Тайнствената книга на битието: „Кукувица“ от Атанас Далчев, пълен текст на стихотворението

Едно от най-разпознаваемите стихотворения на българската поезия е поместено тук изцяло, така както го е написала Елисавета Багряна. Творбата е изградена като отговор: лирическата героиня се обръща към човека, който залудо пилее дни и нощи и на когото божият свят е станал тесен, и му обяснява защо билките и магиите няма да помогнат. В средата стои отказът от гнездото, от румените рожби и от огнището, а срещу него застава жаждата по света, по сборове, хора и задевки, по очи, които се ненаглеждат, и уши, които се ненаслушват. Финалните стихове назовават и цената на този избор, и образа, с който героинята се самоопределя докрай. Текстът е подходящ за наизустяване, за четене в час, за упражнения по анализ на лирическа творба и за точни цитати при интерпретативно съчинение или есе върху темата за свободата, за жената и за родовото начало у Багряна. Анализ не е добавен, за да остане мястото за собствения прочит.

„Кукувица“ е сред най-изучаваните стихотворения на Елисавета Багряна и същевременно сред най-трудните за обяснение в час. Разборът тръгва от въпроса защо гласът на лирическата героиня звучи не като изповед, а като вик, и какво в българската традиция прави този вик толкова предизвикателен. Началото поставя творбата в нейното време: промененото самочувствие на българката след Първата световна война и лирическата дързост, с която поетесата се изправя срещу естествените закони. Оттам анализът минава към отказа, изречен на три степени, и обяснява защо ударът е насочен не към къщата изобщо, а към едно точно определено място в нея. Огнището е разгледано подробно като битов и духовен център на патриархалния дом, с обредите и родовата памет, които стоят зад него, за да стане ясно защо думите на героинята звучат като клетва. Същинската част въвежда самодивското начало: защо копнежът, който няма еквивалент в реалния живот, намира израз именно в митологичното пространство и как образът на ведата се свързва с останалите мотиви в първата книга на Багряна. Отделен акцент е поставен върху желанието за скитане, за сборове и хора, и върху това как гласът на лирическото АЗ остава различим дори сред другите. Финалната част е посветена на най-спорния въпрос в тълкуванията: смисъла на баладичната метаморфоза в края. Кукувицата е разчетена през няколко фолклорни пласта, сред които поверието за отредените години, чуждото гнездо, народната балада за майката и легендата за клетвата на Богородица, а оттам и през мотива за греха, изкуплението и погубеното майчинство. Кое от тези разчитания води до основния извод на анализа, се вижда в самия текст. Разработката е подходяща за подготовка на съчинение и на отговор на литературен въпрос върху „Кукувица“, за теми за бунта срещу родовите норми, за образа на жената в новата българска поезия и за съпоставки с Ботев и с кръга „Мисъл“.

Разказана в стихове случка от най-ранното детство, в която възторгът и загубата се събират: тук е поместен пълният текст на стихотворението „Кон“ от Атанас Далчев, с оригиналното делене на стиховете и с годината под текста. В началото едно съвсем малко дете чака зад горния прозорец мига, в който стопанинът отваря вратата и двата коня нахлуват в двора като вихър. Сцената е дадена с движение и звук: размахани опашки, високо цвилене, развети гриви, а детето трепери в прегръдките на майка си, готово всеки миг да се откъсне. Втората част прескача три години напред, до срещата в града, когато ездачът вдига детето над главата си и го слага върху скърцащото седло. Оттам нататък текстът следи какво вижда четиригодишният поглед от тази височина, без тук да се издава с какво завършва срещата и защо. Творбата е удобна за четене в час, за точно цитиране в интерпретативно съчинение или в анализ на Далчевата поезия, за работа върху мотива за детството и загубените илюзии и за подготовка на разказ по въображение. Тълкуване тук не е добавено: страницата дава самото стихотворение.

Пълният текст на разказа „Една българка“ от Иван Вазов, поднесен в оригиналния му вид, заедно с подзаглавието „Исторически епизод“ и с народния епиграф, който стои преди първия ред. Повествованието започва с точна дата и с ясно очертан исторически фон, следобеда на деня, в който Ботевата чета е разбита, и оттам въвежда в едно съвсем обикновено ежедневие край брега на Искър, където жени чакат ладията, а заптиетата решават кой да мине. Оттук нататък разказът следва пътя на една възрастна селянка от Челопек, тръгнала към Черепишкия манастир с болното си внуче на ръце. По този път тя се изправя пред няколко избора и всеки следващ иска от нея повече от предишния, а текстът ги подрежда в шест части със самостоятелни сцени. Читателят ще намери тук цялата поредица от епизоди, около които обикновено се води разговорът в час: молбата пред заптието на брега, среднощното хлопане по манастирската порта и разговорът със сърдития калугер, срещата в церовата гора и утрото, в което потерята излиза срещу селото. Финалът, в който се решава съдбата и на детето, и на момъка от гората, Вазов е оставил за последните редове и той остава да бъде прочетен в самия текст. Изданието е удобно за подготовка на преразказ, за точно цитиране при съчинение или анализ, за проверка на конкретна реплика и за четене на творбата наведнъж, без съкращения и прескачане.

1. От кое стихотворение са стиховете? Сам дяволът я сякаш дал под наем, но неизвестно кой е наемателят. Затворена е всякога вратата а мракът спи и през деня във стаите. A) „Прозорец“ Б) „Стаята“ B) „Къщата“ Г) „Дяволско“ 2. От кое стихотворение са стиховете? Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната - родната сестра на вятъра, на водата и на виното, за която е

Пълен пробен вариант за държавен зрелостен изпит, изготвен по формата на реалната матура – със същия брой задачи, същото разпределение по раздели и същата точкова схема до сто точки. Задачите са 41 и следват изпитната структура. Първата част е върху езиковите норми. Проверяват се правописът на отделни думи и на сложни съчетания, правилното членуване, съгласуването, употребата на глаголни и местоименни форми, пунктуацията в различни по състав изречения, както и лексикалната съчетаемост. Включени са задачи от затворен тип, задачи за редактиране и задачи с попълване на подходяща дума в текст. Втората част е върху работа с два текста. Първият е научен – върху жанровите особености на писмото; вторият е автентично писмо от български поет. Задачите изискват съпоставка между двата текста, извеждане на ключови характеристики, откриване на смислови двойки, разпознаване на термини и кратки писмени отговори върху прочетеното. Третата част обхваща литературата. Въпросите проследяват автори и творби от учебното съдържание, герои и мотиви, жанрови определения, художествени средства, литературни направления и съпоставки между произведения. Част от задачите изискват кратък свързан отговор, а една – съпоставителен анализ на цитати от два образа на един автор. Последната задача е аргументативен текст по избор между тема за есе и тема за интерпретативно съчинение, като за второто е приложен и откъс от разказ. Накрая е даден пълен списък с верните отговори и с точките за всяка задача. Материалът е подходящ за пробен изпит в клас, за домашна подготовка и за самооценка преди матурата. Вариантът е готов за разпечатване и се решава в рамките на изпитното време. Основното му предимство е пълното съответствие с формата. Зрелостникът се сблъсква със същата последователност от типове задачи, която ще срещне и на самия изпит – от кратките въпроси по правопис до дългия аргументативен текст. Така подготовката включва и разпределението на времето, не само знанието. Ценно е и присъствието на точковата схема. След проверката резултатът може да се събере и да се превърне в реална представа за нивото – кои раздели носят точки и къде се губят. Полезна е и частта с двата текста. Умението да се съпоставят научен и художествен текст по обща тема е сред най-трудните за упражняване, а тук е представено в изпитен формат с няколко задачи от различен тип. За преподавателя вариантът дава готов пробен изпит с приложен списък на отговорите и точките, който съкращава проверката. За зрелостника той е репетиция при реални условия – включително избор между двете теми за писане.