ДА ЗАПОМНИМ
Наклонението е граматично значение на глагола, чрез което говорещият изразява своето отношение към връзката между действието и реалността:
– дали действието е реално или нереално;
– дали е представено като зависещо от желанието и волята на говорещия;
– дали е представено като зависещо от някакви условия.
В българския език има три наклонения: изявително, повелително и условно.

ВАЖНО!
Изявително наклонение
Изявителното наклонение е основно и има най-широка употреба. С неговите форми говорещият съобщава, че действието е реално съществуващо (съществувало или предстоящо да се осъществи), или пък отрича съществуването му (в миналото, в настоящето или в бъдещето).
Пример: Отидох при него, за да се разберем по човешки, (реално действие)
Ако бях на негово място, щях да постъпя по друг начин, (нереално действие)
Нямаше да се върна дори и да ме молеха за това. (отричане на действието)

Повелително наклонение
Чрез повелителното наклонение говорещият посочва, че действието трябва да се извърши по негова воля или желание,
Пример: Изпратѝ писмото; Затворете вратата. С повелителни глаголни форми може да се изрази и молба: Подай ми палтото, ако обичаш.

Условно наклонение
С условно наклонение говорещият представя действието като евентуално възможно, като зависещо от някакви условия, например Ако имах време, бих отишъл на море.
С условно наклонение може да се изрази учтива молба или подкана към събеседника да извърши действието, например Бихте ли ми казали къде се намира най-близката аптека ?.