Легенда за мартеницата 2

ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦАТА 2

 

Да се окичваме с мартеници на 1 март е типично нашенски обичай, чиито корени се крият в дълбока древност. Затова са различни и легендите, които се разказват за произхода на този традиционен български обичай. Ето как обяснява появата на мартеницата една от легендите:

Синовете на Кубрат - Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек, тръгват веднъж на лов заедно със сестра си Хуба. Когато достигат брега на Дунава, петимата виждат сребърен елен. Стъписани от погледа му, те не се решават да насочат към него стрелите си. Еленът тръгва и отвежда групата, която неизменно го следва, на място, където има брод. Тогава синовете на Кубрат се сещат за похода към Константинопол на своите предшественици Ирник, Бузан и Цаверган.

В този момент долита птичка, която им донася лоша вест: основателят на Велика България - Кубрат, лежи тежко болен и в предсмъртните си часове желае да види синовете си и да ги предупреди, че нишките между отделните български общности никога не трябва да се разкъсват, за да се запази новосъздадената българска държава. Синовете му обещават да пазят България.

Скоро след смъртта на Кубрат обаче хазарите нападат земите на Велика България.

Техният каган Ашина успява дори да плени дъщерята на Кубрат - Хуба, и да я отведе в покоите си. Той обещава на братята да им остави земята, ако сестра им го приеме за свой господар. Хуба обаче не иска по този начин братята й да избират между нея и страната си и затова решава да се самоубие. Пазачите обаче успяват да я спасят. А братята й поемат по различни пътища, въпреки съветите на баща си. Баян остава заедно със сестра си при хазарите. Котраг се отправя на север, а Аспарух, Кубер и Алцек - на юг, за да търсят нова земя за своя народ. Тайно те поддържат връзка с Хуба и й обещават, че ако намерят такава земя, ще й изпратят хабер -златен конец, завързан за крачето на птица.

Веднъж един орел, изпратен от Аспарух, кацва на прозореца на Хуба. Тя разбира знака и тайно, заедно с брат си Баян, напуска палата на Ашина. Когато стигат до брега на Дунава и търсят брод, за да преминат на отсрещния бряг, дъщерята на Кубрат завързва за крачето на орела, който трябвало да им покаже къде е бродът, бял конец. Другият му край трябвало да държи Баян. Точно в това време преследвачите ги настигат. Когато Баян пуска орела да литне, стрелата на врага го улучва. Белият конец, който той продължава здраво да стиска в ръка, става червен от кръвта му. Накрая бегълците със сетни сили стигат при Аспарух. Той отдава последна почест на умиращия си брат, като взема бяло-червения конец и с парченца от него закичва всеки един от войниците си.

Оттогава още ние - българите, се закичваме с бели и червени конци в първия ден на месец март. За да може нишката, която ни свързва, никога да не се разкъса!