точно дял е останал непокрит – местоименията, причастията, правописът, бройната форма или синтаксисът. Всички примери са дадени в цели изречения, взети от познати за възрастта области – училището, четенето, всекидневието. Това улеснява разбирането и оставя вниманието върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на седми клас, с възможност да се използва и на части – например само задачите за местоименията или само правописните. На ученика служи за самопроверка и показва какво е забравено през лятото, преди да започне новият материал.

Осемнадесет задачи, подредени така, че тестът се разширява стъпка по стъпка: първо понятието, после отделните форми, накрая цял текст, в който всичко научено трябва да се разпознае наведнъж. Началото е чисто теоретично – какво означава наклонението като граматичен признак. Един въпрос, който поставя рамката за всичко останало. Оттам проверката минава последователно през трите наклонения. Изявителното е представено чрез задача с обърната формулировка, условното – чрез разпознаване на действие, зависещо от условие, а повелителното получава най-много внимание: три задачи, две от които изискват да се открие грешката при образуване на формите. Тази група обхваща и случаите, при които определени глаголи не образуват отрицателни форми. Средната част е върху преизказните форми и заема шест задачи, изградени в две посоки. Първо стои въпросът за значението им, после следват задачи за разпознаване – веднъж се търси изречението, в което те присъстват, друг път единственото, в което липсват. Отделна задача изисква да се посочи преизказна форма на конкретно време сред четири близки записа. Завършва се с две задачи за откриване на грешка, при които и четирите изречения звучат правдоподобно. Финалната част променя изцяло изискването към решаващия. Приведен е кратък исторически текст, а шестте задачи към него излизат далеч отвъд граматиката: тема на текста, преобладаващи елементи, тематична област, вид на текста, преобладаващи глаголни форми и накрая – с какво друго време могат да бъдат изразени същите действия. Последният въпрос е и най-стойностният, защото не иска разпознаване, а преценка на алтернатива. Останалите пет свързват граматичното знание с разбирането на текста – умение, което се изисква на всяко външно оценяване, а рядко се упражнява. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са изведени накрая в компактен списък – проверката отнема минути, а точкуването е безспорно. На преподавателя тестът дава проверка с двойна употреба: първите две части вършат работа като контролно по морфология, третата – като кратко упражнение по работа с текст. Обхватът е точно за един учебен час. За ученика ползата е в подредбата. Наклоненията се учат поотделно и после се смесват; тук те са проверени едно по едно, а накрая – всички заедно в реален текст. Приложените отговори позволяват грешките да се открият веднага.

Вариант без изходен текст, изцяло съсредоточен върху нормата. Тук всяка задача поставя ученика пред четири изречения и изисква да се открие грешката — или обратното, единственото правилно написано изречение. Материалът съдържа 15 задачи с избираем отговор по темата за местоименията и звуковите промени в думата. Първият блок е върху въпросителните местоимения. Задачите обхващат формите, които не се менят по род и число, употребата на въпросителни местоимения не за питане, а за изразяване на възхищение във възклицателни изречения, както и правилният избор между формите за лица. Отделно място заема пунктуацията при подчинени изречения, въведени с въпросително местоимение — случай, в който запетая често се поставя погрешно. Следващият блок е върху относителните местоимения. Задачите проверяват съгласуването на притежателните относителни форми по род и число, разграничаването на формите за лица от тези за предмети и правилния избор при пряко и непряко допълнение. Тези въпроси покриват точно онези употреби, които предизвикват най-много колебания и в речта на възрастни. Отрицателните местоимения са застъпени с две задачи — едната изисква да се посочи редът, съдържащ само такива форми, а другата работи по обратния път и търси изречението, в което отрицателно местоимение не е употребено. Обобщителните местоимения също имат отделна задача, като сред вариантите присъстват сходни по звучене форми от други видове, което налага внимателно разграничаване. Самостоятелна линия следват задачите върху бройната форма и съгласуването при неопределителни местоимения за количество. Тук се проверява употребата на формите за лица и за предмети след „няколко“ и „неколцина“ — една от най-често допусканите грешки в устната реч. Заключителните три задачи са върху звуковите промени. Едната изисква да се обясни защо в конкретна дума променливото „я“ се изговаря по определен начин, тоест да се посочи самото правило, а не да се приложи. Другата проверява разпознаването на променливо „я“ сред думи, в които буквата присъства, но явлението липсва. Последната изисква да се открие изречението с допусната грешка при редуването. Обърнатите формулировки са водещи в целия тест. В голяма част от задачите се търси не верният, а сгрешеният вариант — подход, който изисква всяко от четирите изречения да бъде прочетено и преценено поотделно и не позволява отговор по първо впечатление. След задачите е даден краткият раздел с верните отговори, подреден по номера, което позволява бърза проверка веднага след решаването. На учителя материалът предлага готово упражнение по нормата — за проверка след изучаването на местоименията, за домашна работа, за преговор преди контролна работа или като допълнителен материал за работа с ученици, които допускат чести грешки в писмената реч. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Форматът му е еднотипен и това е предимство: без разсейващ текст в началото вниманието остава изцяло върху изреченията и върху разликите между четирите варианта. Подходящ е за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за целенасочено упражняване на случаите, в които се греши най-много.

Тест за входно равнище по български език за седми клас с двадесет задачи с избираем отговор. Материалът обхваща изученото през предходната година и е предназначен за първите седмици на учебната година. Проверката е изцяло езикова и е разпределена равномерно между няколко дяла, което позволява резултатът да покаже точно кой от тях е останал неусвоен. Правописната част заема най-голямо място. Проверява се изписването на представки при думи, започващи с различни съгласни, удвояването на съгласни, обеззвучаването, правописът на наречия и слятото или разделно писане. Задачите са построени върху редове от отделни думи, което ги прави бързи за решаване, но и изисква точно знание – няма контекст, който да подскаже отговора. Морфологичната част обхваща разграничаването на причастията от прилагателните, разпознаването на притежателно, обобщително и показателно местоимение и правописа на отрицателната частица при различни части на речта. Особено полезна е задачата, при която в едно изречение трябва да се преброят и определят по вид употребените местоимения – тя изисква едновременно разпознаване и класификация. Отделна линия обхваща членуването. Две задачи проверяват употребата на пълния и краткия член при подлог и при сказуемно определение – най-честият източник на грешки в писмената реч. Синтактичната част засяга еднородните части, вида на изречението по състав и разграничаването на обособена част от приложение и вметнат израз. При задачата за еднородните части сред вариантите са включени изречения с еднородни определения и обстоятелства, така че трябва да се прецени не само дали има еднородност, а и каква е тя. Включена е и лексикална задача върху фразеологичните антоними, при която трябва да се разпознаят двойки устойчиви изрази с противоположно значение. Задачата за фразеологизмите е ценна и с това, че излиза извън граматиката: тя проверява усет за преносно значение, а изразите в нея са от живата реч, а не от учебника. Съотношението между двата типа задачи заслужава внимание. Около половината стъпват върху отделни думи или редове, останалите – върху цели изречения. Първите проверяват знание на правило, вторите – умение да се приложи в контекст. Такова съчетание дава по-пълна представа от тест, съставен само по единия начин. Строежът следва подредбата на учебната програма, което улеснява диагностиката: по резултата се вижда дали пропускът е в правописа, в морфологията, в членуването или в синтаксиса. Примерите в изреченията са от познати за възрастта области – училище, домашни любимци, спорт, всекидневие. Това улеснява четенето и оставя вниманието върху проверяваното явление. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза при работа с цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът позволява решаването да се побере в част от учебния час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на седми клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка и показва къде са пропуските, преди да започне новият материал.

Четиринадесет задачи върху един граматичен признак, който се учи набързо и се греши постоянно. Тук той е упражнен от всички страни, при това с изречения от живата реч. Материалът е върху наклонението на глагола и е събран на две страници. Началото е теоретично и изяснява какво изразява изявителното наклонение. Втората задача е с обърната формулировка и изисква да се посочи невярното твърдение – тоест ученикът трябва да прецени и четирите възможности, а не само една. Средището на първата половина е приведен откъс от „Андрешко“ на Елин Пелин. Върху него са зададени две задачи: първата изисква да се разпознаят глаголните форми, при които извършването зависи от волята на говорещия, а втората – да се определи какви форми са употребени в самия текст. Именно този подход е ценен: наклонението се разпознава в жив художествен текст, а не в измислени изречения. Оттам проверката минава към повелителното наклонение и това е най-практичната част. Три отделни задачи разглеждат отрицателните форми – от кои глаголи изобщо не могат да се образуват и къде има грешка при образуването им. Тук е и най-честата грешка в българската реч: съчетаването на отрицателна частица с погрешна глаголна форма. Тестът я поставя два пъти, в различни задачи, а между четирите възможности разликата е една буква. Условното наклонение е представено с четири задачи. Едната стъпва на две приведени изречения и пита какви действия се изразяват в тях. Друга изисква замяна с равностойна форма. Трета съпоставя четири изречения с еднакъв смисъл, но с различни наклонения, и търси онова, при което действието зависи от условие. Особено полезна е задачата за учтивата форма при условно наклонение – случай, който се среща във всяко делово писмо и се греши често при съгласуването. Има и обобщаваща задача, която изисква да се формулира какво изобщо означава наклонението като граматичен признак, а сред възможностите стоят определения на три други граматични категории. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до четиринадесетата задача. За преподавателя това е готова проверка за края на темата, без нужда от подготовка и с оценяване по списък. Задачите върху приведения откъс вършат работа и поединично – като упражнение с отворена книга. За ученика ползата е ясна: и трите наклонения са упражнени в един лист, а грешките, които тестът поставя, са точно онези, които се допускат при писане и се отчитат при оценяване. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.