Торба, чифт чизми и малко хитрост: приказката „Котаракът в чизми“ от Шарл Перо, пълен текст
Зареждане на оценките…
Шарл Перо
Котаракът в чизми
След смъртта си един воденичар оставил на тримата си сина всичко на всичко: една воденица, едно магаре и един котарак. Подялбата направили бързо. Не викали нито нотариус, нито съдия, защото и без това скоро щели да изядат бедната бащиния. Най-големият получил воденицата, вторият — магарето, а за най-малкия останал само котаракът. Той не можел да се помири, че му се паднал такъв нищожен дял.
— Братята ми, като се сдружат, ще могат честно и почтено да изкарват хляба си — казал той, — а пък аз, като изям котарака и си направя ръкавици от кожата му, ще трябва да умра от глад.
Котаракът, като чул тези думи, вместо да се засегне, му казал с важен и сериозен глас:
— Не съжалявай, господарю, дай ми само една торба и ми направи чизми, за да мога да ходя из храсталаците, и ще видиш, че не си получил толкова лош дял.
Господарят на котарака не повярвал много на думите му, но понеже го бил виждал да прибягва до какви ли не хитрини, когато ловял плъхове и мишки — да увисва на лапите си, да се крие в брашното, преструвайки се на умрял, — все пак се надявал, че котаракът и на него ще помогне в неволята.
Като получил това, което искал, котаракът се обул чевръсто, преметнал торбата през рамо, хванал вървите й с двете си предни лапи и отишъл в онази част на гората, където имало най-много зайци. Заложил торбата с трици и трева, прострял се на земята като умрял и зачакал някой млад заек, който не познавал още хитрините на този свят, да дойде и да се пъхне, в нея.
Едва легнал, и трепнал от радост: един млад, глупав заек влязъл в торбата му. Котаракът дръпнал бързо вървите, хванал заека и го убил без жал.
Много доволен от лова си, той отишъл в двореца и поискал да говори с царя. Въвели го в покоите на негово величество. Като влязъл, той се поклонил ниско и казал:
— Ваше величество, господин маркиз дьо Караба — така котаракът намислил да нарича господаря си — ме натовари да ви поднеса от негово име този заек.
— Кажи на господаря си — отговорил царят, — че съм много доволен от подаръка и му благодаря.
Друг път котаракът се скрил в една нива, като пак оставил торбата си отворена и когато в нея влезли две яребици, дръпнал вървите и ги хванал и двете. След това отишъл и ги поднесъл на царя, както направил със заека.
И този път царят приел с удоволствие двете яребици и наредил да почерпят котарака.
Два-три месеца наред котаракът носел от време на време на царя дивеч от лова на своя господар.
Един ден котаракът научил, че царят щял да излезе на разходка по брега на реката с дъщеря си, която била най-хубавата принцеса на света, и казал на господаря си:
— Ако се вслушаш в моя съвет, ще бъдеш щастлив през целия си живот! Трябва само да отидеш да се окъпеш в реката на онова място, което аз ще ти покажа, и след това да не ми се бъркаш в работата.
Маркиз дьо Караба направил всичко, което го посъветвал котаракът му.
— Помощ, помощ! Маркиз дьо Караба се дави!
При този вик царят подал глава от вратичката на каляската и като познал котарака, който толкова пъти му бил носил дивеч, заповядал на слугите си веднага да се притекат на помощ на господин маркиз дьо Караба.
Слугите се заели да извадят нещастния маркиз от реката, а котаракът се приближил до каляската и казал на царя, че крадци задигнали дрехите на господаря му, докато се къпел. Викали те по тях с все сила, но напразно. А той, хитрецът, бил скрил дрехите под един голям камък.
Царят веднага заповядал на слугите си да отидат и донесат от най-хубавите царски дрехи за господин маркиз дьо Караба. Когато го облекли, царят любезно заговорил с маркиза, който с хубавите дрехи изглеждал още по-красив, защото той и без това си бил красив и строен. Царската дъщеря го харесала много. Маркиз дьо Караба я погледнал само два-три пъти почтително и тя се влюбила в него.
Царят го поканил да се качи в каляската и да се разходи с тях.
Котаракът бил във възторг, понеже всичко се нареждало тъй, както го бил намислил. Тръгнал той напред и като видял селяни, които косели една ливада, им казал:
— Ей, добри косачи, ако не кажете на царя, че ливадата, която косите, принадлежи на господин маркиз дьо Караба, ще ви накълцам на кайма.
Царят не пропуснал да попита чия е ливадата, която косят.
— На господин маркиз дьо Караба — отвърнали всички в един глас, изплашени от заканата на котарака.
— Хубав имот имате — казал царят на маркиз дьо Караба.
— Да, ваше величество — отговорил маркизът, — всяка година тая ливада дава богат сенокос.
Котаракът, който избързал напред, видял жетвари и им казал:
— Ей, добри жетвари, ако не кажете, на царя, че тези ниви са на маркиз дьо Караба, ще ви накълцам на кайма.
След малко царят минал и поискал да узнае кому принадлежат нивите.
— На господин маркиз дьо Караба — отговорили жетварите.
Царят се възхитил и от нивите.
Котаракът вървял все пред каляската и казвал на всички хора, които срещал, същото нещо. Негово величество бил смаян от големите владения на маркиз дьо Караба.
Най-после котаракът пристигнал в хубав замък, който принадлежал на един човекоядец. Човекоядецът бил най-богатият човек на света, защото всичките земи, през които минал царят, били негови. Котаракът първо се погрижил да разбере какъв е този човекоядец и какво може да прави. След това поискал да поговори с него, като казал, че не би желал да мине край замъка му, без да има честта да го поздрави.
Човекоядецът го посрещнал толкова учтиво, колкото можел да бъде учтив един човекоядец, и му предложил да си почине.
— Разправяха ми — казал котаракът, — че имате способността да се превръщате във всякакъв вид животни, че можете да се превърнете например в лъв или в слон.
— Това е вярно — отговорил грубо човекоядецът — и за да ти докажа, ей сега ще се превърна в лъв.
Като видял пред себе си лъв, котаракът толкова се изплашил, че веднага се озовал на покрива, макар че с чизмите се вървяло доста трудно по керемидите.
След малко, като видял, че човекоядецът се превърнал пак в човек, котаракът слязъл и си признал, че много се изплашил.
— Разправяха ми също — казал той, — но аз не мога да повярвам, че можете да се превърнете и в най-малкото животинче — например да станете плъх или мишка. Казвам ви, че смятам това за съвършено невъзможно.
— Невъзможно ли? — отвърнал човекоядецът. — Ей сега ще видиш! — и в същия миг се превърнал в мишка, която почнала да тича по пода.
Щом видял мишката, котаракът се хвърлил върху нея и я изял.
А в това време царят стигнал до замъка на човекоядеца и поискал да влезе вътре. Като чул шума на каляската по подвижния мост, котаракът изтичал напред и казал на царя:
— Добре дошъл, ваше величество, в замъка на маркиз дьо Караба!
— Как, господин маркизе — извикал царят, — и този замък ли е ваш? Не съм виждал втори като този двор и като постройките, които го заобикалят! Моля ви, да ги видим отвътре.
Маркизът подал ръка на младата принцеса. Те последвали царя, който се качвал пръв по стълбата, и влезли в една голяма зала. Там ги чакала великолепна трапеза. Човекоядецът я бил приготвил за приятелите си, които него ден щели да му гостуват, но като узнали, че царят бил вътре, не посмели да влязат.
Очарован от добрите обноски на господин маркиз дьо Караба също като дъщеря си, която вече била безумно влюбена в маркиза, и възхитен от големите му богатства, след шестата чаша царят казал:
— Господин маркизе, от вас зависи да станете мой зет.
Маркизът се поклонил ниско, приел честта, която му направил царят, и още на другия ден се оженил за принцесата. Котаракът станал благородник и вече тичал след мишките само за развлечение.
Свързани материали
Преразказ на „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“ от името на неутрален разказвач
Приказката, разказана отстрани и без украса. Готов преразказ на „Котаракът в чизми“ от името на неутрален разказвач. Текстът започва от смъртта на стария мелничар и от подялбата на наследството между тримата сина: мелницата, магарето и котаракът. След това е предадено отчаянието на младия мелничар, който не вижда полза от своя дял, и реакцията на котарака, който се преструва, че не чува, и поглежда господаря си сериозно. Подробно е проследено как котаракът получава исканото, нахлузва чизмите и премята торбата през рамо, а нататък как започва да носи дивеч на царя: зайци, яребици и всичко, което успее да улови. Преломът идва с новината, че царят ще се разхожда с каретата си покрай реката. В целия текст глаголното време е издържано последователно, пряката реч е превърната в непряка, а разказвачът остава извън събитията, без да коментира и без да оценява. Отделно личи и как е решено предаването на диалога: всяка реплика е превърната в непряка реч, без разказът да загуби живост. Материалът е подходящ като образец за собствен преразказ от неутрален разказвач, за подготовка за класна работа и за упражнение върху гледната точка.
Преразказ на „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“ от името на краля
Кралят разказва сам и заради това цялата измама изглежда убедителна отвътре. Началото е денят, в който той за първи път чува името на маркиз Дьо Карабас, и мястото, където се намира тогава. Следват двата или трите месеца, през които котаракът се появява от време на време, а после и разходката по брега на реката с дъщеря му, прекъсната от отчаян вик. Разказът стига до изваждането от водата на строен и хубав младеж и до онова, което котаракът обяснява. Трансформацията е спазена докрай: разказът е в първо лице, а събитията са предадени с доверието на измамения. Текстът е подходящ за образец при преразказ от името на герой. Последователността на епизодите следва приказката без пропуски.
Дивечът, реката и замъкът: трансформиращ преразказ на приказката „Котаракът в чизми“ от Шарл Перо, разказан от името на царя
Какво вижда владетелят, който месеци наред получава подаръци от непознат маркиз и накрая му дава дъщеря си за жена? Разработката представлява трансформиращ преразказ на приказката „Котаракът в чизми“, направен от името на царя: събитията са пресъздадени изцяло през неговата гледна точка и с неговия глас. Разказът тръгва от първата среща с котарака в двореца и от даровете, които пристигат от името на непознат господар. Оттам следва случката край реката, а после и обиколката покрай ливадите, нивите и замъка, като всяка стъпка е предадена така, както царят я е възприел, без той да знае повече от онова, което му е показано. Текстът е написан в първо лице и в минало време, без пряка реч: репликите на героите са превърнати в непряка реч, както изисква преразказът от името на герой. Царят коментира собствените си решения и впечатления, което придава на познатата приказка нов и на места иронично звучащ ъгъл, без да променя хода на действието. Разработката може да послужи като образец за упражнение по трансформиращ преразказ от името на герой, за подготовка за класна работа и за работа в час по литература върху приказката.
Тест по литература върху приказката „Котаракът наставник, или котаракът в чизми" от Шарл Перо – 17 задачи, следващи сюжета от наследения котарак до сватбата в двореца, с отговори
Този вариант на теста върху приказката е подреден строго по хода на разказаното – от наследството, което разочарова най-малкия син, до тържествения край в двореца. Седемнадесетте задачи позволяват прочитът да се провери последователно, събитие по събитие. Петнадесетте въпроса с избираем отговор започват от онова, което получава най-малкият брат, и от чувството му за несправедливост. Следва задачата за първата молба на котарака – торба и чизми – и за начина, по който той улавя първата си плячка. Следваща група въпроси проследява появата в двореца: как се представя пратеникът, защо господарят му влиза в реката и по какъв начин са убедени селяните да сочат нов собственик на земите. Оттам разказът се пренася в големия замък – кой живее в него, каква необикновена способност притежава стопанинът му и как тя се обръща срещу самия него. Заключителните въпроси от тази част се отнасят до впечатлението на владетеля при вида на замъка, до по-нататъшната съдба на младия господар, до положението на котарака след сватбата, до основната поука и до качествата, донесли успеха. Последните две задачи изискват кратък свободен отговор в 1 – 2 изречения: по какъв начин е създадено убеждението за богатството на господаря и какъв образ на света изгражда приказката. Под тях е оставено място за писане. Приложени са верните отговори с кратко обяснение към всеки въпрос, както и примерни решения на задачите със свободен отговор, което позволява самостоятелна проверка след решаването.
Хитростта като оръжие на слабия: превратностите на човешката съдба в приказката „Котаракът в чизми“ от Шарл Перо - анализ
Разработката отваря с кратка представа за Шарл Перо: къде и кога е роден, на каква възраст се захваща с литература, откъде черпи сюжетите си и кои са другите му прочути приказки. Обяснено е с какво точно народното творчество привлича французина и какъв свят населява той в своите текстове. След това вниманието се насочва към „Котаракът в чизми“ и към изходната ситуация: несправедливата делба след смъртта на бащата, недоволството на най-малкия брат и неочакваната поява на един помощник, който сам поставя условията си. Анализът показва как точно този момент задвижва завръзката на приказното действие. Същинската част разглежда строежа на творбата: трикратното изреждане на случките, троичността в постъпките на котарака, опростената композиция и малкият кръг герои, всеки от които носи по една устойчива черта. Отделено е място на персонификацията и на начина, по който е изграден образът на котарака, както и на измисленото благородническо име, чрез което господарят му влиза в очите на двора. Проследени са отделните хитрости: владеенето на дворцовия етикет и ласкателството, уговарянето на косачите и жътварите, срещата с човекоядеца и трикратните въпроси на царя, чрез които нараства неговото възхищение. Разгледано е и защо принцесата се влюбва и как приказката стига до сватбата. Финалната част тълкува основния мотив за променливостта на човешката съдба и повдига въпроса кой всъщност е истинският победител в тази история, преди да формулира поуките, които приказката оставя. Текстът е подходящ за подготовка за час и за изпитване, за характеристика на героите и за писане на съчинение върху приказките на Шарл Перо.
Дарове от непознат благородник: трансформиращ преразказ на „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“ от Шарл Перо от името на краля
Приказката на Шарл Перо звучи тук с гласа на човека с корона, който вижда даровете, но не и хитростта зад тях. Преразказът следва мисленето на краля от първото странно посещение на котарака в лачени чизми, минава през растящото любопитство към непознатия благородник и стига до пътуването с каретата и до решението, което променя съдбата на един беден момък. Формата е трансформираща: първо лице, минало време, сменена гледна точка при запазен сюжет и без пряка реч. Текстът върши работа като образец за преразказ от името на герой и като упражнение върху въпроса какво вижда и какво пропуска да види владетелят.