Белият конец и капката кръв: легендата за мартеницата и завета на хан Кубрат

Един сребърен елен спира петима братя на брега на Дунава, а оттам нататък всичко в тази легенда върви по нишка, която не бива да се къса. Текстът предава втори, по-разгърнат вариант на преданието за произхода на мартеницата. Началото обяснява защо за типично нашенския обичай на 1 март се разказват различни легенди, и въвежда лова, на който синовете на Кубрат, Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек, тръгват заедно със сестра си Хуба. Срещата със сребърния елен ги отвежда до брод през реката и събужда спомена за похода на техните предшественици към Константинопол. Същинската част започва с птицата, която донася лошата вест за умиращия Кубрат, и с завета, изречен в предсмъртните му часове. След нападението на хазарите разказът следи как каган Ашина пленява Хуба, какво условие поставя пред братята ѝ, как тя отказва да избира вместо тях и как петимата поемат по различни пътища въпреки съвета на баща си. Финалната част проследява уговорения таен знак, златния конец на крачето на птицата, бягството на Хуба и Баян и събитието край Дунава, при което белият конец сменя цвета си. Развръзката и обяснението защо и днес се закичваме с бяло и червено остават в самия текст. Легендата е подходяща за четене и преразказ около 1 март, за урок върху българските обичаи и традиции, за работа върху легендата като жанр и за подготовка на съобщение или на табло за празника.

Една златна ябълка изчезва всяка година и никой в къщата не може да я опази. Оттук тръгва разработката, която проследява сюжета на най-известната българска фолклорна приказка стъпка по стъпка и показва защо всяка случка в нея стои на точно определено място. В началото е изяснено какво представлява сюжетът и какво обхваща той конкретно в тази творба. След това е разгледана първоначалната картина на хармония в дома: семейството, необикновеното дърво и ценността, която то ражда всяка година. Показано е в кой момент спокойствието се оказва привидно и как появата на халата поставя началото на сблъсъка, който придвижва действието. Следващата част съпоставя поведението на тримата братя. Обяснено е защо редът на пазенето е точно такъв и как още подготовката на всеки от синовете подсказва изхода от срещата с чудовището. Сравнени са предметите, които братята вземат със себе си, и начинът, по който всеки от тях разбира задачата си. Самостоятелен акцент е поставен върху въпроса защо победата в бащиния двор не е достатъчна и защо героят трябва да тръгне на път. Разгледани са изпитанията на долната земя, помощта, която получава там, срещата с орлите и какво точно научава момъкът далече от дома. Тълкуването свързва тези епизоди с представите на родовата общност за възмъжаването и за създаването на собствено семейство. Финалната част е кратък фолклорен и митологичен справочник към приказката. Обяснено е значението на ябълката във вярванията на различни народи, произходът и облиците на халата, разликите между змея и ламята, както и образът на световното дърво и представата за трите свята. Разработката е подходяща за подготовка за час върху фолклорния модел за света, за преразказ и за отговор на литературен въпрос, както и за ученици, които искат да разберат по-дълбоките значения зад приказните случки.

Пълният текст на разказа „Една българка“ от Иван Вазов, поднесен в оригиналния му вид, заедно с подзаглавието „Исторически епизод“ и с народния епиграф, който стои преди първия ред. Повествованието започва с точна дата и с ясно очертан исторически фон, следобеда на деня, в който Ботевата чета е разбита, и оттам въвежда в едно съвсем обикновено ежедневие край брега на Искър, където жени чакат ладията, а заптиетата решават кой да мине. Оттук нататък разказът следва пътя на една възрастна селянка от Челопек, тръгнала към Черепишкия манастир с болното си внуче на ръце. По този път тя се изправя пред няколко избора и всеки следващ иска от нея повече от предишния, а текстът ги подрежда в шест части със самостоятелни сцени. Читателят ще намери тук цялата поредица от епизоди, около които обикновено се води разговорът в час: молбата пред заптието на брега, среднощното хлопане по манастирската порта и разговорът със сърдития калугер, срещата в церовата гора и утрото, в което потерята излиза срещу селото. Финалът, в който се решава съдбата и на детето, и на момъка от гората, Вазов е оставил за последните редове и той остава да бъде прочетен в самия текст. Изданието е удобно за подготовка на преразказ, за точно цитиране при съчинение или анализ, за проверка на конкретна реплика и за четене на творбата наведнъж, без съкращения и прескачане.

Една майска вечер, богата трапеза под лозата, пеещ чучур и фенер, окачен на люляково клонче. И точно когато читателят повярва, че вижда рай, в дъното на двора нещо шумва. Оттук започва и този подробен анализ на първата глава от първия български роман. Началото представя автора и творбата, историята на създаването на романа в емиграция, чуждите и домашните образци на Вазов и пътя на книгата към света, а след това жанра, заглавието и художественото време и пространство. Аналитичната част проследява мястото на главата в композицията на романа, едновременно като експозиция и като завръзка, и разглежда дома на чорбаджи Марко като идилия и като крепост. Подробно е предаден сюжетът на главата, след което са обособени отделни дялове за образа на стопанина, за възпитателните му принципи, за патриархалното семейство, за знаците на игото, проникнали в привидно сигурния свят, и за художествените особености на повествованието. Практическата част е обширна и е разделена на три раздела. Първият съдържа осем наблюдения върху текста с подробни отговори: за символиката на сезона и часа, за композиционната роля на главата, за смисъла на личните имена, за семейството, за игото и за почвата, върху която покълва бунтът. Вторият включва четири по-обемни въпроса и задачи, сред които и съпоставка със стихотворението „Елате ни вижте!“, с подробно разгърнат отговор. Третият предлага двайсет допълнителни въпроса за проверка на знанията с кратки, но точни отговори върху отделни детайли: фенера, чучура, жеста с пищова, отварянето на портата, заглавието на главата. Разработката е подходяща за класно съчинение, за интерпретативно съчинение, за отговор на литературен въпрос, за подготовка преди изпитване и за самостоятелна работа.

Пълният текст на една от най-обичаните български вълшебни приказки, поднесен така, както се разказва от поколения. Всичко започва в градината на бедна жена, където всяка година узрява само една ябълка, но златна, и всяка година в нощта на узряването я отнася хала. Началото представя тримата братя и поредните им опити да опазят ябълката. Още там приказката поставя своето първо изпитание и ясно показва кой от синовете е готов да го посрещне. Оттук действието се пренася към кървавата следа, която води до пещера без видимо дъно, и към спускането в нея, разказано с типичното за жанра утрояване на опита. Средната част въвежда двореца на халата, трите пленени царкини и предмета, който по-късно се оказва решаващ. Точно тук приказката прави своя най-горчив завой, защото изпитанието вече не идва от чудовището, а от най-близките. Долната земя, в която се озовава героят, е отделен свят със свои беди: пресъхнали реки, змей и град, който плаща страшна цена за глътка вода. Финалната част събира вълшебните помощници на приказката, тежкото условие, което юнакът трябва да изпълни, и жертвата, която прави, без да се оплаче. Развръзката остава за самия текст. Езикът е такъв, какъвто го помни устната традиция: кратки реплики, повторения, устойчиви обръщения и преизказни глаголни форми, които веднага издават, че историята се предава от уста на уста. Това прави текста удобен и за наблюдения върху езика на приказката, а не само върху нейния сюжет. Приказката е удобна за четене на глас, за преразказ, за откриване на характерните приказни числа и формули, за съпоставка между тримата братя и за разговор върху доброто, завистта и наградата. Подходяща е и за домашна работа върху вълшебната приказка, за характеристика на герой и за илюстриране на разликата между приказка и легенда.

Преглед на българските народни предания и легенди, който тръгва от простия въпрос защо народът е запомнил историята си точно по този начин. В началото се обяснява как преданието пази спомен за действително живели личности и събития и защо най-многобройни са разказите, свързани с османското нашествие. Първата част показва как историческият спомен се вплита в най-различни неща: в имена на селища и местности, в произхода на цветя, в сватбени забрани, спазвани векове наред, в обяснения за бита на завоевателя. Даден е и пример за предание, в което християнски представи, езически вярвания и верни исторически факти са слети в едно. Отделен акцент е поставен върху преданията, които обясняват причудливи природни форми и стари названия, и върху най-разпознаваемия им герой, чиито следи са пръснати из цяла България. Разгледани са и разказите, свързани с последните дни на българската държава, както и това как един възрожденски книжовник ги вплита в своята история. Същинската част се занимава с героите на преданието: владетелите и водачите, но и предателите. Обяснено е защо падането на крепост е било толкова смущаващо събитие за хората и каква възпитателна цел преследва натрапчивият мотив за предателството. Изводите тук са същината на текста и остават в него. Финалната част се обръща към легендите, датиращи от времето преди сътворението на света, и към техните връзки със Стария завет, с апокрифите и с езическите вярвания. Разработката е подходяща за урок и за отговор върху народните предания и легенди, за сравнение между предание, легенда и мит, както и за теми върху историческата памет в българския фолклор.