Описание: „Моята гора"

     Моята гора не е в планината. Тя е на хълма зад крайния квартал, там, където последните къщи свършват и започва нещо друго – нещо по-старо от къщите, от улиците, от самия град.

     Влизам в нея по тясна пътека, утъпкана от десетилетия стъпки. Първите няколко метра са обрасли с къпини – бодливи, непокорни, с черни плодове, които узряват през август и оцветяват пръстите в тъмновиолетово. После пътеката се отваря и аз съм вътре – в гората.

     Тук светлината е друга. Не е слънцето на открито, не е изкуственият свят отвън. Тук светлината е филтрирана, пречупена, размекната от стотици листа, които я пропускат на парченца – малки златни петна по мъха, по камъните, по лицето ми. Дъбовете са стари, някои толкова дебели, че двама души не могат да ги обхванат. Буките са по-нагоре, към билото – стройни, сиви, с гладка кора, която прилича на кожата на слон.

     Миризмата е първото, което ме обгръща. Влажна земя, гниещи листа, смола, гъби – този неповторим горски букет, който не може да се сбърка с нищо друго. Каравелов го е нарекъл „младост" и е бил прав: гората мирише на нещо вечно младо, вечно обновяващо се, вечно живо.

     Чувам потока, преди да го видя. Той тече някъде наляво, скрит зад папрати и камъни, и ромонът му е толкова постоянен, че след минута спирам да го чувам – той се превръща в тишина. Или по-скоро тишината тук е направена от него.

     Сядам на повален ствол. Кората е мека, покрита с мъх. Мравки вървят по нея в безкрайна колона – носят парченца листа, кръхки натрошки, зрънца пясък. Имат работа. Винаги имат работа.

     Тук, в моята гора, времето тече по различен начин. Не по-бавно, не по-бързо – просто различно. Сякаш стрелките на часовника са заменени с нещо по-органично: с движението на сянката по земята, с бавното отваряне на цвете, с падането на жълъд от клон.

     Не идвам тук често. Но всеки път, когато идвам, разбирам Каравелов малко по-добре. Разбирам защо е написал „не може, дорде е жив, да те заборави". Защото наистина не може. Тази гора – моята гора – е в мен. И дори когато не съм тук, тя е тук.