Народни предания и легенди

Народното ни творчество е богато на предания, предавани от уста на уста, от майка на дъщеря, от баща на син, от поколение на поколение... Както в народните песни, така и в преданията могат да се открият множество древни мотиви и герои, зад които се крият действително живели исторически личности.

Най-голям брой предания са свързани с османското нашествие. Преданията за селища и местности най-често са посветени на обяснение какво знаменателно събитие се е случило по времето, „когато турците дошли по нашите места". Обвързването на историческия спомен с поезията на преданието и легендата не подминава дори и цветята - от кървавите сълзи на девойката, подирила спасение от нашественика далече горе, в планината, се ражда цветето момина сълза. Споменът за историческото минало е вплетен в обичаи и норми, напр. жителите на с. Кладница на южната страна на Витоша и сега разказват предание, според което Кладнишката крепост била завладяна чрез предателство. Предателка станала млада жена от съседното село, водена от желание да запази живота на годеника си, който стоял начело на бранителите на крепостта. Като спомен от драмата чак до средата на нашия век младите от двете села - Кладница и Студена - не се женят помежду си. Друго предание, познато в няколко варианта, се опитва да обясни на българите всичко онова, което ги е смущавало в бита на завоевателите им: защо жените им ходят забулени, откъде идва името Осман и османци? Самото предание е причудлива смесица от християнски разбирания, езични вярвания и верни исторически факти и сякаш обединява в едно мит, легенда и действителност.

Много от преданията идват да обяснят причудливи природни форми, следи от отколешна човешка дейност, произхода на различни названия. Напр., цяла България е осеяна от стъпките на Крали Марко и следите от копитата на неговия кон Шарколия. Крали Марко е направил и могилите в Дунавската равнина, докато си играел с посестримата си Дива Самодива. От виното, изтекло от неговите бъчви, червенеят скалите на Гъбавци; от удара на сабята му е станал проходът Железни врата. Знае се планината, на която Крали Марко живее, и минат ли пътници и попитат ли: „Марко, си жив?", чуват в отговор: „Жив". Негови и на Дете Големеше са каменните следи между Миланово и Вършец, откак двамата косили ливадите по съседство.

С последните дни на българската държава и на нейния владетел Иван Шишман са свързани „Цареви кладенци", преданията за гроба на Шишман и за скрито царско съкровище край Самоков. Тези предания знае Паисий Хилендарски и умело ги вплита в разказите си („История славянобългарска”), заедно с други аргументи. С нашествието преданията свързват старото име на Асеновград - Станимака, имената на Панчарево, Герман, Лозен, Кокаляне и пр.

Героите на преданията са преди всичко владетели, водачи - на държава, област или крепост. Но редом с тях присъстват предателите, чрез които турците проникват в крепостта. Падането на крепост е било нещо крайно необичайно в представите на хората - крепостта, за разлика от откритото поле, е надеждна твърдина. И макар че две български поколения са свидетели на падащи крепости, факт от подобен род не преставал да бъде по-малко удивителен. Многобройните предателства, с които масово се подменят истинските причини за гибелта на българската държава, преследват добре премислена възпитателна цел - да се съхрани споменът за една силна и цветуща българска държава, за една могъща българска династия на Шишмановци, за геройствата на българската войска. И още - да се заклеймят предателите и да се предпазят младите поколения българи от опити за сътрудничество с поробителя, от предателство на род и вяра. Достатъчно им е било да знаят, че в дотурското време са имали силна държава със силни владетели. Стига им да осъзнаят и повярват, че не слабост, а предателство са я съсипали и човешки грехове. И да разберат: главното е да оцелеят, да се запазят като българи, да опазят спомена и да го предадат на децата си, те пък - на синовете. Повече сякаш не е нужно да се знае, а и не е било възможно да се постигне чрез фолклора.

Легендите датират от времето, когато възниква светът - било е време, когато светът още не е бил направен, а навсякъде имало само вода и живеели само Бог и дявол. Било е време, „когато дядо Господ ходел по земята", когато болести нямало и само смъртта косяла хората по Божие повеление и хората я кълнели, затова тя измолила от Бога да прати болести, та хората тях да кълнат вместо нея. Имало е и време, когато дядо Ной или св. Никола направили гемията, когато Адам и Ева били изгонени от Рая или когато човеците били некръстени, когато умрял Христос или пък Адам. Тези легенди често пъти почиват върху свободни интерпретации на сюжети от Стария завет или апокрифи, а понякога издават и езични вярвания.

Фолклорът изпитва подчертан интерес към опознаване и тълкуване на отминалите времена. Доказва го фактът на широкото проникване на историческата проблематика в жанрове, които не са по принцип исторически. Народните песни, преданията и легендите фокусират в себе си интереса на българина към миналото.