Някой или някои, който или когото: неопределителните и относителните местоимения с правила, примери и сравнителни таблици

Кратък и подреден справочник за неопределителните местоимения в българския език, събрал на едно място формите, значенията и нормите, които се изпитват най-често. Изложението тръгва от начина, по който тези местоимения се образуват от въпросителните, и от правоговорното правило за ударението. Оттам формите са подредени по групи: за лица и предмети, за признаци, за количество и за притежание, като всяка група е показана с редица словосъчетания, в които местоимението стои пред различни съществителни имена. Отделно са изведени книжовните правила, които затрудняват учениците: коя форма се употребява при подлог и коя при пряко допълнение, какво става с формата за непряко допълнение, в какъв вид стоят съществителните имена от мъжки род след местоименията за количество и защо при едни думи се пише я, а при други е. Всяко правило е придружено с примери за правилна и за сгрешена употреба. Правописът на формите за мъжки род единствено число и за множествено число е показан отделно, защото там една буква променя смисъла на целия израз. Финалната част показва другите начини, по които българският език образува неопределителни местоимения: чрез частици, които се пишат полуслято, и чрез съчетания, които се пишат разделно, както и как неопределеността може да бъде допълнително засилена. Справката е подходяща за преговор преди тест и класна работа, за домашна работа върху местоименията и за бърза проверка при писане, когато трябва да се избере правилната форма.

Защо на български се казва „никого не срещнах“, а не „никого срещнах“, и защо „всички дойдоха“ значи нещо различно от „не всички дойдоха“? Урокът обхваща двата вида местоимения, които стоят на противоположните краища на едно и също скеле: едните изключват всичко, другите включват всичко. Първата част е за отрицателните местоимения. Обяснено е как се образуват от въпросителните, следва таблица с видовете по категории, примерни изречения за всяка от тях и отделен раздел за двойното отрицание, което в българския език е норма, а не грешка. Специалните правила са събрани поотделно и покриват тъкмо местата, на които се греши: кога се пише никой и кога никого, каква е книжовната форма никому, къде застава предлогът, защо местоименията се пишат слято и по какво никак се различава от тях, въпреки че се държи подобно. Втората част е за обобщителните местоимения и следва същата подредба: видове в таблица, употреба с примери и специални правила. Отделно е разграничена разликата между всеки и всички, която на пръв поглед изглежда само в числото, но променя смисъла на изречението. Накрая двата вида са събрани в обща таблица заедно с въпросителните, от които произлизат, така че редиците да се запомнят наведнъж, а не поотделно. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа и за изходно ниво, за преговор преди изпит и за самостоятелна проверка на правописа.

Някой, някого, на някого. Материалът подрежда двете групи местоимения, които се учат заедно и се бъркат постоянно. В началото е даден отговорът на въпроса какво ще научат учениците, което позволява материалът да се използва и за самостоятелна подготовка. Първата част е за неопределителните местоимения. Разгледани са поотделно същността и употребата им, начинът, по който се образуват, и това за какво служат. Отделно място е отделено на самостоятелната употреба за лица в мъжки род единствено число, където формите „някой“, „някого“ и „на някого“ са изведени една под друга, защото точно там се греши и в речта на възрастни. Следват неопределителните местоименни наречия с примери: „някъде“, „донякъде“, „отнякъде“. Втората част разглежда обобщителните местоимения по същата схема, така че двете групи да могат да се съпоставят направо. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и разликата между неопределителните и обобщителните местоимения, която е и същинската трудност при тази двойна тема. Подходящ е за упражнение в 6. клас, за подготовка за класна работа и за самостоятелно усвояване на темата.

Кой или кого, някой или някого. Материалът подрежда правилата за местоименията, при които се греши най-често. Първият раздел разграничава двете групи форми и обяснява кога се употребява всяка. Формите са изведени поотделно, с примери, защото точно тук грешат и възрастни говорители. Вторият раздел е за притежателните местоимения и за избора между възвратната форма и останалите. Правилото е формулирано така, че да може да се прилага веднага: проверява се кой е подлогът на изречението. Третият раздел е за съгласуването на две относителни местоимения, което е по-рядко разглеждано, но е сред най-честите грешки в писмени текстове. В края е дадено обобщение с примери, подредено като таблица с три колони: какво се проверява, коя е правилната форма и пример. Този вид подредба позволява материалът да се използва като бърза справка, а не само за четене. Материалът съдържа и задачи за самостоятелна работа. Отделно е обяснено и защо тези грешки са толкова устойчиви: в говора формите се смесват свободно, а в писмената реч правилото остава задължително. Подходящ е за упражнение върху граматичната норма, за подготовка за изпит и за проверка при писане.

Кой, чий, колко: три кратки думи, зад които стои цяла граматична система, представена тук стъпка по стъпка. Началото поставя въпросителните местоимения в естествената им среда: даден е откъс от „Принцът и просякът“ на Марк Твен, а подчертаните в него думи са анализирани, за да се види как местоимението пита за неизвестно лице, признак или количество. Следва частта за същността и функцията им: какво заместват, защо улесняват общуването и как помагат да се получи търсената информация. Отделен акцент е поставен върху употребата им в различни по цел на изказване изречения. Показано е как едно и също местоимение работи във въпросително изречение, как звучи във възклицателно, с примери от Йовков и Вазов, и кога поема свързваща роля в сложното изречение, без запетая пред него. Същинската част подрежда граматичните признаци в таблица по род и число: формите за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество, както и въпросителните местоименни наречия, които често се бъркат с местоименията. Практически най-полезна е частта за правописа и правоговора: кога се пише окончание -й и кога -и, какво става с формите за признаци, кои разговорни варианти нямат място в официалната реч и къде оцелява старинната форма „що“. Финалната част обобщава ролята на въпросителните местоимения за точното и ясно изразяване. Текстът е подходящ за упражнение и преговор по български език в 6. клас, за подготовка върху местоименията и за бърза справка при правописни колебания.

Пет от десетте вида местоимения в българския език произлизат от един и същ корен, а въпросителните стоят в началото на тази верига: оттук тръгва и урокът. В началото е изяснена същността на въпросителните местоимения и ролята им в общуването, а веднага след това е показана системата от сродни думи, в която те влизат заедно с отрицателните, неопределителните, обобщителните и относителните местоимения. Същинската част подрежда основните функции по категории: за лица и предмети, за признаци, за притежание и за количество, като всяка е онагледена с изречения от всекидневната реч. Следва пълна таблица на въпросителните местоимения по род и число, в която формите се намират бързо. Отделни раздели са посветени на двете форми, които създават най-много колебания: „какво“ с двете си различни функции и „колко“, чиято употреба зависи от това дали следващата дума означава предмет, или лице, с обяснение и за бройната форма. Следва употребата на въпросителните местоимения в сложни изречения и правилото за запетаята, което най-често се обърква, а след него разделът за честите правописни грешки при „кой, кои“ и „чий, чии“ с ясен признак за избора между двете форми. Финалната част излиза извън същинския въпрос: показани са реторичните въпроси и възклицателните изречения, в които тези местоимения не търсят отговор, както и въпросителните местоименни наречия за време, място и начин. Урокът е подходящ за преговор преди класно, за самостоятелно упражнение върху правописа на въпросителните местоимения и за бърза справка с таблиците по род и число.