Народните песни – ритуали, обреди, обичаи

Народните песни възникват преди хилядолетия като израз на чувства, мисли и преживявания. Българският народ - както и всички други народи - пее, когато трябва да сподели болката си или изживения щастлив миг. Ако се върнем в далечната 1861 г., ще прочетем в предговора към сборника от народни песни на Братя Миладинови: „Народът в песни излива чувствата си, в тях е увековечен животът му и старите подвизи, в тях намира душевна храна и развлечение. “

Едни от най-старите народни песни ни пренасят в света на езически представи и вярвания, митове и образи на свръхестествени същества. Човекът се е страхувал от заобикалящия го свят. Поразилите неговото съзнание непознати природни явления неминуемо са се отразявали върху битието му.

От най-дълбока древност чрез словото хората не само изразяват мисли и чувства, общуват помежду си. Чрез словото те творят, оставят поуки за идните поколения. Словото въздейства изключително силно. То е божествено и неповторимо като основа за творение. Неговата функция често е и свещена, когато чрез него се е осъществявала връзката с боговете. Словесността отразява етапите на развитие, пряко свързани с формирането на общественото съзнание.

Хаотичната картина на света, създадена от човека като някаква представа за космичен порядък, присъства в митовете. Те са населени от реални образи и от причудливи същества, които се доближават едновременно до човешкото и до божественото. Тези митични образи, плод на езическите вярвания, откриваме както в приказките, дърворезбите на църковните олтари и каменните релефи, така и в народните песни.

Самодивите, самовилите, бродниците, русалките са очарователни образи, плод на народното въображение. Те въплъщават волността, радостта от живота, от песента и изкуството. Самодивите (самовили, юди) олицетворяват природните сили. Във фолклора те са страстни любителки на музиката и танците. Българите вярват, че вихрушките са самодиви. Представяни обикновено като отмъстителни същества, те са способни да бъдат и добри към хората и да им помагат. Често срещан мотив в песните е сватбата на самодива със земен човек, който осигурява за избраницата си изживяването на огромното човешко щастие да има дете! Често след това самодивата бяга, защото не са й присъщи земните грижи и не е в състояние да отгледа детето си. Нейната същност си остава твърде различна от тази на човека.

Друг образ, много характерен за мита, е открояващият се образ на змея - змията, обикновено възприемана като коварна и зла. Тя живее в долния свят и се свързва със света на мъртвите. Понякога е представяна и в контрастна светлина - мъдра, пазителка на подземните богатства, която разбира много езици и помага, като лекува хората с билки.

Според народните поверия и вярвания, змеят е голяма змия. Образът на змея е един от най-сложните и неразгадаеми образи в световния фолклор. Змеят може да бъде не само огнен, но и воден. Негови стихии са огънят и водата.

В българската митология присъстват и образите на митологизираните исторически герои като цар Траян и Крали Марко. Те се появяват в резултат от смесването на историческото и митологичното, т. е. конкретният исторически факт е митологизиран, а самите образи са повече плод на историческо съзнание, отколкото на митологични представи.

Фолклорът е неизменно свързан с празничноритуалния обреден цикъл, изпълняващ ролята на своеобразно „училище" за човека. Песните съхраняват мъдростта и знанията на по-възрастните. Определен обред съпътства отделните етапи от живота на човека. Раждането и началните грижи около детето са свързани с религиозния ритуал кръщене, както и с някои митологични действия. Детството, юношеството, женитбата също намират своето отражение в празничноритуалния цикъл. Почти винаги народните песни представят и съпътстват обичаите, свързани с Коледа, с Лазаровден, с жътвата, със седенкуването. Народнопесенното творчество налага определен начин на поведение, повелява спазването на народните традиции.

Празниците и обичаите са тясно свързани и с грижите на хората за плодородие, с добитъка, с желанието им за здраве, семейно щастие и благополучие. Верен и последователен в действията си, българинът се стреми да се очисти от злите сили, да се предпази от бедствия, които биха застрашили сигурността на дома му и на близките му. Постигането на тази цел се осъществява понякога и с магически обреди, които имат умилостивителен характер, например обичая за измолване на дъжд „Пеперуда". Много от годишните празници, и по-точно тези от зимния цикъл, са придружени от изпълнението на специално предназначени за случая народни песни. Те са изпълнени с конкретни пожелания и заклинания за добра реколта, за опазването й от градушка или други бедствия - и в наричанията строго се спазват определени забрани.

Голяма част от обичаите и обредите, отразени в българските народни песни, са присъщи и на почти всички славянски и някои други европейски народи. Както на тях, така и на нашия народ, те са помагали в трудния им делник. И до днес ние спазваме традиционни обичаи, доразвити и приети от християнството, като например украсяването на коледни елхи, носенето на мартеници, боядисването на великденските яйца.

С много ритуални обреди е изпъстрен животът на българите. Свързаните с тях народни песни отразяват по най-добрия начин съхранената мъдрост на поколенията.