Хитростта като оръжие на слабия: превратностите на човешката съдба в приказката „Котаракът в чизми“ от Шарл Перо - анализ

Какво може да направи човек, когато цялото му наследство се събира в един котарак? Анализът тръгва от портрета на Шарл Перо: роденият в Париж през 1628 година писател, който се отдава на литературата едва на петдесет и пет години и превръща събрания фолклор в сборника „Приказки за моята майка“. Началото очертава мястото на творбата сред другите му приказки и особеностите на стила му, ясен, стегнат и с тънък хумор. Същинската част следва сюжета от делбата на наследството до сватбата, като показва как проговорилият котарак и поисканите чизми поставят началото на чудесата. Разгледана е системата на образите: хитрият помощник, могъщият, но лековерен великан, наивният цар и бедният, добродушен Карабас. Отделен акцент е поставен върху трикратното повторение като приказен похват и върху начина, по който то изгражда измисления образ на маркиз Дьо Карабас пред царя. Последното изпитание с човекоядеца е само маркирано, за да остане за самия текст. Финалната част извежда посланията за променливостта на съдбата и за силата на остроумието. Полезен е за анализ на приказка, за характеристика на герой и за подготовка на съчинение върху находчивостта.

Откъде идва думата приказка и защо между разказвача и читателя има леко намигване: с този въпрос започва анализът, който после поставя творбата на Шарл Перо в основата на един напълно житейски проблем, този за наследството. Първата част разграничава приказката от мита, припомня думите на Елин-Пелиновия Благолаж за приказките и посочва къде стои „Котаракът наставник, или Котаракът в чизми“ сред битовите приказки, приказките за животни и вълшебните приказки. Оттам изложението минава към подялбата между тримата сина на мелничаря и към положението на онзи, чийто дял е мизерен, и оставя на читателя сам да реши кое наследство е по-важно: добрият ум и занаятът или материалните блага. Същинската част проследява двата пласта на творбата. Разгледано е реалистичното начало и всичко, което приказката казва за бита на XVII век: мелницата и земеделските дейности, косачите и жътварите, разбойническите банди, човекоядецът и царят като два различни образа на властта. После е показано откъде започва фантазното и как котаракът се превръща във вълшебен помощник със собствена стратегия за оцеляване. Самостоятелен акцент е поставен върху степенуването на действията му по числото три: хитрините с даровете за царската трапеза, случката край реката, при която селското момче става маркиз дьо Карабас, и трите коварства по пътя към престола. Проследени са и хуморът, иронията към царската власт и към благородниците, ролята на дрехите и на титлата, любовта на принцесата и двете поуки в стихотворна форма в края на приказката. Финалната част свързва творбата с народната мъдрост за занаята и ума. Анализът е подходящ за характеристика на котарака и на най-малкия брат и за съчинение върху проблема за наследството.

Какво прави една история приказка и защо точно тази е останала жива три века? С такива въпроси започва разработката и с тях подхожда към творбата – не като към забавен разказ, а като към литературен текст с ясни жанрови белези. Всичко е поднесено под формата на въпроси и задачи, следвани от развити отговори. Въведението представя автора – кой е бил, с какво се е занимавал и как е стигнал до приказките, – както и сборника, в който творбата излиза, заедно с останалите известни заглавия в него и с една негова характерна особеност. Първите два въпроса са жанрови: защо произведението е приказка и защо сюжетът му е типичен за вълшебните приказки. Отговорите извеждат чудесното, приказната схема и повтарящия се фолклорен модел за наследството и за най-малкия брат. Следва блок от три въпроса за наследството. Освен какво се случва в началото, тук се иска и лична преценка – справедлива ли е подялбата и как читателят би я направил, – а накрая се стига до въпроса какво всъщност се оказва наследството на най-малкия син. Голяма част от разработката следи хода на четенето и поставя въпроси така, както те възникват у ученика: изненадва ли поведението на героя, какво ще каже той на царя, одобряват ли се лъжите му, как бихме постъпили на негово място, какво очакваме да се случи и съвпада ли очакването с развитието. Тази поредица е особено удобна за работа в клас, защото поддържа диалог, а не изслушване. Отделни въпроси разглеждат одобрението и неодобрението към постъпките на героя, както и поведението на неговия противник – какво би направил разумен човек на негово място. Финалът има свой блок: изненадва ли краят, как би постъпил читателят на мястото на главния герой, какво е станало с по-големите братя и каква лична поука би извел всеки. Следва въпрос кое е невероятното в приказката. Особено ценна за подготовка е частта за ролята на героя и за това какво е особеното при него. Тук отговорът въвежда представата за вълшебен помощник, разглежда двойствената му природа и обяснява устойчивата литературна двойка, към която принадлежат двамата главни герои. Следва разделът за темите и за двете авторови поуки, а след него – преглед на героите и определение на художествения похват, чрез който животното е представено като човек, с обяснение къде се среща той. Разработката включва и задача за труден или смущаващ момент и за ясен момент в текста, съпоставка с други произведения, в които главни герои са животни – с посочени прилики и разлики, – творческа задача за собствен домашен любимец като герой на приказка, както и въпрос кои човешки качества са приписани на животното. Накрая е изведен план с основните моменти – готов за преразказ. На учителя разработката дава готови въпроси, задачи и отговори за няколко часа, включително дискусионни, творчески и терминологични задачи. На ученика материалът служи при подготовка за преразказ, за изпитване и за отговор на литературен въпрос, като показва как се отговаря пълно и обосновано по всяка тема от творбата.

Приказката на Шарл Перо е разгледана тук раздел по раздел, а целият анализ е построен като поредица от въпроси с разгърнати отговори, така че петокласникът да види не само какво се отговаря, но и как се стига до отговора. Първата част тръгва от заглавието и от значението на думата наставник, минава през представата за семейството на мелничаря, през подялбата на наследството между тримата братя и през ролята на отделните епизоди в сюжета. Втората част е посветена на героите: кой от братята е истинският герой на приказката, какви качества притежава, защо Котаракът изпълнява ролята на помощник и защо иска от господаря си точно чизми. Тук се тълкува и пословицата „По дрехите посрещат, а по ума изпращат“ във връзка с плановете на Котарака, а отделно внимание получава човекоядецът. Следващите раздели разглеждат художественото време и пространство: как започват вълшебните приказки, кога и къде се случва действието, кои изрази от текста го подсказват и как избраните места помагат да се разкрият качествата на героите. Разделът за поуките се спира на двете поуки в края на приказката, на отношението на разказвача към Котарака, на думите на Перо, че приказките трябва да възпитават и забавляват едновременно, както и на въпроса кои постъпки на Котарака остават непорицани. Включени са още дискусионен клуб с две противоположни твърдения за това дали приказката говори на съвременния читател, подробен план на приказката, схема на сюжета, съпоставка с „Тримата братя и златната ябълка“ по места, герои, прилики и разлики, както и описание на Котарака. Разработката е подходяща за подготовка на урок и за самостоятелна работа върху творбата в пети клас, за отговаряне на въпросите от учебника и за упражнение по съпоставяне на приказки.

Тази разработка тръгва от нещо съвсем практично – от готов план за преразказ – и стига до въпроси, на които и възрастните отговарят трудно. Между двете стоят единадесет раздела, всеки построен като въпрос или задача с подробен отговор. След кратко въведение за автора, годината и сборника, в който приказката излиза, следва първата и най-полезна за час част: разделянето на текста на епизоди. Седемте епизода са назовани с отделни заглавия и накратко очертани, а от тях е изведен готов план за преразказ, подреден по хода на действието. Втората задача е върху жанра. Отговорът извежда белезите, по които произведението се определя като вълшебна приказка, и ги показва един по един върху конкретния текст, включително чрез общата схема, по която е изградено действието. Следва въпрос за семейството на мелничаря и за отношението на най-малкия брат към неговия дял. Отговорът разглежда как протича подялбата, какво издава тя за героите и защо точно тази изходна точка задвижва цялата история. Четвъртата задача изисква откриване на местата в текста, в които най-ясно личат качествата на главния герой. Отговорът извежда четири отделни качества и към всяко посочва конкретен епизод или реплика – с цитати, подбрани от самата приказка. Отделен раздел се занимава с двойното заглавие и с въпроса защо героят е наречен наставник. Разгледани са конкретните наставления, които той дава на своя стопанин, и какво изисква от него в замяна. Кулминационната сцена има свой самостоятелен въпрос: как е надхитрен противникът и от кои негови слабости се възползва героят. Отговорът проследява разговора стъпка по стъпка и обяснява механизма на манипулацията, без да го свежда до „хитрост“. Особено интересна е творческата задача за сценично представяне. В отговора са разработени четири различни пространства от приказката – с предложения за декор, осветление, тон на репликите и начин на изиграване. Това е готова основа за драматизация в клас. Следва дискусионният въпрос кога хитростта служи на доброто и кога на злото. Отговорът защитава ясна позиция и я подкрепя с примери от литературата, от киното и от всекидневието – материал, който може да се използва направо за спор в час или за аргументативен текст. Разработката включва и въпрос защо краят на приказката е щастлив, с отговор на две нива – видимото и по-дълбокото. Следват задачите върху поуките: как се оценяват днес двете поуки на автора и каква съвременна поука би могла да се добави, с предложен вариант. Финалната задача насочва към други творби на същия автор – с кратък преглед на познатите заглавия и съпоставка между две от тях. На учителя разработката дава готови въпроси, задачи и отговори за няколко часа – с план за преразказ, с дискусионна и с драматизационна задача. На ученика материалът служи при подготовка за преразказ, за изпитване и за отговор на литературен въпрос, като показва как изглежда пълен и обоснован отговор по всяка тема от творбата.

Една воденица, едно магаре и един котарак, разделени между трима братя без нотариус и без съдия. Точно от тази несправедлива на пръв поглед подялба тръгва приказката на Шарл Перо, поместена тук в пълния си текст. Началото представя най-малкия син, който смята, че е получил най-лошия дял, и котарака, който му отговаря съвсем спокойно и иска само две неща: една торба и чифт чизми. От този момент нататък приказката е поредица от хитрости, всяка от които изглежда дребна, но подготвя следващата. В същинската част котаракът тръгва към гората, после към двореца, а после и към брега на реката, където царят се разхожда с дъщеря си. Появява се името, което котаракът сам измисля за господаря си, господин маркиз дьо Караба, и то бързо започва да живее собствен живот. Косачите и жетварите по пътя отговарят на царските въпроси точно както са били посъветвани, а изумлението на царя расте с всяка ливада и нива. Финалната част въвежда най-опасния епизод: срещата с богатия човекоядец, който умее да се превръща в какви ли не животни. Как котаракът се справя с него и с какво завършва цялата история се разбира от самия текст. Пълният текст е удобен за четене на глас в час, за преразказ и за преразказ от името на герой, за характеристика на котарака като хитрец, за разговор за находчивостта и за подготовка на въпроси и задачи върху приказката.