Когато думите отказват да се повтарят: местоименията и личното местоимение. Учебен материал по български език с текст за наблюдение, трите лица и пълните и кратките форми

Личното местоимение изглежда просто, докато не се стигне до избора между кратка и дълга форма и до различаването на онова, което замества извършителя, от онова, което замества предмета на действието. Тестът работи точно с тези случаи. Задачите са 20, всички от затворен тип и с по четири варианта, а изреченията са кратки и от всекидневната реч. Първата група е върху заместването. Дадени са двойки изречения, в които съществителното от първото трябва да бъде заменено с местоимение във второто. Проверява се съгласуването по род и число при мъжки, женски и среден род, както и при множествено число. Втората група е върху службата в изречението. Разграничава се употребата като подлог от употребата като допълнение, а също и формите за пряко от формите за непряко допълнение – кой е извършителят, кого виждаме и на кого казваме. Третата група обхваща кратките и дългите форми. Проверява се кога се употребява едната и кога другата, включително след предлог, къде и двата варианта на една форма са допустими и как изглежда правилното удвояване при израз за състояние. Четвъртата група е върху лицето и числото – разпознаване на формата за второ лице множествено число, на трето лице единствено число в женски род и на употребата, с която говорещият включва и себе си. Отговорите са изведени накрая, с кратко пояснение при всеки верен избор – кое лице и число замества формата и на кой въпрос отговаря. Обясненията са по едно-две изречения и се четат бързо. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Тестът е готов за разпечатване, а решаването отнема около половин учебен час, което оставя време за упражнение на дъската. Преимуществото му е форматът с попълване. Изречението е дадено с празно място, а ученикът избира формата, която пасва – така проверката възпроизвежда точно ситуацията при говорене и писане, когато местоимението се избира за части от секундата. Особено полезни са задачите с двойки изречения. Първото съдържа съществителното, второто изисква замяна – упражнение, което изгражда навик за проследяване на връзките в текста и предотвратява неясноти при писане. Ценен е и въпросът за удвояването при израз за състояние. Конструкцията се употребява постоянно в говора и точно затова се пише погрешно, когато трябва да се възпроизведе съзнателно. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават кратка формулировка за всеки случай. За ученика при самостоятелна работа те служат като справочник по формите на местоимението.

Един странен жълт плод, наречен ръката на Буда, дава повода: докато разказваме за него, все трябва да кажем чия е родината му и коя част от него описваме. Точно от тези изрази тръгва разработката и стига до определението какво показва притежателното местоимение и с кои въпроси се разпознава. Следват формите, разделени в две групи. Пълните са подредени по лице и по число, за всяко с четирите варианта, които се съгласуват с поясняваната дума. Кратките са изброени отделно, заедно с обяснението защо не се променят и не се членуват, и с примери как пълна форма може да бъде заменена с кратка, без смисълът да се промени. Самостоятелен акцент е поставен върху правилото за отделното писане на кратките форми и върху един случай, в който една и съща кратка дума може да бъде и притежателно, и лично местоимение. За него е показан бърз начин за проверка чрез заместване, придружен с двойка изречения, които изглеждат почти еднакво, а значат различно. Последната част е правописна и правоговорна. В нея се обяснява кога окончанието е едно и кога друго при формите за мъжки род и за множествено число, кое е специалното правило при формите за трето лице женски род и кои членувани форми са книжовните, за разлика от съкратените, които се чуват в разговор. Разработката завършва с кратко обобщение на най-важните правила и е удобна и за самостоятелна подготовка, и за бърза справка при упражнения.

Три пъти повторено едно и също име в едно изречение стига, за да усетят децата защо езикът има нужда от заместващи думи, и точно с такава провокация започва работата по темата в този план за урок. В началото са посочени типът на урока, целта, очакваните резултати, формулирани с думите на самия ученик, и необходимите материали. След организацията на часа следва въвеждащата провокация, а веднага след нея е даден кратък разказ за един градинар, върху който учениците откриват заместващите думи чрез четири въпроса с посочени очаквани отговори. Новото знание е въведено на достъпен език, с бърза устна проверка с избор между няколко възможности, и оттам часът преминава към личното местоимение. Трите лица са представени като игра в разговор, всяко с въпрос към класа и с очаквания отговор, а веднага след това следва кратко упражнение за разпознаване на лицето по изречение. Отделен етап показва как формата се променя според ролята в изречението: двойки изречения на дъската, допълване от учениците и мини-игра за преобразуване. Следва подреждане на най-употребяваните форми по лице и по число за запомняне, а след него кратко правило за две еднакво правилни форми. Заключителната третина съдържа самостоятелна работа с две задачи, обобщение на наученото, финален въпрос за настроение и домашна работа по избор. За всеки етап е указано ориентировъчно време, така че урокът да се побере в един учебен час.

Едно момче в магазин купува подарък за баща си и тетрадка за себе си, а разликата между двата израза се оказва цялата тема на разработката. От тази кратка случка и въпросите към нея е изведено кога действието е насочено към друг човек и кога се връща към самия извършител. Оттам следва обяснението какво е възвратното лично местоимение, коя е пълната му форма и как тя се пише, както и вариантът с предлог. Кратките форми са показани в изречения, а към тях е добавено правописното правило, в което учениците грешат най-често. Отделен раздел решава практическия въпрос как се избира между лично и възвратно местоимение: две групи примери, поставени една срещу друга, показват кога действието е към друг човек и кога се връща към извършителя, с кратки насочващи въпроси. Втората голяма част е посветена на учтивата форма. Обяснено е кога се използват формите за второ лице множествено число и кога те се пишат с главна буква, с примерни реплики от три различни ситуации, а срещу тях са поставени случаите на неофициално общуване, при които буквата остава малка. Следва правописният раздел за формата на личното местоимение, която носи ударение, за причината да се пише така и за разликата от съюза, с който тя се обърква. Накрая са дадени четири кратки въпроса за проверка, с които ученикът може сам да провери дали е усвоил темата. Разработката е подходяща за въвеждане в час, за самостоятелна подготовка и за преговор преди изпитване.

„Иван облече неговото палто“ или „своето палто“: точно такива колебания стоят в основата на тази разработка върху местоименията и прилагането на граматичната норма. Уводните бележки обясняват защо местоименията са сред най-натоварените думи в речта: чрез тях избягваме повторенията, свързваме изреченията и правим изказа по-стегнат. След определението за местоимение са изведени функциите му в общуването и синтактичните роли, които може да заема в изречението. Ядрото на материала е систематичен обзор на десетте вида местоимения в българския език. Всеки вид е представен с кратко пояснение какво посочва, с изброяване на формите му и с примерни изречения, така че разликите между близките групи да станат видими. Отделено е място и на двойките, които учениците смесват най-често, например притежателните и възвратно притежателното местоимение. Самостоятелен раздел събира типичните нарушения на граматичната норма при местоименията: разместването на формите за подлог и за допълнение, дублирането на дателните форми, неправилното членуване на притежателните местоимения, разговорните и диалектните варианти, както и нарушеното съгласуване по род и число. Всяка грешка е дадена с погрешния и с правилния вариант и с кратко обяснение защо нормата изисква втория. Практическата част включва три задачи за затвърждаване: определяне вида на дадени местоимения и съставяне на изречения с тях, поправяне на грешки в готови изречения и допълване на изречения с подходящо местоимение. Заключението обобщава защо коректната употреба на местоименията е част от езиковата култура. Разработката е подходяща за преговор по български език в 11 клас, за самостоятелно упражнение и за подготовка по темата за граматичната норма.

Този, онзи, такъв, толкова. Урокът за показателните местоимения обяснява защо тези думи са повече от посочване с пръст. В началото е даден отговорът на въпроса какво ще научат учениците, което позволява часът да се използва и за самостоятелна подготовка. Същинската част започва със същността и употребата: какво представляват показателните местоимения и за какво служат. Функциите им са изведени поотделно и номерирани. Първо, те заместват имена. Второ, те свързват изречения и абзаци, което е и по-малко очевидната им роля. Отделно са разгледани показателните местоименни наречия, всяко с пример: „сега“, „тогава“, „така“, „иначе“. Втората част е за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, а нататък и за останалите видове. Отделно е обяснено и защо показателните местоимения са толкова важни за свързаността на текста, което е и причината да се изучават именно тук. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е показано и как едно и също местоимение се променя по род и число и защо тази промяна е задължителна, а не по избор. Подходящ е за упражнение в 6. клас, за подготовка за класна работа и за самостоятелно усвояване на темата.