Обредни народни песни - Коледарски песни

Народните песни, свързани пряко с обредите и празничните ритуали, оформят един от най-красивите дялове в песенното ни творчество. В българския фолклор зазвучават обредните народни песни. Всяко ритуално действие има свое звучене, въздействащо емоционално на участниците в обредния празник. Така, чрез песента човекът участва в хармонията на заобикалящия го свят. В обредните песни има много стари както езически, така и християнски представи. В тях е отразено преклонението пред Слънцето и Земята, одухотворяването на природата и култът към предците. В обредните песни природата има магическа сила, до която човек се докосва чрез словото си. Думите и определените действия (ритуали) са основата на тези песни, изпълнявани при различни празници. Лирически по характер, те имат разнообразно съдържание. Обредните песни отразяват отношението на човека към света, природата и собствения му живот. Самият ритуал на изпълнение вдъхва вяра, че трудът и човешкият живот са опазени от враждебните сили и природни стихии. Пътят към щастието, добруването и благоденствието е открит. Обредните народни песни са свързани с установени от календара обреди и празници и със семейно-традиционни обичаи и ритуали.

Голяма част от обредните песни са посветени на празника Коледа и са известни като коледарски песни. В славянския народен календар той отбелязва възраждането на слънцето, което в края на декември започва да грее по-силно и по-продължително. Нощта намалява, а денят става по-дълъг. По-късно християнската религия приобщава този празник към своята ритуална система, като го обвързва с раждането на Христос (от 334 г.). Сливането на красивия митологичен обред на Слънцето с ритуалното раждане на Спасителя създава тържествената и поетична атмосфера на коледния празник.

Главната цел на коледните обичаи и песни е чрез магическото въздействие на ритуално слово с вътрешен музикален ритъм да се благослови с радост и щастие дома, а с изобилен плод – труда.

Вечерта срещу Коледа се нарича Бъдни вечер. На трапезата се редят нечетен брой постни ястия, а в огнището се слага специално дърво - бъдник. То е отсечено през деня от момък за женене или младоженец и е подготвено с особен обред - миросване от най-старата жена. Така у него се преплитат възраждащата сила на младостта и мъдростта на родовите ценности. За бъдника пеят:

Ой те, дръвце, право дръвце,

де си расло толко тънко,

толко тънко, та високо?

Той трябва да бъде здрав, хубав, да гори цяла нощ, за да е здрава и плодородна цялата година. Затова най-често се отсича дъб или круша. Бъдникът символизира умирането (изгарянето) на старата година и раждането на новата. Затова в песента той се самоопределя като „златно дръвце":

Я съм, моме, златно дръвце,

Златно дръвце, плодовито,

ще порасна дор до небо,

клон ще пусна дор до земя.

В коледарските песни бъдникът е художествено обвързан с митологичния образ на Дървото на живота и представата за плодородие:

…лист ще листна дребен бисер,

цвят ще цъфна чисто сребро,

род ще родя сухо злато;

слез'ще по мене млада Бога,

ще дарува добра дарба.

Благословията е неизменна част от обредните коледарски песни. Тя обикновено е изречена от мъжете коледари, които обхождат около полунощ къщите, будят стопаните, за да им изпеят предварително намислени песни, съобразени с челядта и поминъка. Най-известната от тези песни е „Станенине, господине". Тя е благослов за пълна къща и спорна година. Всяка коледарска песен завършва с пожелание: „Вам си пеем, бога славим!", „Колкото сме речом рекли, толкоз здраве в тази къща." Несъмнено вярата във вълшебната, магическа сила на словото и на съпровождащия го обред играе решителна роля - словесните образи изразяват увереността за сбъдване на пожеланията.

С твърде разнообразната си тематика коледарските песни разкриват образния и мисловен свят на българина.