Самодиви, змейове и песни за дъжд: народните песни, ритуалите, обредите и обичаите, 5 клас
Зареждане на оценките…
Народните песни възникват преди хилядолетия като израз на чувства, мисли и преживявания. Българският народ - както и всички други народи - пее, когато трябва да сподели болката си или изживения щастлив миг. Ако се върнем в далечната 1861 г., ще прочетем в предговора към сборника от народни песни на Братя Миладинови: „Народът в песни излива чувствата си, в тях е увековечен животът му и старите подвизи, в тях намира душевна храна и развлечение. “
Едни от най-старите народни песни ни пренасят в света на езически представи и вярвания, митове и образи на свръхестествени същества. Човекът се е страхувал от заобикалящия го свят. Поразилите неговото съзнание непознати природни явления неминуемо са се отразявали върху битието му.
От най-дълбока древност чрез словото хората не само изразяват мисли и чувства, общуват помежду си. Чрез словото те творят, оставят поуки за идните поколения. Словото въздейства изключително силно. То е божествено и неповторимо като основа за творение. Неговата функция често е и свещена, когато чрез него се е осъществявала връзката с боговете. Словесността отразява етапите на развитие, пряко свързани с формирането на общественото съзнание.
Хаотичната картина на света, създадена от човека като някаква представа за космичен порядък, присъства в митовете. Те са населени от реални образи и от причудливи същества, които се доближават едновременно до човешкото и до божественото. Тези митични образи, плод на езическите вярвания, откриваме както в приказките, дърворезбите на църковните олтари и каменните релефи, така и в народните песни.
Самодивите, самовилите, бродниците, русалките са очарователни образи, плод на народното въображение. Те въплъщават волността, радостта от живота, от песента и изкуството. Самодивите (самовили, юди) олицетворяват природните сили. Във фолклора те са страстни любителки на музиката и танците. Българите вярват, че вихрушките са самодиви. Представяни обикновено като отмъстителни същества, те са способни да бъдат и добри към хората и да им помагат. Често срещан мотив в песните е сватбата на самодива със земен човек, който осигурява за избраницата си изживяването на огромното човешко щастие да има дете! Често след това самодивата бяга, защото не са й присъщи земните грижи и не е в състояние да отгледа детето си. Нейната същност си остава твърде различна от тази на човека.
Друг образ, много характерен за мита, е открояващият се образ на змея - змията, обикновено възприемана като коварна и зла. Тя живее в долния свят и се свързва със света на мъртвите. Понякога е представяна и в контрастна светлина - мъдра, пазителка на подземните богатства, която разбира много езици и помага, като лекува хората с билки.
Според народните поверия и вярвания, змеят е голяма змия. Образът на змея е един от най-сложните и неразгадаеми образи в световния фолклор. Змеят може да бъде не само огнен, но и воден. Негови стихии са огънят и водата.
В българската митология присъстват и образите на митологизираните исторически герои като цар Траян и Крали Марко. Те се появяват в резултат от смесването на историческото и митологичното, т. е. конкретният исторически факт е митологизиран, а самите образи са повече плод на историческо съзнание, отколкото на митологични представи.
Фолклорът е неизменно свързан с празничноритуалния обреден цикъл, изпълняващ ролята на своеобразно „училище" за човека. Песните съхраняват мъдростта и знанията на по-възрастните. Определен обред съпътства отделните етапи от живота на човека. Раждането и началните грижи около детето са свързани с религиозния ритуал кръщене, както и с някои митологични действия. Детството, юношеството, женитбата също намират своето отражение в празничноритуалния цикъл. Почти винаги народните песни представят и съпътстват обичаите, свързани с Коледа, с Лазаровден, с жътвата, със седенкуването. Народнопесенното творчество налага определен начин на поведение, повелява спазването на народните традиции.
Празниците и обичаите са тясно свързани и с грижите на хората за плодородие, с добитъка, с желанието им за здраве, семейно щастие и благополучие. Верен и последователен в действията си, българинът се стреми да се очисти от злите сили, да се предпази от бедствия, които биха застрашили сигурността на дома му и на близките му. Постигането на тази цел се осъществява понякога и с магически обреди, които имат умилостивителен характер, например обичая за измолване на дъжд „Пеперуда". Много от годишните празници, и по-точно тези от зимния цикъл, са придружени от изпълнението на специално предназначени за случая народни песни. Те са изпълнени с конкретни пожелания и заклинания за добра реколта, за опазването й от градушка или други бедствия - и в наричанията строго се спазват определени забрани.
Голяма част от обичаите и обредите, отразени в българските народни песни, са присъщи и на почти всички славянски и някои други европейски народи. Както на тях, така и на нашия народ, те са помагали в трудния им делник. И до днес ние спазваме традиционни обичаи, доразвити и приети от християнството, като например украсяването на коледни елхи, носенето на мартеници, боядисването на великденските яйца.
С много ритуални обреди е изпъстрен животът на българите. Свързаните с тях народни песни отразяват по най-добрия начин съхранената мъдрост на поколенията.
Свързани материали
Свят на самодиви и змейове: особености на митическите народни песни, анализ на мотивите, персонажите и образа на Слънцето
Змейове, самодиви и русалки населяват свят, в който всяка стихия има лице, и точно този свят е описан тук. В началото е изяснена представата на древния човек за космическото единство между земя, хора, небе, водни стихии и подземно царство, от която тръгва цялата образност на митическите народни песни. Следва преглед на водещите мотиви: вграждането на жив човек или на сянката му в строеж, отношенията между човека и небесните тела, клетвите и сънищата, съживяването на мъртъвци. Посочени са и песни, върху които тези мотиви се разпознават. Най-обширната част е посветена на персонажите. Разгледани са самовилите, техният облик, местата, които обитават, и начинът, по който се придвижват; русалките и единствената седмица в годината, в която идват при хората; самодивите, нощните им игри и двойствената им роля на помощници и пакостници. Обяснено е и какъв копнеж влага народният певец в образа на тези необикновени жени. Отделен раздел следва змейовете и змеиците: човешките им черти, мотивът за отвличането на моми, любовта на змеица към овчар и нейният изход, както и песните, в които девойката сама не желае да се раздели със змея. Изложението е подкрепено с откъси от самите песни. Самостоятелен акцент е поставен върху цикъла за Слънцето: обожествяването му още в славянската митология, персонификацията на светилото, роднинските му връзки със звездите и двата основни мотива, около които се въртят песните за него. Финалната част обобщава мистичната атмосфера на този песенен свят и обяснява какво търси народният певец, като се откъсва от действителността. Подходящ е за уроците върху българския фолклор и митологичния модел за света, за подготовка на анализ на конкретна митическа песен и за задачи, свързани с фолклорните персонажи и мотиви.
Митическите народни песни: свят, населен със самодиви и змейове, анализ на копнежа за красота и на изпълнения дълг в „Славки си рожба не трае“ и „Троица братя града градяха“
Обзор на митическите народни песни, който първо очертава света, в който те възникват, а после се спира на две конкретни творби. В началото е обяснено защо тези песни са сред най-древните във фолклора ни, каква форма имат повечето от тях и по какви следи съдим за старите вярвания на българина. Изброени са съществата, които населяват песните, и типовете случки, около които те се въртят: отношенията на човека със слънцето и месеца, превръщанията, вгражданията, сбъдването на сънища и клетви. Следва разсъждение за отношението между човека и природата в тези песни: страхът от враждебните сили, но и дързостта да им се противопостави, какъв изход имат тези двубои и какво следва от него за общата картина на живота. Първата разгледана песен е „Славки си рожба не трае“. Проследени са мотивът за бездетието, страхът на майката за красотата на дъщеря ѝ и хитростта, с която се опитва да я опази, срещата със слънцето и обредната картина на Гергьовден, както и недоразумението, което променя всичко. Изводът е формулиран кратко и в него личи гордостта на народния творец. Втората е баладата за вградената невеста „Троица братя града градяха“. Обяснено е вярването, върху което тя стъпва, и как то се отразява в сюжета: обетът на братята, единственият, който запазва тайната, и измамата на строежа. Отделно е откроено онова, което е озадачавало поколения читатели: примирението на героинята и молбата, с която тя се обръща към зидарите. Текстът е подходящ за подготовка върху фолклора и митологичните представи на българина, за съчинение или устен отговор върху мотива за вградената невеста и за преговор върху народните песни.
Песните, с които човек е говорил на природата: обредните песни и отношението към живота, света и природата, учебен разбор
Пътеводител през българските обредни песни: откъде идват, защо са се пеели и какво разкриват за отношението на човека към живота, света и природата. Началото поставя песните в тяхната среда: празничните обичаи, родовообщинния бит и зависимостта на човека от природните стихии, магическата вяра в силата на словото и култа към предците. Оттук изложението обяснява как след покръстването езическото и християнското се преплитат и защо обредната поезия не е изцяло религиозна, а е свързана с всекидневните грижи на земеделеца и скотовъдеца. Същинската част подрежда песните в две големи групи. Първата следва земеделския календар и годишния кръговрат със зимния, пролетния, летния и по-краткия есенен цикъл. Втората обхваща семейно-обредните песни, събрани около трите повратни момента в живота: раждането, женитбата и смъртта, всеки със своите обреди и вярвания, включително орисниците, пожеланията за новороденото и погребалните обичаи. Най-подробно разгледаната група са сватбените песни. Проследени са обичаите около грабежа и откупването на момата, образът на невястата и раздялата с бащиния дом, а една кратка сватбена песен е разчетена в детайли: строеж, интонация, поанта, както и оценката на Пенчо Славейков за силата на народната лирическа песен. Отделно място е отредено на календарно-обредните песни с техните обръщения, припеви и благословии. Разгледани са великденските хороводни песни, Гергьовден с обичаите по ниви, стада и люлки, а най-обстойно Коледа и Бъдни вечер: коледуването, обредните хлябове, постната трапеза и обредът с бъдника, придружен от текста на песен, разчетена ред по ред. Разборът е подходящ за подготовка по фолклор, за преговор преди изпитване и класна работа, за реферат върху българските празници и обичаи и за самостоятелна работа върху конкретните обредни песни, които се изучават в училище.
Зрънце истина за сътворението на света: български народни легенди, поверия и празнични предания
Кратък обзор върху българските народни легенди, който тръгва от най-общия въпрос: откъде идват те и защо у нас са запазени по различен начин от митовете на други народи. Първата част обяснява разликата между мит и легенда и посочва историческата причина, поради която българското творчество не пази митовете в тяхната първична пълнота. Следва прегледът на онова, което все пак е оцеляло: прабългарските образи на змейове и чудовища и техният отглас в песните, приказките и легендите. Като пример е разгледана легенда, свързана с Никулден, и връзката ѝ с представата за смяната на годината. Оттам изложението стига до поверието за полазника и до поганните дни между Коледа и Ивановден, за да покаже колко близо стоят легендата, обредът и вярването. Отделено е място и на обреда Ладуване, а последната част подрежда останалите видове легенди: за исторически личности и събития, за имена на местности и за природни явления, като извежда общото между тях. Обзорът е подходящ за въведение в темата за народното творчество, за подготовка на кратко изложение в час и за примери, когато се говори за митове, легенди и предания.
ТЕСТ. Входно равнище. Български език – 6 клас (Вариант 3)
Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1 до 4. Българските народни песни са едни от най-хубавите в Европа. С реализма на картините, пресъздаващи бита, обичаите и вярванията на народа ни, те вълнуват с богатата си ритмика и мелодика както млади, така и стари. Как възниква българската народна песен? Първоначално зад всяка фолклорна творба стои един-единствен създател, който остава неизвестен до наши дни, тъй като народните творби се разпространяват по устен път. Създадена веднъж, песента търпи
Словото, което пази дома: обредните народни песни и коледарските благословии, разработка върху българския фолклор
Песента, с която българинът е посрещал празника, стои в центъра на тази разработка върху обредния пласт на народното творчество. Началото изяснява какво прави една песен обредна: връзката ѝ с ритуалното действие, с календара и със семейните обичаи, старите езически и християнски пластове в нея, преклонението пред слънцето и земята, култът към предците и вярата, че изреченото слово има сила над природата. Оттам погледът се стеснява към най-голямата група обредни песни, коледарските. Проследено е как зимният празник на възраждащото се слънце се слива с християнското честване на Рождество и какво придава на коледната нощ нейната тържественост. Отделен акцент е поставен върху Бъдни вечер и върху бъдника: кой го отсича, как се подготвя, защо се избират точно определени дървета и какво символизира горенето му. Приведени са кратки откъси от коледарски песни, в които бъдникът сам заговаря, а образът му се свързва с представата за Дървото на живота и за плодородието. Финалната част разглежда благословията като задължителна съставка на коледарската обредност: кой я изрича, как коледарите съобразяват песента със стопанина и поминъка на всяка къща и с какви пожелания завършва всяка от тези песни, включително най-известната сред тях. Разработката е подходяща за час по литература върху фолклора, за подготовка на изпитване по темата за обредните песни и за писане на съчинение или отговор върху българската народна обредност.