Чий, чия, чие, чии: притежателното местоимение от загадъчния плод до кратките форми. Учебен материал с пълните и кратките форми, с проверката при думата ни и с правописа на мой, мои и неин

Две почти еднакви изречения за едно момиче и бюрото му показват, че смяната на една-единствена дума може да смени собственика, и оттам тръгва цялата разработка. Началото поставя четири изречения за сравнение и обяснява каква е разликата в смисъла им, преди изобщо да прозвучи терминът. След това е изведено най-важното правило: към кого в изречението препраща възвратното притежателно местоимение и защо подлогът е ключът към разбирането му. Следват формите. Пълните са подредени по род и по число, заедно с членуваните им варианти, а кратката форма е разгледана отделно, с примери как пълна форма се заменя с нея, без изречението да загуби смисъл. Към тях е добавено какво трябва да се знае за произношението и за отделното писане на кратката форма, както и едно ограничение, което често се пропуска: коя част на изречението не може да бъде пояснена от това местоимение. Отделен раздел съпоставя притежателното и възвратното притежателно местоимение по лица. Показано е, че при едни подлози изборът е свободен и смисълът остава същият, а при други неправилният избор променя за кого става дума, с двойки изречения и с кратко пояснение под всяка от тях. Накрая са дадени правописните правила за окончанията, разликата между разговорните и книжовните форми и кратко обобщение, събрало наученото в четири правила.

Един градинар на име Праз и прекалено дългите му мустаци са входната врата към темата: кратката хумористична история стои в началото, за да се види как в жив текст едни думи заместват други. Разработката тръгва от работа по този текст с въпроси, които насочват вниманието към заместващите думи, и с кратки обяснения кой кого замества. Оттам е изведено какво представляват местоименията, на мястото на какви думи могат да застанат и защо се смятат за изменяеми части на речта. Същинската част е посветена на личното местоимение. Обяснено е какво замества то, показано е в изречения и след това е разгледано по трите лица, всяко с формите за единствено и за множествено число и с пример, в който двете форми стоят една до друга. Отделен акцент е поставен върху това, че формата се променя според ролята на местоимението в изречението, като случаите, в които то е подлог, са съпоставени със случаите, в които изпълнява друга служба. Най-подробният раздел е справочен: формите са подредени по лице и по число, а за всяка позиция са дадени формата за подлог, пълните форми, кратката форма и формите с предлога на. Финалът напомня едно правило, около което учениците се колебаят най-често, когато трябва да изберат между два близки варианта, и обяснява защо и двата са правилни. Разработката е подходяща за въвеждане на темата, за самостоятелна подготовка и за бърза справка при упражнения и писане.

Кратък и подреден справочник по правопис на местоименията, събрал на едно място правилата, в които се греши най-често в писмените работи. Първата част е за личните местоимения: кога се пише Й, как се пишат кратките винителни и дателни форми спрямо глагола и защо кратката дателна форма за женски род носи ударение. Отделно са изяснени формите за учтивост, включително правилото за съгласуването на прилагателното име и на миналото деятелно причастие при тях, с примерни изречения към всеки случай. Следват притежателните местоимения: писането им отделно от съществителното, редуването на Й и И в единствено и множествено число, формите на неин и техен и променливото Я в тях, както и въпросът кога се употребява пълен и кога кратък член. Разгледано е и възвратното притежателно местоимение, а после въпросителните, относителните, отрицателните и неопределителните местоимения: правописът им в единствено и множествено число, запетаята пред относителните местоимения и разликата между формите, която в устната реч често се пропуска. Обособен е и списък на местоименните форми, които се изговарят и пишат с Я, както и правилото кога се употребява свой и кога негов, за да не се промени смисълът на изречението. Всяко правило е придружено с пример. Справочникът е подходящ за преговор преди диктовка, за самопроверка при редактиране на собствен текст и за бърза справка по време на домашна работа.

Целият час е построен около един въпрос: чие е това. Учителят въвежда децата в ролята на детективи, а планът дава готовите реплики, въпросите към класа и очакваните отговори за всеки етап. Мотивацията тръгва от кратък разказ за необичаен плод и от три израза, в които се крие притежанието. Следва етап за наблюдение с мини-игра, при която учениците разпознават думата за притежание по слух, и едва тогава е въведено определението заедно с въпросите за разпознаване и с шест примерни изречения. Централната част подрежда формите. Пълните са дадени по лица, така както се променят според думата до тях, и са придружени с бърза устна задача, в която учениците избират правилната форма. Кратките форми са изброени отделно, с обяснение защо остават неизменни, и с двойки изречения, показващи замяната на пълна форма с кратка. Кратко правило за писане и мини-задача с избор проверяват дали то е разбрано. Отделен етап е посветен на случая, в който една и съща кратка дума може да значи различни неща, и на начина за проверка чрез заместване. Правописният блок е най-дългият: окончанията при мъжки род и при множествено число, специалното правило при формите за трето лице женски род и книжовните членувани форми, всяко с примери и с бърза проверка. Планът завършва с обобщение, три практически задачи за часа, домашна работа от две части и кратък финал. За всеки етап е указано ориентировъчно време.

Кой или кого, някой или някого. Материалът подрежда правилата за местоименията, при които се греши най-често. Първият раздел разграничава двете групи форми и обяснява кога се употребява всяка. Формите са изведени поотделно, с примери, защото точно тук грешат и възрастни говорители. Вторият раздел е за притежателните местоимения и за избора между възвратната форма и останалите. Правилото е формулирано така, че да може да се прилага веднага: проверява се кой е подлогът на изречението. Третият раздел е за съгласуването на две относителни местоимения, което е по-рядко разглеждано, но е сред най-честите грешки в писмени текстове. В края е дадено обобщение с примери, подредено като таблица с три колони: какво се проверява, коя е правилната форма и пример. Този вид подредба позволява материалът да се използва като бърза справка, а не само за четене. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо тези грешки са толкова устойчиви: в говора формите се смесват свободно, а в писмената реч правилото остава задължително. Подходящ е за упражнение върху граматичната норма, за подготовка за изпит и за проверка при писане.

Групата се движеше или групата се движеха? Отговорът се крие в едно правило за събирателните съществителни, което лесно се подминава, а веднага личи в писмената реч. Разработката по граматична норма за имената започва със същността на бройната форма: как се образува с окончанията -а и -я и в кои три случая е задължителна, след точно бройно числително, след числително за приблизителност и след думите за количество колко, няколко и толкова. Веднага след това е разграничен обратният случай, когато съществителното назовава лица и нормата изисква обикновено множествено число. Отделни части разглеждат съгласуваното определение, вмъкнато между числителното и съществителното, употребата на колко и толкова с възклицателно значение, както и думите за множество като двойка, тройка, стотици, милиони, дузина и чифт. Самостоятелен раздел е посветен на й и и във формите за единствено и множествено число, при съществителните имена и при местоименията, включително особеността на местоимението неин в производните му форми. Разгледано е и съгласуването при няколко определения към еднотипни предмети, както и правилото за събирателните имена, от което тръгва цялата разработка. Практическата част предлага два варианта тест с ключ, със задачи за подчертаване, попълване на окончания, поправяне на сгрешени изречения и преобразуване. Кратък преговор в края събира правилата в няколко реда за бързо припомняне преди класна работа. Подходяща е за самоподготовка, за упражнение в час и за преговор върху граматичната норма при имената в 10 клас.