Разказ по въображение на тема „Нощта в гората“ по II част на „Една българка“: Надеждата, която милосърдието запалва в сърцето на четника
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Когато бабата изчезна надолу по стръмната пътека, младият мъж остана сам сред дебелите церови стъбла. Притисна гръб о един широк дънер и бавно се свлече по него, докато коленете му опряха в меката горска пръст. Краката му трепереха – единият от болка, другият от умора. Сухите корички, които бабата му даде, бяха твърди като камък, но той ги сдъвка бавно, търпеливо, като преглъщаше всяка троха с усилие. И все пак – това беше първата храна от два дни.