Особености на митическите народни песни
Зареждане на оценките…
ОСОБЕНОСТИ HA МИТИЧЕСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ
За древния човек естественият живот на природата представлява космическо единство, което обхваща земята, хората, небето, водните стихии и подземното царство. Тези прастари представи изграждат омагьосания, тайнствен и приказен свят на митическите народни песни – свят на свръхестествени сили, които движат човешката съдба.
Водещи мотиви в митическите песни – плод на редица суеверия, са вграждането на жив човек или на сянката му в строежа на мост или сграда; отношенията между човека и небесните тела – слънцето, звездите, месеца; клетвите и сънищата; съживяването на мъртъвци и др. С течение на времето тези народни песни са подложени на множество поетични преработки, отличаващи се с богатство на тематичните си варианти: („Троица братя град а градяха“, „Слънце и Грозданка“ и др.).
Персонажите на митическите песни са изключително разнообразни. Техните изображения са изградени върху основата на прастари митове. Народната фантазия създава свръхестествени същества, които олицетворяват природните стихии. Човекът се намира в обкръжението на тези митични сили, настроени враждебно или благоприятно към него. В повечето митически песни се налагат образите на самодиви, самовили, русалки, змейове, лами, орисници, вампири и таласъми, които неизменно влизат в отношения с хората, опитвайки се да променят и да направляват съдбите им.
Народното вярване представя самовилите като красиви млади девойки с дълги руси коси, облечени в прозрачни бели ризи. На главата си носят венец от самодивско цвете, с който омагьосват юнаците:
...одам, мамо, упустеня,
тамо любам посестрима,
посестрима самовила.
Те обитават поляните, намиращи се високо горе в планината, и притежават умението да летят. Най-често се придвижват на големи групи, хванати за ръце.
Русалките пък живеят накрай света и се отличавате изключителната си красотата. Те идват при хората само веднъж в годината (седмицата преди Спасовден, наречена още Русалска неделя), за да вдъхнат живот на нивите, та годината да бъде богата и хлебородна.
Друг интересен персонаж на митическите песни са самодивите, които излизат през нощта, в „потайна доба“, къпят се в реките и играят самодивско хоро. Обикновено те причиняват много проблеми и злини на хората. В някои народни песни допълнение към образа на самодивата е шестокрилият „сурелен“, който тя язди:
...стремени ѝ зелен гущер
юзда ѝ люта змия,
а камшика усойница.
Най-често в митическите народни песни самодивите се явяват в човешки облик и понякога имат семейство – майка, братя, сестри, които временно или завинаги изоставят. Носителки на горската красота и на животворното начало в природата, те влизат в разнообразни отношения с хората. Често се състезават в надпяване с моми и момци, надиграват се с тях, помагат на болни и ранени. Така например самодива помага на юнак, ранен от триста пушки и три стрели. В друга народна песен майка забравя детето си в люлка на нивата, а когато се връща, около него вижда три самодиви:
...първа ми чакъм режеше,
втора ми снопи вържеше,
трета ми дете бавеше.
Но нерядко самодивите правят и пакости – „затварят“ водата, отвличат деца и др. В народното въображение самодивите понякога се смесват и с вещиците, които са особено враждебно настроени към човека. Въпреки проявите им на злосторство обаче в образа на тези необикновени жени безименният народен певец влага копнежа си по приказното, изключителното, което надхвърля границите на всекидневието и реализира мечтите му. Това е своеобразен бунт срещу битовите традиции и срещу трудните в някои случаи отношения в семейството; бунт, въплътен в богатото разнообразие на митически образи.
Подобно на самодивите, змейовете и змеиците имат човешки облик - понякога само от кръста нагоре, но това не е задължително. И те притежават чисто човешки качества – раждат се, женят се, умират. Често срещан мотив в митическите народни песни е отвличането на моми от змейове или любовта на змеици с момци. Обикновено това става насила, а единственият начин за спасение е да бъдат открити „билки разделни“.
Честата гибел на овчари в планините поражда мисълта за свръхестествени сили, които се намесват в човешкия живот. Така се формира образът на змеицата, която залюбва някой пастир с характерната си демонична, силна и натрапчива любов. Змеицата изчерпва силите на овчаря, а после отнема и живота му.
Особено тежка е съдбата на девойките, избрани и отвлечени насила от змей:
Мене ме, мамо, змей либи,
Змей либи, змей ще ме земе.
Ката ми вечер дохожда,
и тази вечер ще дойде.
Но има песни, в които самата девойка е завладяна от любовта си към змея и никакви увещания не могат да я убедят да се откаже от него. Така например Стоянка е влюбена в змей и тази любов трае цели три години, докато най-накрая снахите й не отгатват нейните чувства. Затова тя отправя гореща молба към змея да дойде и да я отвлече късно вечерта.
С мечтите на човека за любов, топлота и разбирателство в семейството са свързани митическите песни, посветени на отношението човек – Слънце. Още в митовете на старите славяни се среща обожественият образ на най-яркото небесно тяло. В славянската митология богът на Слънцето се нарича Дажбог. Песните за Слънцето са всъщност отглас на това обожествяване.
В народните представи образът на Слънцето е персонифициран. Небесното светило е живо същество, което чувства и мисли, притежава човешки качества, а в някои песни има и име (Горчо). Негови сестри са звездите Ангелина, Марийца, Зорница и др. Двата основни и широко разпространени в митическите песни мотива, са: надпреварата със Слънцето и Слънчовата женитба.
Темата за Слънцето, което се жени за земна мома, е широко разработена в митическия народно-песенен цикъл. Мотивите за бездетството, за люлките на Гергьовден, на които се люлеят девойчета, за магиите на майката, която желае единствено щастието на дъщеря си, за надгряването на Слънцето, причинено от захласването му по млада и красива девойка, са водещи в песните, посветени на върховното светило. Подобно на човека, то чувства и страда, изживявайки дълбоко своята обич към избраницата на сърцето си. Затова се изповядва пред майка си, че е видяло мома, която грее на земята като самото него. Ако не я вземе за жена, ще помръкне светлината му и няма да е така ярка.
В мистичната атмосфера на тайнствени обрати народният певец създава песни, в които лошите сънища се сбъдват, мъртвите проговарят или излизат от гроба, а хората се превъплъщават в растения или животни. Тези фантастични събития и видения съставят основната тематична линия на голяма част от митическите песни. Чрез откъсване от реалността, от потискащата и смазваща човешката личност действителност, народният певец търси други светове и измерения, които реализират поетическите му видения за живот, по-различен от неговия.