Неопределителни местоимения. Обобщителни местоимения - 6 клас

Някой, нещо, всеки, всичко. Часът подрежда двете групи местоимения, които учениците бъркат най-често. В началото са посочени предметът, класът и продължителността, а часът започва с две минути организационен момент, чиято реплика е изписана дословно. След пет минути въведение и подготовка идва първата основна част, петнадесет минути за неопределителните местоимения. Тя е разделена на три блока: същност и употреба, определение и видове. Видовете са изведени в списък по признак: за лица и предмети, за признаци и за притежание, всеки с примери. Втората основна част разглежда обобщителните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Отделно е предвидено и как се обяснява разликата между неопределителните и обобщителните, която е и същинската трудност на темата. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се работи с формите, които изглеждат еднакво в двете групи, което е и най-честият източник на грешки при тази тема. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план по езикова тема.

Една буква дели „някой“ от „някои“, а сгрешена, тя променя цялото изречение. Урокът обхваща двата вида местоимения, при които се греши най-често, и обяснява правилата през примери, а не през определения. Първата част е за неопределителните местоимения: как се образуват от въпросителните с представките ня, и не, таблица с видовете по категории и примерни изречения за всяка от тях. Специалните правила са отделени и стигат до истинските капани. Обяснено е кога се пише някой и кога някого, дадена е и проверка, с която разликата между някой и някои се решава за секунда. Показано е защо ударената представка отличава местоимението от отрицателната частица и защо „някой не дойде“ значи съвсем друго в сравнение с „никой не дойде“. Втората част е за относителните местоимения и започва с двойната им роля: те едновременно заместват дума и свързват подчиненото изречение с главното. След таблицата с видовете идват правилата, които решават най-честите грешки: как службата в подчиненото изречение определя избора между който и когото, с какво точно се съгласува чийто и кога се пише чиито, къде застава запетаята и по какво относителните се различават от въпросителните. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа и пунктуацията.

Който, когото, на когото. Часът подрежда относителните и отрицателните местоимения там, където най-често се греши. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и три минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес. Основната част отделя двадесет и седем минути за новия материал, разделени на две части. Първата, четиринадесет минути, е за относителните местоимения. Пет от тях отиват за същността и употребата, като формите „който“, „когото“ и „на когото“ са изведени поотделно, защото точно там грешат и възрастни. Още пет са за видовете и граматичните признаци, започвайки с тези за лица и предмети. Втората част разглежда отрицателните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Отделно е предвидено и как се обяснява правилото за пълния и краткия член при тези форми. Въпросите са изписани дословно, а към всеки стои очакваният отговор. Отделно е обяснено и връзката между относителните и въпросителните местоимения, които изглеждат еднакво и се различават само по употреба. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Защо на български се казва „никого не срещнах“, а не „никого срещнах“, и защо „всички дойдоха“ значи нещо различно от „не всички дойдоха“? Урокът обхваща двата вида местоимения, които стоят на противоположните краища на едно и също скеле: едните изключват всичко, другите включват всичко. Първата част е за отрицателните местоимения. Обяснено е как се образуват от въпросителните, следва таблица с видовете по категории, примерни изречения за всяка от тях и отделен раздел за двойното отрицание, което в българския език е норма, а не грешка. Специалните правила са събрани поотделно и покриват тъкмо местата, на които се греши: кога се пише никой и кога никого, каква е книжовната форма никому, къде застава предлогът, защо местоименията се пишат слято и по какво никак се различава от тях, въпреки че се държи подобно. Втората част е за обобщителните местоимения и следва същата подредба: видове в таблица, употреба с примери и специални правила. Отделно е разграничена разликата между всеки и всички, която на пръв поглед изглежда само в числото, но променя смисъла на изречението. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат, така че редиците да се запомнят наведнъж, а не поотделно. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа и за изходно ниво, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа.

Този, онзи, такъв, толкова. Урокът за показателните местоимения обяснява защо тези думи са повече от посочване с пръст. В началото е даден отговорът на въпроса какво ще научат учениците, което позволява часът да се използва и за самостоятелна подготовка. Същинската част започва със същността и употребата: какво представляват показателните местоимения и за какво служат. Функциите им са изведени поотделно и номерирани. Първо, те заместват имена. Второ, те свързват изречения и абзаци, което е и по-малко очевидната им роля. Отделно са разгледани показателните местоименни наречия, всяко с пример: „сега“, „тогава“, „така“, „иначе“. Втората част е за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, а нататък и за останалите видове. Отделно е обяснено и защо показателните местоимения са толкова важни за свързаността на текста, което е и причината да се изучават именно тук. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е показано и как едно и също местоимение се променя по род и число и защо тази промяна е задължителна, а не по избор. Подходящ е за упражнение в 6. клас, за подготовка за класна работа и за самостоятелно усвояване на темата.

Двата вида местоимения се учат заедно, защото стоят в противоположни краища на едно и също поле: едните оставят лицето или предмета неуточнени, другите обхващат всички. Тестът проверява дали ученикът различава уверено тези две групи, включително когато формите им се появят в едно изречение. Задачите са 15 и следват две части. Началото е кратък свързан текст с 3 въпроса. Изисква се да се открие изречението с неопределително местоимение за лице, да се определи функцията на един обобщителен израз и да се посочи формата за признак. Текстът съдържа наведнъж неопределителни, обобщителни и отрицателни форми, така че разграничаването им е реална задача. Втората част включва 9 задачи с избираем отговор. Проверяват се редът само от неопределителни форми и редът само от обобщителни, притежателните форми при неопределителните местоимения, изборът на книжовен вариант вместо съкратен разговорен, изразяването на неопределено количество, правилната употреба на обобщително местоимение в изречение, съгласуването по род и число, разпознаването на неопределителните местоименни наречия и книжовният правопис на формите за признак. Вариантите за отговор възпроизвеждат типичните грешки – съкратени форми, разминаване между единствено и множествено число, смесване с отрицателни местоимения. Последните 3 задачи изискват собствено писане. Първата е трансформационна: две прости изречения се обединяват в едно сложно с обобщително местоимение. Втората изисква довършване на изречение с притежателна неопределителна форма. Третата – съставяне на изречение, в което неопределително местоимение за лице и форма за признак се срещат заедно. Отговорите са приложени накрая, с кратко пояснение при всяка избираема задача и с примерни решения при отворените, включително алтернативни варианти. Материалът е подходящ за контролна работа върху темата, за упражнение след урока и за самостоятелна подготовка. Листът е готов за разпечатване, а решаването се вмества в един учебен час. Сред най-полезните задачи е тази за съгласуването. Обобщителното местоимение в единствено число изисква и сказуемо в единствено число, а точно тук се допуска най-честата грешка, защото по смисъл се мисли за множество хора. Тестът поставя този случай изрично, вместо да го оставя на интуицията. Отделно внимание заслужават и задачите с местоименните наречия. Те се учат бегло, а се срещат постоянно в писмената реч, затова разпознаването на цял ред от такива форми е добра проверка за прецизност. За преподавателя обясненията към отговорите съкращават проверката и дават готови формулировки за коментар в час. За ученика при самостоятелна работа те служат като кратък справочник, а последните три задачи позволяват наученото да бъде използвано веднага в собствен текст.