Неопределителни местоимения. Обобщителни местоимения - 6 клас

Някой, нещо, всеки, всичко. Часът подрежда двете групи местоимения, които учениците бъркат най-често. В началото са посочени предметът, класът и продължителността, а часът започва с две минути организационен момент, чиято реплика е изписана дословно. След пет минути въведение и подготовка идва първата основна част, петнадесет минути за неопределителните местоимения. Тя е разделена на три блока: същност и употреба, определение и видове. Видовете са изведени в списък по признак: за лица и предмети, за признаци и за притежание, всеки с примери. Втората основна част разглежда обобщителните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Отделно е предвидено и как се обяснява разликата между неопределителните и обобщителните, която е и същинската трудност на темата. Въпросите са изписани дословно, към всеки стои очакваният отговор, а в края са добавени задачи. Отделно е предвидено и как се работи с формите, които изглеждат еднакво в двете групи, което е и най-честият източник на грешки при тази тема. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план по езикова тема.

Една буква дели „някой“ от „някои“, а сгрешена, тя променя цялото изречение. Урокът обхваща двата вида местоимения, при които се греши най-често, и обяснява правилата през примери, а не през определения. Първата част е за неопределителните местоимения: как се образуват от въпросителните с представките ня, и не, таблица с видовете по категории и примерни изречения за всяка от тях. Специалните правила са отделени и стигат до истинските капани. Обяснено е кога се пише някой и кога някого, дадена е и проверка, с която разликата между някой и някои се решава за секунда. Показано е защо ударената представка отличава местоимението от отрицателната частица и защо „някой не дойде“ значи съвсем друго в сравнение с „никой не дойде“. Втората част е за относителните местоимения и започва с двойната им роля: те едновременно заместват дума и свързват подчиненото изречение с главното. След таблицата с видовете идват правилата, които решават най-честите грешки: как службата в подчиненото изречение определя избора между който и когото, с какво точно се съгласува чийто и кога се пише чиито, къде застава запетаята и по какво относителните се различават от въпросителните. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа и пунктуацията.

Който, когото, на когото. Часът подрежда относителните и отрицателните местоимения там, където най-често се греши. В началото са дадени целите на урока и класът, за който е предвиден. Ходът започва с две минути организационен момент и три минути въведение, чието предназначение е да предизвика интерес. Основната част отделя двадесет и седем минути за новия материал, разделени на две части. Първата, четиринадесет минути, е за относителните местоимения. Пет от тях отиват за същността и употребата, като формите „който“, „когото“ и „на когото“ са изведени поотделно, защото точно там грешат и възрастни. Още пет са за видовете и граматичните признаци, започвайки с тези за лица и предмети. Втората част разглежда отрицателните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Отделно е предвидено и как се обяснява правилото за пълния и краткия член при тези форми. Въпросите са изписани дословно, а към всеки стои очакваният отговор. Отделно е обяснено и връзката между относителните и въпросителните местоимения, които изглеждат еднакво и се различават само по употреба. Планът е подходящ за преподаване в 6. клас, за упражнение върху местоименията и като модел за собствен план.

Защо на български се казва „никого не срещнах“, а не „никого срещнах“, и защо „всички дойдоха“ значи нещо различно от „не всички дойдоха“? Урокът обхваща двата вида местоимения, които стоят на противоположните краища на едно и също скеле: едните изключват всичко, другите включват всичко. Първата част е за отрицателните местоимения. Обяснено е как се образуват от въпросителните, следва таблица с видовете по категории, примерни изречения за всяка от тях и отделен раздел за двойното отрицание, което в българския език е норма, а не грешка. Специалните правила са събрани поотделно и покриват тъкмо местата, на които се греши: кога се пише никой и кога никого, каква е книжовната форма никому, къде застава предлогът, защо местоименията се пишат слято и по какво никак се различава от тях, въпреки че се държи подобно. Втората част е за обобщителните местоимения и следва същата подредба: видове в таблица, употреба с примери и специални правила. Отделно е разграничена разликата между всеки и всички, която на пръв поглед изглежда само в числото, но променя смисъла на изречението. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат, така че редиците да се запомнят наведнъж, а не поотделно. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа и за изходно ниво, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа.

Урокът обхваща двата вида местоимения, които най-често се бъркат в писмените работи, и ги представя последователно, от наблюдението над текст до правописната норма. Началото е практическо: даден е кратък откъс от художествен текст, в който подчертаните думи трябва да бъдат осмислени, и едва след това е изведено определението за неопределителните местоимения и начинът, по който те се образуват от въпросителните с помощта на представки. Следва частта за формите. Обяснено е кога се употребяват формите за мъжки род единствено число в зависимост от службата им в изречението, като всяка употреба е онагледена с кратко изречение. Разновидностите са подредени в таблица по род и число, а към тях са добавени и по-редките, остарели форми. Правописът и правоговорът са отделени в самостоятелен раздел: кои форми завършват на й и кои на и, кои разговорни варианти не се допускат в официалната реч и къде се допускат най-честите грешки. По същата схема е разработена и втората част, посветена на обобщителните местоимения: наблюдение над откъс, определение и функции, образуване с представки, таблица с разновидностите по род и число, наречията, които също могат да бъдат обобщителни, и правописните особености при формите за признак. Заключението съпоставя двете групи и обяснява каква роля играят те за свързаността, точността и яснотата на текста, както и за избягването на повторения. Конкретните форми, примерните изречения и пълните таблици са в самия урок. Разработката е подходяща за упражнения по морфология, за подготовка за класна работа и за самостоятелно преговаряне на видовете местоимения.

Този, онзи, такъв, толкова. Урокът за показателните местоимения обяснява защо тези думи са повече от посочване с пръст. В началото е даден отговорът на въпроса какво ще научат учениците, което позволява часът да се използва и за самостоятелна подготовка. Същинската част започва със същността и употребата: какво представляват показателните местоимения и за какво служат. Функциите им са изведени поотделно и номерирани. Първо, те заместват имена. Второ, те свързват изречения и абзаци, което е и по-малко очевидната им роля. Отделно са разгледани показателните местоименни наречия, всяко с пример: „сега“, „тогава“, „така“, „иначе“. Втората част е за видовете и граматичните признаци, започвайки с местоименията за посочване на лица и предмети, а нататък и за останалите видове. Отделно е обяснено и защо показателните местоимения са толкова важни за свързаността на текста, което е и причината да се изучават именно тук. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е показано и как едно и също местоимение се променя по род и число и защо тази промяна е задължителна, а не по избор. Подходящ е за упражнение в 6. клас, за подготовка за класна работа и за самостоятелно усвояване на темата.