Български предания и легенди

Безкрайно богато е българското народно творчество. Наред с приказките, песните, пословиците и поговорките, свое художествено място във фолклорното ни наследство заемат народните предания и легенди. Те са разкази с фантастично съдържание за исторически лица, селища, местности, реки, планински зъбери и скали, за ярки и драматични събития, които са оставили незаличими следи в народното съзнание.

Преданието е устен разказ за исторически събития, свързани с географски обекти и личности с изключително поведение. Народните предания са залегнали в сюжета и тематиката на юнашките, историческите и хайдушките народни песни. Отразявайки конкретни исторически факти, те се превръщат в поетичен израз на творческото въображение на народа, представящо народната съдба чрез отделни образи и герои. Народните предания може да се разделят на три групи: за исторически личности; за исторически събития; за местности и селища. Конкретността на историческите събития в много от преданията се губи, като често се заменя с елементи на легендарното и въображаемото. Така народният творец доближава преданието до легендата.

В преданията за исторически събития се откриват неясните, далечни спомени за заселването на прабългарите по нашите земи. Следите на времето се губят, което обяснява появата на фантастични елементи. Творческата измислица допълва липсващи елементи от историческата достоверност на събитията в преданията за кръстоносци, татари и византийци. Най-много са преданията за драматичните и трагични събития от края на XIV век. Те още пазят живи спомените за унищожаването на Второто българско царство и отчаяната съпротива на народа ни срещу поробителите. Загиването на държавата често се представя като божие наказание заради греховен живот или е плод на предателство от страна на страхливи или алчни хора. В тези предания нерядко се рисува ужасяващата болка и страдание на народа от безчинствата и жестокостта на многобройния враг. Особено силно въздействат песенните „разкази" за произволите на поробителите при помохамеданчването на родопските българи. Всеки, който е дръзнал да се противопостави на този акт, е бил обречен на смърт. Но страдалците за християнска вяра и българско самосъзнание не са забравени. Те оживяват в народните предания като пример за вярност към род и родина. И в най-тъмното и жестоко време народът ни запазва надеждите си за свобода. Чудни предания разказват за предзнаменования за края на чуждото владичество: там, където са поругани християнските храмове и са построени джамии, минаретата се срутват; изпод земята звънтят в развалините християнски камбани, разлиства се заровена полуизгоряла главня, взета някога от дворците на Търновград.

Често народните предания за исторически личности са преплетени с преданията за исторически събития или за селища и местности. В тях народният разказвач въплъщава идеала си за храброст, юначество, свободолюбие, обезсмъртявайки образите на владетели, духовници и обикновени хора. Има народни предания за свети Наум, свети Климент Охридски, свети Иван Рилски. Преданията за много места по българската земя са свързани с Крали Марко, където той е оставил отпечатъци от ръцете или от стъпките си. Други пък разказват за гибелта и гроба на последния български цар Иван Шишман. Почти всяко българско селище пази свое предание за произхода на името си. Често срещан мотив в преданията за местности е предпочетената смърт пред безчестното и предателството спрямо вяра и народност.

Историческите легенди за събития, личности и местности са близки до преданията, но в тях основното е чудото, необикновеното, често свързвано с божие знамение. В това ни убеждават „Панонските легенди”, посветени на светите братя Кирил и Методий, легендарният разказ за патриарх Евтимий, който не бил посечен от турския палач, защото Господ вкаменил ръката на неверника. Народните легенди стоят близо до вълшебните приказки и почти винаги завършват с победа на доброто. В тях непременно се случва някакво чудо, което спасява героя в най-драматичния момент или го превръща в нещо друго - река, извор, камък, за да не могат да му сторят зло враговете.

Народните предания и легенди столетия наред се предават от поколение на поколение за поука, гордост и родолюбие. В тяхната мъдрост и поетическа красота се крият корените на българщината и вярата на нашия народ. От тях черпят мотиви и много известни писатели - Петко Славейков, Иван Вазов, Йордан Йовков, Николай Хайтов, Вера Мутафчиева.

Преданията и легендите са неотделима част от българското духовно богатство.