Атанас Далчев
    Кукувица 
   


    Аз не разбирам хората, които
    отиват при гадатели и врачки
    и с бобени зърна и хороскопи
    се мъчат да открият що ги чака
    във бъдещите дни. Каква утеха
    и смисъл има да живееш,
    което знаеш? Тайнствената книга
    на битието е необходимо
    ний да четеме лист по лист, с надежда,
    без да поглеждаме напред. И който,
    обхванат от нечисто любопитство
    или от дързост дяволска, поиска
    да раздере завесата на дните
    и на съдбата образа да види,
    намира не живота, а смъртта.

    Дете, със баба си напролет в Солун
    минавах аз край турските казарми.
    Зад зидовете жълти и високи
    се трупаха безредно и тревожно
    като пред буря облаците мрачни
    и злачни на дърветата. И помня,
    там винаги разнасяха се вопли
    на кукувица. И защото знаех,
    че кукувиците предсказват колко
    години ще живеем, аз побягвах,
    затулил с двете си ръце ушите,
    за да не чувам що вещае
    тоз нечовешки глас, невидим и ужасен,
    от мрачината гъста на листака.

    1963 г.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com